Решение № 4 от 04.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кюстендил, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500486 по описа за 2022 година

Адвокат Г. Д., в качеството му на особен представител на З. В. С., с ЕГН **********, с адрес: ************************* обжалва Решение № 504 от 07.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че З. В. С. дължи и следва да заплати на "УниКредит Булбанк" АД произтичащата от Договор № ****************** за кредитна карта за физически лица от 09.08.2016 г., сума в размер 455,73 лв. - главница за периода 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението, за която сума в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 66/2021 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

417 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който не бил съобразил императивната разпоредба на чл. 235, чл. 236 и чл.7, ал. 1 ГПК, тъй като не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Подчертава се, че районният съд не е изпълнил процедурата, предвидена в чл. 47 и чл. 48 от ГПК, тъй като не съобразил съдържащите се в делото данни, че ответницата живее и работи във ФРГ, като се изразява становище, че правото на защита на ответницата било нарушено и исковата молба следвало да бъде оставена без движение. Бланкетно се твърди, че решаващият съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил необосновано решение, тъй като не се бил съобразил с представените по делото доказателства и е нарушил логическите правила при интерпретиране на фактите.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за сумата 455,73 лв., представляваща главница за 1 периода от 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД чрез пълномощника адв. Д.Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват твърденията в нея, а първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски във въззивното производство.

КнОС приема, че въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното производство (надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.

Кюстендилският окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не се представиха нови доказателства, които да я променят, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред районен съд по реда на чл. 422 от ГПК са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД, и чл. 430, ал. 2 , във вр. с чл. 86 от ЗЗД: за сумата 455,73 лева дължима главница по ползван банков кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. С. договор за кредитна карта на физически лица ************** от 09.08.2016г., 80,35 лева наказателна лихва за просрочена главница, дължима за периода от 26.04.2019г. до 17.01.2021г., 72,00 лева разноски за уведомяване, ведно и със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (15.01.2022г.) до окончателното изплащане.

Районен съд е уважил иска за сумата 455,73 лева дължима главница по ползван банков кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. С. договор за кредитна карта на физически лица ************** от 09.08.2016г и е отхвърлил иска за сумата 80, 35 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г., както и сумата от 72 лв. - разноски за уведомяване.

Решението се обжалва само в установителната част. В отхвърлителната е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият състав на окръжен съд счита, че решението е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите изложени от Районен съдКюстендил, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцовото дружество срещу ответника З. С. иск с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Окръжен съд намира, че доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във тази връзка, следва да се добави и следното:

Във въззивната жалба се твърди, че решаващият съд не се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 235 от ГПК, чл. 236 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК като не е обсъдил в съвкупност всички представени и събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка следва да се посочи следното:

В чл. 7 от ГПК – принципа на служебното начало, е вменено задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, а именно да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и 2 за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

Съгласно чл. 235 от ГПК съдът основава решението си като обсъжда всички доказателства по делото, доводите на страните и извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Предвид горното, въззивният състав на съда счита, че първоинстанционният съд е извършил всички необходими действия, залегнали в установения процесуален ред. В доклада правилно е разпредил доказателствената тежест, разграничил е спорните факти от безспорните, приел е допустимите и относими към делото доказателства.

Районният съд също така е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, квалифицирал е точно искането и е приложил точно правните норми, както и се е произнесъл по заявения петитум. Следователно не са налице нарушения на нормата на чл. 7 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на чл.235 и чл. 236 от ГПК. В него се съдържат фактически и правни изводи по съществото на спора, както съдът се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с исковата молба и с отговора.

Извършена е преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и са обсъдени всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. Извършена е цялостна преценка на събраните по делото доказателства, същият е анализиран и в съответствие със закона е постановено решението. Следователно не е налице нарушение на чл.235 и чл. 236 от ГПК

Неоснователно е и твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл. 47 от ГПК.

Окръжен съд, изпълнявайки отново процедурата по чл. 47 от ГПК също е установил, че ответницата не може да бъде намерена на посочения по делото адрес, както и че не е намерено лице, което да получи призовката с довода, че адресатът е в чужбина и никой не знае адреса. В тази връзка се приема, че З. С. е надлежно представлявана от нейния особен представител.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемото дружество се дължат сторените във въззивното производство разноски, които са в размер на 200 лв. възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504 от 07.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1676/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че З. В. С., с ЕГН **********, с адрес:

************************* дължи и следва да заплати на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ №7 произтичащата от Договор № ****************** за кредитна карта за физически лица от 09.08.2016 г., сума в размер 455,73 лв. - главница за периода 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението, за която сума в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 66/2021 г. на КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА З. В. С., с ЕГН **********, с адрес: ************************* да 3 заплати на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ №7 сумата 200 лв., представляваща съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението на КОС не подлежи на обжалване съгл.чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4