Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15 от 06.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 862/2025
Вид
Определение № 15
Подписан
06.01.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов

Цитирани разпоредби

  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Стара Загора, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500862 по описа за 2025 година Производството е по чл. 420 ГПК.

Постъпили са частни жалби от „С.е.“ ЕООД против определение № 350 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; от Н. С. Б. против определение № 352 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; и от „Н.и.“ ООД против определение № 351 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 548/2025 г., с които заповедният съд е отхвърлил молбите на посочените лица за спиране на изпълнението.

Частният жалбоподател „С.е.“ ЕООД счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице основания за спиране на изпълнението по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че основанията за спиране на изпълнението по чл.432 ГПК, които били приложими за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се изпълнява, не били лимитативно изброени.

Наред с тях съществували и специални основания по чл.420 ГПК.

Предвидената в този текст защита касаела материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение – липсата на съществуващо задължение на длъжника към взискателя, т.е. на годно изпълнително основание, и уреждала възможността да се спре принудителното изпълнение, осъществявано въз основа на невлязло в сила изпълнително основание. В хипотезата на чл.420 ГПК съдът постановявал спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представител писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл.417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.

Частният жалбоподател твърди, че в настоящия случай са представени достатъчно убедителни доказателства, от които било видно, че по отношение на договора за кредит от 13.03.2025 г., сключен между „*.к.“ ЕАД в качеството на кредитор и „Н.и.“ ООД, Н. С. Б. и „С.е.“ ЕООД не е настъпила предсрочна 1 изискуемост, с оглед на което солидарно задължените лица нямат задължения по него и съответно не дължат сумите по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Частният жалбоподател излага подробни съображения в подкрепа на позицията си и иска съдът да отмени обжалваното определение № 350 от 05.11.2025 г. и да уважи молбата за спиране на изпълнението по изп.д. № 1971/2025 г. по описа на ЧСИ В.М..

Частната жалбоподателка Н. С. Б. обжалва определение № 352 от 05.11.2025 г., като счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на взискателя. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени обжалваното определение и да спре принудителното изпълнение. С идентични оплаквания и аргумент частният жалбоподател „Н.и.“ ООД иска съдът да отмени определение № 351 от 05.11.2025 г. и също да спре принудителното изпълнение по изп.д. № 1971/2025 г. по описа на ЧСИ В.М..

Ответникът по частните жалби *.к.“ ЕАД не взема становище.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват лица, но лица, които нямат правен интерес от обжалването, респ. от искането за спиране по чл.420 ГПК. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от „*.к.“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.е.“ ЕООД, Н. С. Б. и „Н.и.“ ООД. Такава заповед и изпълнителен лист е била издадена по ч.гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС – Гълъбово. По издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1971/2025 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860. По делото е установено, че срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е била подадена жалба, по която е образувано в.ч.гр.д. |№ 815/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, приключило с определение № 1486 от 03.12.2025 г., с което разпореждането от 20.10.2025 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 361/20.10.2025 г., е отменено. Определението е влязло в сила като неподлежащо на обжалване. Правна последица на определението, с което се отменя разпореждането за незабавно изпълнение, е преустановяване на незабавното изпълнение до момента на разрешаването на спора с влязъл в сила съдебен акт, съответно до влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този случай длъжникът няма да претърпи принудителното изпълнение преди спорът между страните да бъде решен в производството по чл.422 ГПК.

Разпоредбата на чл.420 ГПК, уреждаща спирането на изпълнението, също води до отлагане на допуснатото незабавно изпълнение. Затова, при положение, че разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, правният интерес от обжалването на определението, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, е отпаднал. За частните жалбоподатели е настъпил целеният от тях ефект, а именно преустановяване на принудителното изпълнение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че, въпреки, че издаденият изпълнителен лист не е обезсилен от съда, 2 постановил определението за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, то това е необходима последица, поради което този пропуск (ако въобще е налице такъв при положение, че в закона въпросът не е уреден изрично), не може да повлияе на преустановяването на принудителното изпълнение.

Предвид на тези съображения съдът намира, че частните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „С.е.“ ЕООД против определение № 350 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; на Н. С. Б. против определение № 352 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; и на „Н.и.“ ООД против определение № 351 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г. поради липса на правен интерес от обжалване и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано в частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Стара Загора, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500862 по описа за 2025 година Производството е по чл. 420 ГПК.

