Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3040 от 05.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16960/2021
Вид
Решение № 3040
Подписан
05.08.2022
В сила
25.01.2023
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3040 гр. С., 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110216960 по описа за 2021 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от вх.№ УРИ 433200-122179/25.11.2021г. от М. А. Н. с ЕГН ********** с адрес за призоваване в гр.С., бул."Д. Ц. " № *, ет. *, офис * срещу Наказателно постановление N 21-4332-023351 от 15.11.2021г. , издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП .

В съдебно заседание жалбоподателят М.Н., редовно призован не се явява.

Не се явява и процесуалния му представител – адв. С. с пълномощно по делото.

Постъпило е писмено становище от адв.С. , в което се сочи , че действията на доверителя м уса несъставомерни по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и иска отмяна на процесното Наказателно постановление.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

1

Жалбата на М. А. Н. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-4332023351 от 15.11.2021г. , издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП “, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На ***г. св. А.С. – служител на ОПП СДВР съставил на М.Н. АУАН серия GA № 383049/31.10.2021г. за това, че :'' На ***г. около *** ч. в гр. С., в търговски център R. M., на ул. О. п., на паркига на ниво -1, управлявал автомобил марка "Б.", модел "***" с рег. № ***, собственост на водача, като не използва паркинга, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, като извършва резки , рискови маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като поднася автомобила вляво и на дясно, и преднамерено извежда МПС извън контрол.Нарушението е констатирано с пряка видимост към МПС на водача, карайки в непосредствена близост след водача. Водачът е сам в МПС.'' Контроният орган квалифицирал описаното , като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Препис от АУАН бил връчен на Н., който го разписал и отразил, че има възражения.

Въз основа на посочения АУАН , като възприел изцяло , изложената в него фактическа обстановка на 15.11.2021г. началник група при Отдел “ПП“ към СДВР , издал Наказателно постановление N 21-4332-023351 от 15.11.2021г. , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП .

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Разпитани в хода на съдебното следствие св. С. потвърждава длъжностното си качество към момента на провеката , факта на издаване на процесния АУАН, както и отразената в него фактическа обстановка.

Независимо , че основните, описани в НП факти се установиха в хода на съдебното следствие, съдът намери, че поведението на Н. е изначално несъставомерно, като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, което обстоятелство обезмисля анализ за спазване на процесуалните правила.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От своя страна, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП дава дефиницията на път , отворен за обществено ползване. Това е всеки път, условията за използване на който са 2 еднакви за всички участници в движението.

Превратната употреба на пътищата за движение, особено в градски условия, застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност и е въздигната в административно нарушение.

От съдържанието на НП , а и от събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е извършил вменените му действия в подземен паркинг на сграда.

Независимо от вътрешното убеждение на съда, че подобни действия в закрито пространство са значително по-опасни се явява недопустимо да се подменят признаци от обективната страна на нарушението, за да бъде санкционирано подобно поведение.

Според съда, органите на полицията са имали възможност , успешно да ангажират административнонаказателната отговорност , както на жалбоподателя, така и на другите лица, извършили подобни действия по реда на УБДХ и по този начин да реализират целите на специалната и генералната превенция, но са избрали друг, незаконосъобразен по своя характер начин , в следствие, от което действия , които са източник на обществена опасност да останат несанкционирани.

В случая мястото на извършване на действията не е път, а още по-малко , такъв , отворен за обществено ползване, респективно забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е неотносима, а поведението на жалбоподателя е несъставомерно като нарушението й.

При така установеното, процесното наказателно постановление , следва да бъде отменено.

Страните не са формулирали искания за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне във връзка с тях.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-023351 от 15.11.2021г. , издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на М. А. Н. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП , като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4