Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18095 от 14.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25017/2025
Вид
Определение № 18095
Подписан
14.05.2026
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18095 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110125017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 20117 от 22.01.20 26 г. от адв. М. Л., с искане за изменение на решение № 559 от 12.01.2026 г. постановено по гр. д. № 25017/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следва да се съобразят минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Постъпила е молба с вх. № 20606 от 23.01.20 26 г. от адв. В. С., с искане за изменение на решение № 559 от 12.01.2026 г. постановено по гр. д. № 25017/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че следва да се съобразят минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Насрещната страна по молбите в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е неоснователно.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Исканията по чл. 248 от ГПК от са направени в рамките на законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледано по същество исканията са неоснователни.

С решение № 559 от 12.01.2026 г. постановено по гр. д. № 25017/2025 г. по описа на СРС, 39 състав са отхвърлени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.

99, ал. 1 от ЗЗД предявените от „***, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 срещу М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***, че последният дължи на 1 сумата от 2000 лв., представляваща главница по договор за кредит PLUS19031163 от 15.12.2021 г., сключен между „** ЕАД и М. М. М. за периода от 15.08.2022 г. до 15.10.2024 г., вземанията по който са прехвърлени на *** по силата на приложение № 1 от 11.04.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.06.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 6379.04 лв., представляваща възнаградителна лихва на за периода от 15.08.2022 г. до 26.01.2024 г., лихва за забава в размер на 3921.99 лв. за периода от 16.08.2022 г. до 09.06.2024 г. за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34980/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

С решението ищецът *** е осъден да заплати на адв. М. Л. Л., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 400 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника М.

М. М. пред СРС в исковото производство. Също така с решението ищецът *** е осъден да заплати на адвокат адв. В. Филипов С. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 24.65 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника М.

М. М. пред СРС в заповедното производство.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора дължимото възнаграждение. По отношение на оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че в случая с решението са присъдени в полза на процесуалните представители на ответника адвокатски възнаграждения в размер от 400 лв. за исковото производство и от 24.65 лв. за заповедното производство. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда.

Действително така посочените суми са в размер по-нисък от определения в чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото е принадлежащ на едно лице, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на отговор на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката в исковото и подаване на възражение в заповедното производство като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 400 лв. за исковото и 24.65 лв. за заповедното производство са адекватни възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца. С оглед на 2 гореизложеното и двете молби за изменение на решението в частта за разноските се явяват неоснователни.

Воден от горното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20117 от 22.01.20 26 г. от адв.

М. Л., с искане за изменение на решение № 559 от 12.01.2026 г. постановено по гр. д. № 25017/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20606 от 23.01.20 26 г. от адв.

В. С., с искане за изменение на решение № 559 от 12.01.2026 г. постановено по гр. д. № 25017/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3