Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2328 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 20383/2021
Вид
Решение № 2328
Подписан
23.05.2023
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, пар. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2328 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330120383 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск предявен от Л. Л. К. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Д. Ц.” № ** против Прокуратурата на Р. България, с адрес в гр.

София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** ***** и против ОДМВР гр.

Пловдив, представлявана от **** за осъждане на ответните стран да заплатят солидарно на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на допуснати нарушения при извършване на процесуално-следствени действия в рамките на проведено наказателно производство и задържането му за срок от 24 часа по ЗМВР, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 4570,83 лева за периода от 27.04.2018г. до 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на **** г. срещу ищеца били извършени процесуално- следствени действия претърсване и изземване в търговски обект „Лем-Инвест“ ЕООД, в който работи, както и в апартамента му, намиращ се в ***-етажна фамилна сграда, на който бил разположен и офисът на дружеството „Лем –Инвест“ ЕООД, представлявано от неговия ****. След 1 приключване на процесуално-следствените действия, ищецът бил **** за 24 часа като „**** за извършване на престъпление по чл. ***, ал. 1 от НК по ДП № ***/2016 г. по описа на *** РПУ-П., след изтичането на които бил ****. По време на *** му в полицейското управление ищецът поискал *****, от която защита се ползвал, тъй като му било обяснено, че не се нуждае от нея, доколкото бил задържан за кратко и това било „формална процедура“.

Твърди се, че след случилото се някои от **** в търговския обект – Б., изразили желание да напуснат работа, за да не се излагат на риска да изживеят повторно стреса. Твърди се, че н. в сградата станали св. на събитията по претърсване и изземване и изразили желание да напуснат обектите, като в последствие един от тях действително го направил. Случката се отразила и върху практиката на **** на ищеца, която работила като *** **** **** и клиентите й. Случаят намерил и отзвук в журналистически материали от различни медии, а **** непрестанно притеснявали ищеца с позвънявания, за да го разпитват за станалото. След години, в хода на досъдебното производство бил установен извършителят на престъплението, който в последствие бил признат за виновен. Това лице нямало нищо общо с ищеца или неговия **** и твърденията на пострадалия, че е **** на **** оставали голословни.

Твърди се, че са нарушени чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ , във вр. с чл. 5 § 1, т. „с“ и § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нарушени били Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС. Допуснати били нарушения при извършените процесуалноследствени действия по претърсване и изземване и нормите на чл. 7 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 8 от Конвенцията и чл. 1 Протокол № 1 към Конвенцията.

Сочи се, че в резултат на извършените процесуално-следствени действия, както и на временното му задържане в **** РУ-П. при ОД на МВРП., ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени негативни емоции и опетняване на доброто му име пред обществото. В резултат на действията на полицейските органи настъпили **** ***** за ищеца за крайна несправедливост и произвол, както и отрицателни последици – получаване на *** ****, **** и **** *****.

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, 2 като ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят претендираните суми. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- ***. Е. в писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура - П., е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по същите. В тази връзка се сочим, че ищецът бил *** за срок от 24 часа от полицейски органи, по силата на правомощията им предоставени по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Спрямо него не било постановено **** от прокурор по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или видно било, че друг правен субект, различен от ПРБ, е отговорен за законосъобразността на предприетото задържане и съответствието му с чл. 5, § 1 от Конвенцията. Сочи се, че процесуално-следствени действия по претърсване и изземване били извършени от разследващите органи, които при осъществяване на своите функции били независими съгласно чл. 10 НПК.

В случай че не се възприемат изложените по-горе съображения, при условията на алтернативност, се твърди, че ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че действително е претърпял неимуществени вреди.

Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева е силно завишено и не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика по приложението на закона и обществено-икономическите условия в страната. Ищецът не е бил привличан като ****, не му е била определяна мярка за неотклонение или друга процесуална принуда. Посочените обстоятелства не обосновавали такъв висок размер на исканото обезщетение. С оглед неоснователността на главната претенция, счита за неоснователна и акцесорната претенция за мораторна лихва. Възразява да се дължат разноски на ищеца. Подробни съображения се излагат от представител на ответната Прокуратура в писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК вторият ответник чрез представител на Областна Дирекция на МВР-Пловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че заповедта за **** от 24 часа по ЗМРВ не е отменена и е стабилен административен акт. Задържането по ЗМВР било различно от 3 задържането под **** като мярка за процесуална принуда, налагана по реда на НПК и не било задължително на **** лице да бъде повдигнато обвинение.

Счита, че извършените от *** **** действия при **** на ищеца за 24 часа са извършени в изпълнение на служебните им задължения, с цел постигане на целите на наказателното производство, при осъществяването на справедливо и обективно разследване, поради което и не било нарушено изискването на чл. 5 § 1, т. „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да упражнят правомощията си по чл. 72 от ЗМРВ било достатъчно полицейските органи да разполагат с достатъчно данни за извършено престъпление и без да е необходимо да имат достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, поради което счита, че не била нарушена и нормата на чл. 5 §2-4 от Конвенцията.

