Решение № 3983 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3983 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100504895 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Дойче Луфтханза“ АД – търговско представителство, вписано в търговския регистър при БТТП, срещу постановление № 3608/24.04.2026 г. по изпълнително дело № 20267900401133, с което ЧСИ Р.М.В. с рег. № 790 и район на действие СГС, е отказала да намали определеното в полза на взискателите адвокатско възнаграждение, както и съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят оспорва отказа на ЧСИ да намали определеното в полза на взискателите адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., като поддържа, че в настоящия случай се дължи адвокатско възнаграждение в посочения размер единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а разноски по чл. 10, т. 2 не се дължат, тъй като вземанията по изпълнителния лист ще бъдат изплатени в срока за доброволно изпълнение, а макар че взискателите са двама, линията им на защита е идентична и не изисква заплащане на отделни хонорари. Счита, че процесуалният представител на взискателите не е извършвал други действия, освен да подаде молба за образуване на изпълнителното дело, поради което определените от съдебния изпълнител разноски са прекомерни по размер и следвало да бъдат намалени до 200 лв. за адвокатско възнаграждение, респ. пропорционално да бъде намалена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Ответниците по частната жалба В.А.Т. и В.С.И. (взискатели) са подали отговор, с 1 който считат същата за неоснователна, доколкото платеният хонорар бил единствено за образуване на изпълнителното дело, като за всеки от двамата взискатели се дължало отделно възнаграждение с включен ДДС по сключените договори за правна защита.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното от чл.

10 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като по делото е осъществено процесуално представителство на двама взискатели и в размера на възнаграждението следва да бъде включен ДДС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20267900401133 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано въз основа на молба от 17.04.2026 г., подадена от В.А.Т. и В.С.И., чрез адв. В.В.Ч.-М., срещу „Дойче Луфтханза“ АД за принудително събиране на присъдените в полза на взискателите суми за присъдени обезщетения в размер на по 1427,42 лв. на всеки от взискателите и по 530 лв. за съдебни разноски, съгласно изпълнителен лист от 13.02.2026 г., като в молбата е посочен способ на изпълнение запор върху банковите сметки на длъжника. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие по изпълнителното дело, като е договорено възнаграждение за безплатна правна помощ от всеки от взискателите при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, а в молбата за образуване на изпълнителното дело се съдържа искане за събиране и на адвокатски хонорар от общо 245,42 евро.

На длъжника е изпратено съобщение за образувано дело, получено от него на 17.04.2026 г., в което е посочено, че задължението по изпълнителното дело към всеки от взискателите възлиза на 250 евро заедно със законна лихва към 01.05.2026 г. в размер на 31,77 евро, 479,83 евро главница заедно със законна лихва към 01.05.2026 г. в размер на 60,97 евро, 541,96 евро присъдени разноски, 122,71 евро, адвокатски хонорар по изпълнителното дело, както и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 316,37 евро или общо задължения по изпълнителното дело в размер на 2748,89 евро. С изпращането на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника, като в рамките на срока за доброволно изпълнение запорът е бил изпълнен и дължимата сума е преведена изцяло от банковата сметка на длъжника в „Ситибанк Европа“ АД – клон България (л. 19 от изп. дело).

По делото е постъпило възражение от длъжника от 23.04.2026 г., с което същият е поискал намаляване на определеното възнаграждение за процесуално представителство на 2 взискателите до минималния размер за образуване на изпълнително дело от 200 лв., както и пропорционално актуализиране на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като с обжалваното в настоящото производство постановление от 24.04.2026 г. ЧСИ Р.М.В. е отказала да намали адвокатския хонорар и пропорционалната такса по т. 26.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателите е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която е посочил конкретен способ на принудително изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на начина на изпълнение следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.

1 на чл. 10 от Наредбата. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата. По настоящото дело обаче не са извършени каквито и да било други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателите, доколкото в срока за доброволно изпълнение подлежащите на принудително изпълнение вземания са били погасени, т.е. в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателите не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Подаването на възражение по настоящата частна жалба не представлява действие, пряко насочено към удовлетворяване на процесните вземания.

С оглед на изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредбата разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателите, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а с включен ДДС (съобразно доказателствата за регистрация на адвоката по ЗДДС) – 240 лв., поради което възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ 3 възнаграждение се явява частично основателно. Същото следва да се намали до посочения размер, като настоящият съдебен състав намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел.

Във връзка с доводите на взискателите следва да се отбележи, че в настоящия случай се дължи едно възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, доколкото, макар и взискателите да са двама, процесуалният им представител е подал една молба до съдебния изпълнител и е образувано едно дело за събиране на общо присъдените им вземания, поради което не е налице основание за присъждане на две отделни възнаграждения. В допълнение следва да са посочи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В настоящия случай в договорите за правна защита и съдействие не е отразено плащане на адвокатско възнаграждение, а е уговорен хонорар за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, който следва да бъде определен от съда съобразно обема на положения труд от процесуалния представител, който по процесното дело е минимален и се изразява единствено в подаване на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, поради което присъждане на хонорар над посочения размер от 240 лв. с ДДС в полза на общия процесуален представител на двамата взискатели не е оправдано.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъдат намалени до сумата от 240 лв., с равностойност от 122,71 евро с включен ДДС.

Съобразно възраженията на страната и с оглед намаляването на размера на дължимия адвокатски хонорар съответно следва да бъде намалена и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която предвид сбора на паричните вземания, предмет на изпълнението, и на основание т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ следва да бъде изчислена в размер на сумата от 457,69 лв. с ДДС, респ. 234,01 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановление № 3608/24.04.2026 г. по изпълнително дело № 20267900401133, с което ЧСИ Р.М.В. с рег. № 790 и район на действие СГС, е отказала да намали определеното в полза на взискателите адвокатско възнаграждение, както и съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимото от „Дойче Луфтханза“ АД – търговско представителство, вписано в търговския регистър при БТТП, с БУЛСТАТ 4

121773298, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20267900401133 по описа на ЧСИ Р.М.В. с рег. № 790 и район на действие СГС, до сумата от 122,71 евро (с левова равностойност от 240 лв.) с ДДС, както и дължимата от „Дойче Луфтханза“ АД такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 234,01 евро (с равностойност от 457,69 лв.) с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Дойче Луфтханза“ АД – търговско представителство, вписано в търговския регистър при БТТП, срещу постановление № 3608/24.04.2026 г. по изпълнително дело № 20267900401133 в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5