Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3206/2023
Вид
Решение № 8
Подписан
04.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330203206 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 6641528, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. Г. И., ЕГН **********, от гр.

П., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал.2. във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски. Редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна - ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, като в писмено становище, депозирано до съда, намира жалбата за неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 25.09.2022г. в 10:52 часа на Път II 66 км 124.500 от с. П. към с. М., лек автомобил „БМВ Х 3“, с рег. № ** **** ** се е движил с установена скорост от 94 км/ч в посока на движението на контролираните МПС от югозапад към североизток като е превишил максимално допустимата скорост с 54 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение извън населено място въведена с пътен знак 40 км, с отчетен приспаднат толеранс минус 3 км в полза на водача от измерената скорост и това е било установено с АТСС TFR1 – М № 619. Нарушението било прието за извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4559518.

След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя В. Г. И..

Жалбоподателят И. не представила декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално управление на автомобила в същото време и място от друго лице.

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 6641528.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства снимков материал от автоматизираното техническо средство, Справка от база данни за собственост на автомобил, Справка АИС АНД, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 / 24.02.2010г. на БИМ, Писмо на БИМ относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1- М“, Протокол за последваща проверка № 8-38-22 / 06.07.2022г., Протокол за използване на АТСС рег. № р-20372 / 30.10.2022г., Дневник за отчитане на скоростни режими заснети с техническо средство TFR1- М № 619, писмо от АПИ ОПУ-Пловдив, инструкция за експлоатация.

От правна страна съдът намира следното:

Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, 2 размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 619, тъй като тя е била в употреба към 25.09.2022 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.

Конкретното АТСС е преминало последваща техническа проверка релевантна за датата на установяване на нарушението, за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната система.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС.

Независимо от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде отменен като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, жалбоподателят В. Г. И. е управлявала лек автомобил марка „БМВ Х 3“, с рег. № ** **** **, тъй като по делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросното МПС да е било управлявано от трето лице на процесния ден и час, но на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна тя да е извършила нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените 3 по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с указана скорост 40 км/ч.

Безспорно установено е, че на 25.09.2022г. в 10:52 часа лек автомобил „БМВ Х 3“, с рег. № ** **** ** се е движил със скорост от 94 км/ч, извън населено място от с.П. към с.М., на път ІІ-66 км 124.500. Не се установява обаче, че в този участък поведението на водача е било противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. В случая по делото не се установи, че на мястото на твърдяното нарушение, а именно в път ІІ-66 км 124.500, от с. П. към с. М. посока на движението от югозапад към североизток на 25.09.20221г. в 10:52 часа е било въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч. с пътен знак "В26". Това е така, тъй като с Писмо с вх. № 11-00-431/08.08.2023г., директорът на "Областно пътно управление" – Пловдив е уведомил съда, че на участъка по принцип имало поставен и действащ пътен знак В26 (60км/час), но ОПУ-Пловдив не може да удостовери наличието на знака към дата 25.09.2022г., поради факта, че не се извършват ежедневни прегледи и проверки на вертикалната сигнализация по пътищата, а следва да се отбележи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния фиш пътен знак "В26".

Вярно е, че Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ документ. Поради изложеното, представеният по делото протокол и отбелязванията в него, като принципно положение биха могли да служат за доказване физическото наличие на знак В26 към датата на заснемане на нарушението. В процесния случай обаче, представеният по делото протокол не би могъл да изиграе тази роля, доколкото съдържанието му се явява оборено от събраните по служебна инициатива на съда доказателства, в частност писмо с изх. № 11-00431/08.08.2023г. Това е така, тъй като именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. В същата тази наредба е посочено, че за организацията на републикански пътища II и III клас отговаря директорът на съответното областно пътно управление. Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори 4 клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него е именно Директорът на ОПУ-Пловдив, който е посочил, че на процесната дата и място няма данни дали е имало монтирани пътни знаци В26 за ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч.

Следователно за жалбоподателя е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като допустимата скорост е била 90 км/ч. Превишението на скоростта с 4 км/ч е ненаказуемо съгласно чл. 182, ал. 2, т. 1 ЗДвП, където е посочен наказуемият минимум, а именно превишение с 10 км/ч.

Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението, такова въобще не е реализирано, тъй като не се доказа да е била въведена на път II 66 км 124.500 забрана за движение на автомобилите със скорост повисока от 40 км/ч както се твърди в електронния фиш, със знак В26, като следователно за водачът е важало общото ограничение от 90 км/ч и същата е превишила максимално допустимата скорост с 4 км/ч, което не е наказуемо.

Наред с горното съдът констатира, че макар жалбоподателят И. да е санкционирана за „повторност“ на нарушението на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.6 от ЗДвП към самия фиш не са отразени каквито и да било факти и обстоятелства за предходния ЕФ, нито е приложена справка нарушител/водач, в която са видни предходни нарушения, за да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното производство. Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела и на това основание до нарушаване правото на защита на подведения под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си своевременно и в пълнота.

Предвид всички съображения, съдът намира, че Електронният фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е доказал сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева с договора си за правна защита и съдействие, който удостоверява, че адвокатското възнаграждение е било изплатено изцяло и в брой. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 400 лева, като до пълния претендиран размер от 500 лева искането следва 5 да се остави без уважение.