Решение № 2297 от 22.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2297 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110209102 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В.И. К срещу електронен фиш серия К № 3386783, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че при съставянето на фиша са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и нарушението на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, както и липсата на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По съществото на нарушението излага, че не е служител на дружеството и към датата на нарушението не е управлявал автомобила, но не сочи кое лице го е управлявало.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател В К не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

По делото липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, като в справка от ОПП СДВР е отбелязана 31.05.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 07.06.2021 г. в СРС. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 12.02.2020 г. в 11:38 ч., в гр. , по бул. „”, срещу , с посока на движение от бул. към ул. , с мобилна система за видеоконтрол – АТСС ARHCAM S1 № 11743f0 , била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Арона” с рег 64 км./ч.

(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 14 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около автомобила имало и други МПС, но в центъра на кадъра бил заснет именно процесния автомобил Сеат. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на търговско дружество Аруда ЕООД с управител към датата на нарушението жалбоподателя В.И. Куртев с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 3386783 срещу В.И. К с ЕГН **********за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743f0, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 12.02.2020 г., в 11:38:20 ч., в района на град София, с координати EL 23о23.9264 и NL 42о68.6503, е засечена скорост на движение от 67 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. От представената снимка се установява, че участъкът е в рамките на населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 12.02.2020 г., където е посочено, че това е общовалидната скорост за движение в населено място и не е въведена с пътен знак.

От снимката се установява, че макар в предната част на кадъра да са заснети и други автомобили, именно автомобилът Сеат е в центъра на снимката. Поради това съдът намира, че засечената скорост е именно на автомобила на жалбоподателя, а не на някой от другите автомобили странично от него.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 30.09.2019 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 11743 f0 е била преминала първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба от 2020 г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС ARHCAM S1 № 11743f0. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към 2 доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на движение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП, поради което са изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя в тази насока.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на дата на съставянето му и издател, съответно и нарушения на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото фишът не може да се приравни изцяло на АУАН или НП. Следователно към него са неприложими и правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, каквоито възражения излага жалбоподателя.

3

Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 64 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 64 км./ч.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 64 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 14 км./ч.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч. От клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр. София.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 14 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.

2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева към датата на нарушението. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

Правилно е определено и санкционираното лице – законният представител на регистрирания собственик на автомобила – юридическо лице. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш би могло да бъде единствено физическо лице, но не и юридическо. Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП изрично уточнява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото не е представена декларация от законния представител на ЮЛ – собственик, за конкретното лице, което е управлявало автомобила, налице са предпоставките именно на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на законния представител на юридическо лице – собственик на МПС. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят Куртев е санкциониран именно като законен представител на ЮЛ, собственик на автомобила – Аруда ЕООД. Видно от служебно изготвената справка от ТР, към инкриминираната дата – 12.02.2020 г. управител и законен представител на дружеството е бил именно В К, като едва на 05.11.2020 г. в ТР е вписан нов управител. Следователно е без значение дали жалбоподателят лично е управлявал автомобила и дали е бил и служител на дружеството или само негов управител, каквито възражения изтъква в жалбата си.