Определение № 1843 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1843 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно наказателно дело № 20261100201705 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. Б. А., в качеството му на лице, направило съобщение до прокурора – вх. № 372/2026/17.02.2026 г. по описа на САП, срещу Постановление на прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) от 28.01.2026 г., изведено от канцеларията й с изх. № 344/2026/30.01.2026 г., за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, потвърдено с Постановление на прокурор при Софийската апелативна прокуратура (САП) от 13.02.2026 г. по пр. пр. № 372/2026 г. по описа на САП, изведено от канцеларията й с изх. № 372/2026/16.02.2026 г.

В така подадения сезиращ настоящата инстанция документ се излага, че Постановлението на прокурора при САП е необосновано, формално и противоречащо на фактите по преписката. Изразява се несъгласие с изводите на държавното обвинение в насока, че доводите, изложени в жалбата, имат характер на общи оценки и липсват данни за престъпление.

Навеждат се аргументи, че в материалите по досъдебно производство № 60/2023 г. се съдържат значителен обем доказателства за наличието на измамна схема, които не са получили надлежен анализ в обжалвания прокурорски акт, като вместо това Прокуратурата е подменила предмета на проверката, свеждайки го до тезата, че грешката на магистрат не съставлява престъпление. Обосновава се, че в конкретния случай не става въпрос за правоприложна грешка, а за последователни процесуални действия и бездействия, които обективно са довели до блокиране на разследването при съществена доказателствена база.

Изтъква се, че наблюдаващият прокурор С. е предприела действия към прекратяване и фактическо блокиране на производството, позовавайки се на недостатъчност на доказателствата, в противоречие с материалите по делото и резултатите от упражнения съдебен контрол. Твърди се, че се касае за неефективно и тенденциозно разследване, игнориране на доказателствената база, опит за прекратяване на производството, липса на анализ на фактите, облагодетелстващи участващите в измамната схема лица. Акцентира се на направен отвод от страна на наблюдаващия прокурор по досъдебното производство.

Навеждат се доводи за вътрешна противоречивост в изводите на прокурора, което според жалбоподателя, сочи на целенасочено и последователно поведение за преустановяване на наказателното преследване. Твърди се, че изводите за липса на умисъл са формирани без 1 необходимата проверка по преписката.

Отправя се искане за отмяна на Постановлението на прокурора при САП и потвърденото с него Постановление на прокурора при СГП, и за връщане на преписката на СГП със задължителни указания по приложението на закона, а именно – за извършване на всестранна и пълна проверка на обстоятелствата по преписката, анализ на доказателствата по досъдебно производство № 60/2023 г. и разпит в качеството на свидетел, на предходния разследващ орган по досъдебното производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и служебно провери правилността на Постановлението на СГП, потвърдено с Постановление на САП, НАМИРА за установено следното от фактическа и правна страна:

Прокурорска преписка № 344/2026 г. по описа на СГП е образувана по повод отделени материали по пр. пр. № 17835/2025 г. по описа на СГП – със становище, изх. № 17835/2025/14.01.2026 г. по описа на СГП.

Прокурорска преписка № 17835/2025 г. по описа на СГП е образувана по повод постъпили материали по пр. пр. № 9217/2025 г. по описа на РП – Варна, последната – образувана по сигнал на А. А., съдържащ данни за извършено престъпление от общ характер. По преписката е извършена проверка. След приключване на проверката, с Постановление на наблюдаващия прокурор при СГП от 01.12.2025 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 17835/2025 г. по описа на СГП, потвърден от прокурор при САП.

На 09.01.2026 г. в СГП са постъпили материали под № КПК-11925-3/07.01.2025 г. по описа на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), съдържащи сигнал, вх. № С886/13.11.2025 г. по описа на КПК, с допълнения към него, вх. № КПК-11925/08.12.2025 г. и № КПК-11925-1/11.12.2025 г. – всички по описа на КПК, подадени от А. А. до ДА „НС“ и изпратени на КПК по компетентност, ведно с доклад относно извършена проверка по сигнала, рег. № ЯПК-1634/17.12.2025 г., решение на КПК № 250-П/17.12.2025 г., рег. № ЯКП-1638/17.12.2025 г. и резолюция на КПК от 18.12.2025 г., рег. № КПК-11925-2/22.12.2025 г. Същите са заведени с вх. № 17835/2025/09.01.2026 г. по описа на СГП.

Със становище на наблюдаващия прокурор при СГП, изх. № 17835/2025/14.01.2026 г. е прието, че постъпилите на 09.01.2026 г. в СГП материали, следва да бъдат заведени деловодно под нов номер, тъй като не касаят предмета на проверка по пр. пр. № 17835/2025 г. по описа на СГП, а касаят оплакване срещу прокурор Н.С. от РП – Варна, наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 60/2023 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, пр. пр. № 9217/2025 г. по описа на РП – Варна. Въз основа на така отделените материали е образувана пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП.