Твърди да не са допуснати нарушения при извършване на процесуалноследствените действия по претърсване и изземване. Цитираната в исковата молба практика на ЕСПЧ била неприложима в конкретния случай.

Претърсването и изземването били извършени в съответствие с всички изисквания на НПК. Налице била материалноправна разпоредба, която позволява извършването им без предварително разрешение. Впоследствие това действие било одобрено от съда. За недоказани счита настъпилите вредите за ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и извършените от служителите на ответника действия.

С оглед гореизложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. При евентуално уважаване на исковете прави възражение за намаление на претендираното обезщетение в размер на 15000 лева до минималния размер, съобразен с трайната съдебна практика.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ответната страна в писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приложеното досъдебно пр. № ***/2016г. по описа на **** РУ на ОД на МВР-П. се установява, че същото е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 от 4

НК за това, че на **** г. в землището на с. Б., област П. чрез **** на удари с ***, *** **** - *** **** по тялото на Д. П. К. е причинил на същия **** **** *****. Повод за образуването му е постъпил на ****г. около 08.50 часа сигнал от телефон 112, подаден от УМБАЛ „Св. П.” за това, че пациентът Д.

К. е приет с *** **** ****. Същият е разпитан в качеството му на св. и изразил съмнение, че лицето, което му е нанесло телесните увреждания е изпратено от ищеца Л. К., на който дължал голяма парична сума.

Именно за проверка на тези данни е извършено на **** г. в условията на неотложност, с цел единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, които имат значение за делото, претърсване и изземване в търговски обект- б. с кафе, находящ се в землището на с. Б., собственост на „Лем Трейдинг’ ЕООД,

Същото процесуално-следствено действие е извършено и в жилищно помещение, находящо се в гр. П., ул. „Д. Ц.” № **, ет. *, ползвано като офис на фирмата. Съставени са съответните протоколи за претърсване и изземване, които с разпореждания на *** от ****г., постановени по ЧНД № ****/2016г. и ЧНД № ****/2016г. по описа на Пловдивския районен съд са одобрени по предвидения в НПК ред. Няма спор също така относно факта, че на ****г. ищецът е бил *****от органите на МВР за срок от 24 часа за срок от 24 часа по реда на ЗМВР и е *** на следващия ден.

В хода на досъдебното производство са извършени множество претърсвания и изземвания в жилища на различни лица, за които е имало съмнение за съпричастност към деянието, като в последствие е открит ***** на престъплението- И. Н. С., спрямо него е внесен обвинителен акт и с Присъда постановена по НОХД № ****/2019г. по описа на Пловдивския районен съд е признат за **** за извършеното спрямо К. престъпление.

Като писмени доказателства по делото са приети също и извлечение за актуално състояние на „Лем Моторс” ЕООД, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, извлечение по разплащателна сметка за периода 01.06.2016г.-30.06.2016г. и 01.07.2016г.-29.07.2016г., статии за полицейската акция и **** на ищеца, както и извлечение от уеб-базирана програма за изчисление на законна лихва.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на трима св. - св. Л. К., св. З. К. /обективирани в протокол от 5 съдебно заседание, проведено на 20.10.2022г./ и св. Н. С. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 12.01.2023г.

От показанията на св. Л. К. /**** на ищца/ се установява, че преди шест години, на 22.06. около 20 **** нахлули в къщата, където се помещавал неговия офис и кабинетите на **** му, като през това време **** му бил на б., където също се извършвало ****. Имало много ****, които не му обяснили нищо и започнали да правят обиски. Единствено **** му казала, че е обвинен в ****. В последствие довели **** му, който бил изключително шокиран. По-късно от *** си разбрал, че в този ден Д. К. подал оплаквания срещу тях и в последствие се хвалил, че се обадил на някакъв *** ****, но св. макар да имал взаимоотношения с това лице не разбирал какво общо има **** му с това и не можел да отговори на въпросите му какво се случва, защото сам не знаел в онзи ден. Описва ищеца, като **** мъж, който се опитвал да запази **** заради семейството и малкото си ****, но би страшно притеснен, а **** се държали много грубо. Всичко приключило за около 2-3 часа, а денят завършил в Районното управление ,където двамата с Л. били откарани с отделни **** автомобили. Разделили ги, като имали време само по една цигара да изпушат със **** му, който бил изключително **** и постоянно го питал какво се случва. Не разрешили да се свържат с ****, нито да ползват телефони. На следващия ден в 3 часа освободили Л.. След тази случка той се променил. Имал непрекъснато **** и св. се консултирал с десетки ****, но не открили физиологична причина за това, а казали че вероятно е на **** ***. Преди това тренирал, поддържал форма, а след този случай развил някаква **** и се затворил в себе си. Имало широк медиен отзвук и дълго време **** притеснявали **** му.