Постъпили са частни жалби от „С.е.“ ЕООД против определение № 350 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; от Н. С. Б. против определение № 352 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; и от „Н.и.“ ООД против определение № 351 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 548/2025 г., с които заповедният съд е отхвърлил молбите на посочените лица за спиране на изпълнението.

Частният жалбоподател „С.е.“ ЕООД счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице основания за спиране на изпълнението по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че основанията за спиране на изпълнението по чл.432 ГПК, които били приложими за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се изпълнява, не били лимитативно изброени.

Наред с тях съществували и специални основания по чл.420 ГПК.

Предвидената в този текст защита касаела материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение – липсата на съществуващо задължение на длъжника към взискателя, т.е. на годно изпълнително основание, и уреждала възможността да се спре принудителното изпълнение, осъществявано въз основа на невлязло в сила изпълнително основание. В хипотезата на чл.420 ГПК съдът постановявал спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представител писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл.417 ГПК и обуславящи възможността вземането на взискателя да не съществува.

Частният жалбоподател твърди, че в настоящия случай са представени достатъчно убедителни доказателства, от които било видно, че по отношение на договора за кредит от 13.03.2025 г., сключен между „*.к.“ ЕАД в качеството на кредитор и „Н.и.“ ООД, Н. С. Б. и „С.е.“ ЕООД не е настъпила предсрочна 1 изискуемост, с оглед на което солидарно задължените лица нямат задължения по него и съответно не дължат сумите по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Частният жалбоподател излага подробни съображения в подкрепа на позицията си и иска съдът да отмени обжалваното определение № 350 от 05.11.2025 г. и да уважи молбата за спиране на изпълнението по изп.д. № 1971/2025 г. по описа на ЧСИ В.М..

Частната жалбоподателка Н. С. Б. обжалва определение № 352 от 05.11.2025 г., като счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на взискателя. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени обжалваното определение и да спре принудителното изпълнение. С идентични оплаквания и аргумент частният жалбоподател „Н.и.“ ООД иска съдът да отмени определение № 351 от 05.11.2025 г. и също да спре принудителното изпълнение по изп.д. № 1971/2025 г. по описа на ЧСИ В.М..

Ответникът по частните жалби *.к.“ ЕАД не взема становище.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват лица, но лица, които нямат правен интерес от обжалването, респ. от искането за спиране по чл.420 ГПК. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от „*.к.“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.е.“ ЕООД, Н. С. Б. и „Н.и.“ ООД. Такава заповед и изпълнителен лист е била издадена по ч.гр.д. № 548/2025 г. по описа на РС – Гълъбово. По издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1971/2025 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860. По делото е установено, че срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е била подадена жалба, по която е образувано в.ч.гр.д. |№ 815/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, приключило с определение № 1486 от 03.12.2025 г., с което разпореждането от 20.10.2025 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 361/20.10.2025 г., е отменено. Определението е влязло в сила като неподлежащо на обжалване. Правна последица на определението, с което се отменя разпореждането за незабавно изпълнение, е преустановяване на незабавното изпълнение до момента на разрешаването на спора с влязъл в сила съдебен акт, съответно до влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този случай длъжникът няма да претърпи принудителното изпълнение преди спорът между страните да бъде решен в производството по чл.422 ГПК.

Разпоредбата на чл.420 ГПК, уреждаща спирането на изпълнението, също води до отлагане на допуснатото незабавно изпълнение. Затова, при положение, че разпореждането за незабавно изпълнение е отменено, правният интерес от обжалването на определението, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение, е отпаднал. За частните жалбоподатели е настъпил целеният от тях ефект, а именно преустановяване на принудителното изпълнение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че, въпреки, че издаденият изпълнителен лист не е обезсилен от съда, 2 постановил определението за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, то това е необходима последица, поради което този пропуск (ако въобще е налице такъв при положение, че в закона въпросът не е уреден изрично), не може да повлияе на преустановяването на принудителното изпълнение.

Предвид на тези съображения съдът намира, че частните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „С.е.“ ЕООД против определение № 350 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; на Н. С. Б. против определение № 352 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г.; и на „Н.и.“ ООД против определение № 351 от 05.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 548/2025 г. поради липса на правен интерес от обжалване и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.