С резолюция на наблюдаващия прокурор по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП от 19.01.2026 г. е постановено извършването на лична проверка по преписката, на основание чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, в хода на която е изискано Постановлението на прокурора при СГП от 01.12.2025 г., изведено деловодно с изх. № 17835/2025/03.12.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 17835/2025 г. по описа на СГП. С резолюция от 28.01.2026 г., наблюдаващия прокурор при СГП е постановил приключване на проверката.

След запознаване с материалите по преписката, със свое Постановление от 28.01.2026 г., изведено деловодно на 30.01.2026 г., наблюдаващият прокурор при СГП е отказал да образува досъдебно производство по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на същата, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и е прекратил преписката.

За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът при СГП е приел, че сигналът, 2 подаден от А., касае действия на магистрат по висящо досъдебно производство, за които е предвиден специален ред за обжалване в НПК, в случай на недоволство от заинтересована страна, за да защити своите права и законни интереси. Аргументирал е, че съгласно родовата подсъдност СГП не е компетентна да се произнася по актове на прокуратури извън СРП.

Посочил е, че в компетентността на СГП, съгласно чл. 35, ал. 4 от НПК, са единствено делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи.

Аргументирал е, че по преписката не се установяват данни за извършено престъпление от общ характер от магистрат от РП – Варна, а недоволството на подалия сигнала не е подкрепено с факти или доказателства. Поради това е преценил, че не следва да се образува досъдебно производство по преписката и същата следва да бъде прекратена.

Постановлението на прокурора при СГП от 28.01.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП, изведено от канцеларията й с изх. № 344/2026/30.01.2026 г., е обжалвано от А. А. пред САП, по реда на чл. 213, ал. 1 от НПК.

За разглеждането на така постъпилата жалба е образувана пр. пр. № 372/2026 г. по описа на САП.

С Постановление на прокурор при САП от 13.02.2026 г., изведено от деловодството й на 16.02.2026 г., по пр. пр. № 372/2026 г., Постановлението на прокурора при СГП от 28.01.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП, е потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Надзорният прокурор при САП е споделил фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор при СГП, като е обосновал, че по преписката не се установява магистрат при РП – Варна, наблюдаващ прокурор по досъдебно производство № 60/2023 г. по описа на ОСлС при ОП – Варна, пр. пр. № 3566/2023 г. по описа на РП – Варна, да е нарушил или да не е изпълнил служебните си задължения или да е превишил властта или правата си, с цел да набави за себе си или за другиго облага, или да причини другиму вреда във връзка с дейността си, с което да е осъществил състав на престъпление по чл. 282 от НК.

Аргументирал е, че магистратът се ползва с т.нар. „функционален имунитет“ при осъществяване на своята дейност и дори да е допуснал грешка, това не е основание за търсене на наказателна отговорност, освен ако не се касае за умишлено нарушение. Посочил е, че съществува законов ред за оспорване на съдебните актове при несъгласие с изложените в тях мотиви.

Потвърденото Постановление на прокурора при СГП от 28.01.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП, е обжалвано, по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.), от А. А. пред СГС с жалба, вх. № 372/2026/17.02.2026 г. по описа на САП.

За разглеждане на жалбата е образувано настоящото НЧД № 1705/2026 г. по описа на СГС – НО, 4-ти състав.

СГС в този си състав прецени, че сезиращият настоящата инстанция документ – жалба, вх. № 372/2026/17.02.2026 г. по описа на САП, подадена от А. А., е процесуално допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл.

213, ал. 4 от НПК, поради което следва да бъде разгледана.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 05.06.2023 г.), потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, 3 чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от НК, подлежи на обжалване от лицата по чл. 213, ал. 1 от НПК – пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа.

В конкретния по делото случай преписката е образувана в СГП по повод сигнал, депозиран от А. А. до Държавна агенция „Национална сигурност“, препратен по компетентност на Комисията за противодействие на корупцията (закрита), последващо препратен на СГП по компетентност, в който се изнасят данни за осъществен състав на тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което следва да се приеме, че постановеният прокурорски акт е сред посочените в императивната законова разпоредба на чл. 213, ал. 4 от НПК.

Жалбоподателят А. е лице, което е направило съобщението до Прокуратурата – със сигнал, подаден до ДА „НС“, препратен по компетентност на КПК (закрита), последващо препратен на СГП по компетентност, поради което и същият е процесуално легитимиран да обжалва потвърдения прокурорски акт, с който е отказано образуването на досъдебно производство.

Вярно е, че с жалбата, подадена по реда на чл.213, ал.4 НПК, се прави искане за отмяна на Постановлението на САП от 13.02.2026 г., но доколкото в същата се изразява несъгласие и с произнасянето на прокурора при СГП по пр. пр. № 344/2026 г., а и с Постановлението на прокурора при САП е потвърдено Постановлението на прокурора при СГП от 28.01.2026 г., настоящата инстанция намира, че е сезирана с жалба срещу потвърдено Постановление на прокурора при СГП от 28.01.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 344/2026 г. по описа на СГП.

Жалбата срещу така постановения прокурорски акт е подадена в срок.