Решение № 210 от 16.12.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Нова Загора, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100220 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана в Районен съд - Нова Загора искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.„Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуален представител - юрк.Елена Илиева срещу Ю. М. А. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** по ч.г.д.№ 1589/2023 г. по описа на Районен съд - Нова Загора с правно основание - чл.422 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и с цена на иска - 4075.12 лева.

В исковата молба се излага, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което му била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и същата била връчена на Ю. М. А. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Посочва се, че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 555588 от 13.07.2020 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като Кредитор и Ю. М. А., като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди се, че подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявявал, че му е била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е бил запознат с 1

Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че бил получил и приемал Общи условия за същия, както и че те били неразделна част от Договора. Съгласно чл.16 от Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

В исковата молба се твърди, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищеца бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 и подписано допълнително споразумение от 23.03.2021 г. с Приложение № 1.1/23.03.2021 г., по силата на което вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Към настоящата искова молба прилагал и допълнително споразумение от 23.03.2021 г. със заличена цена на цесия, с препис извлечение от Приложение № 1.1/23.03.2021 г., в което фигурирали само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставяли единствено на съда.

Сочи се, че „БАНКА ДСК“ ЕАД било упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до Ю. М. А. било изпратено от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес. Ищцовото дружество посочило подробно в известието за доставяне съдържанието на плика, но обратната разписка се била върнала със статус „Писмото е непознат на адреса“.

Към настоящата искова молба ищцовото дружество прилагало и моли съда да приеме Уведомление за извършена цесия от името на „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищцовото дружество се позовавало на постановените от ВКС, на основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г. на II ТО, съгласно които, ако към исковата молба на цесионера било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД.

Прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

2

В случай, че ответникът не бъдел намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно да се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е било погасено, моли се съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99, ал.1 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия, само ако едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е било погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС постановено по гр.д.№ 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС постановено по гр.д.№ 788/2013 г., ТК.

Излага се, че съгласно Договора за стоков кредит № 555588 от 13.07.2021 г., Кредиторът отпуснал на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 2678.00 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Ямбол Комерс“ ООД. Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „Ямбол Комерс“ ООД. Кредитът следвало да бъде върнат на 30 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 29 от които в размер на 125.42 лева, а остатъкът в размер на 125.31 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който се прилагал към настоящата искова молба.

В исковата молба се твърди, че към настоящия момент дължимата главница била в размер на 2678.00 лв.

В чл.6 от процесния Договор за стоков кредит страните били уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е бил 28.21% годишно или 0.0784% на ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 13.08.2020 г. до 23.03.2021 г. била в размер на 524.63 лева.

Ответникът дължал на основание чл.12 от Общите условия и чл.86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано от 14.08.2020 г. - дата, следваща деня на преустановяване на вноските по кредита до 27.10.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 872.49 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Задължението следвало да се изплати на 23.03.2021 г. - последната падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен 3 лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли.

Сочи се, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД не били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава било съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

С оглед изложеното в исковата молба ищецът моли съда да постановите съдебно решение, с което:

1. Да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) има следните вземания срещу Ю. М. А. по Договор за стоков кредит № 555588 от 13.07.2020 г.: Останала и непогасена главница в размер на 2678.00 лева; 524.63 лева договорна лихва за периода от 13.08.2020 г. до 23 .03.2021 г.; /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 872.49 лева за периода от 14.08.2020 г. - датата, следваща деня на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

2. Да осъди Ю. М. А., да заплати на ищцовото дружество направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50.00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл.25 от НЗПП.

Ищцовото дружество заявява в исковата си молба, че в случай, че бъде осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, моли да бъдат задължени ответникът и упълномощения по делото адвокат да предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN, BIC/, като в случай, че откажат или непредоставят тази информация, ищецът моли бъде уведомен, че дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като институция по чл.56а, ал.3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата информация чрез справка в този Регистър.

Получената информация от Регистъра на банковите сметки и сейфове щяла да се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.

С оглед реципрочност на направеното искане предоставят банковата сметка на дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, открита при „Банка ДСК“ ЕАД: IBAN: BG 08 STSA 93000028769273; BIC: STSA BG SF, информацията, за която следва 4 да бъде използвана от страните по делото, с оглед изрично посочените по-горе цели.

С настоящата молба и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, ищецът моли съда, в случай че не се яви в първото по делото насрочено открито съдебно заседание, да разгледа делото в негово отсъствие.

В случай че ответникът оспори настоящият иск, ищецът моли съда да му бъде дадена възможност след като се запознае с твърденията, възраженията и мотивите му, да ангажира допълнителни доказателства, както и да вземе становище.

С оглед процесуалното поведение на ответника и в случай че същият не подаде отговор на настоящата искова молба в законоустановения срок по чл.131 от ГПК и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът моли съда да постанови неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК, с което да уважи изцяло предявените от ищеца исковете така, както са предявени с исковата молба.