Решение № 17723 от 16.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17723 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110107939 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против „ЛИБРА 02“ ЕООД.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: апартамент № 6, находящ се в гр. *****, с оглед на което в полза на ищеца са налице вземания към ответника за: сумата 1 077, 19 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 190, 51 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 27.01.2026 г.; сумата 40, 95 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 9, 23 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 27.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2026 г. по ч.гр.д. № 467/2026 г. на РС-Дупница.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

Извън срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЛИБРА 02“ ЕООД с вх. № 171499/29.05.2026 г., постъпил по имейл на 28.05.2026 г. (исковата молба е връчена на ответника за отговор на 27.04.2026 г., поради което едномесечният срок за отговор е изтекъл на 27.05.2026 г. – сряда), с който оспорва исковете.

Оспорва да е налице идентичност между самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, собственост на ответника по силата на нотариален акт № ****** г. от 24.09.2021 г., и процесния топлоснабден имот, намиращ се в сграда с № ***. Оспорва да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Оспорва доставката на топлинна енергия на стойност исковата сума. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че ответникът не е поставен в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 29.01.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Дупница с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ЛИБРА 02“ ЕООД за: сумата 1 077, 19 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестила разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 190, 51 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 27.01.2026 г.; сумата 40, 95 евро, с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 9, 23 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. – 27.01.2026 г.

С разпореждане от 29.01.2026 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 22, 41 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25, 56 евро.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков 2 ред.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2021 г., по силата на който „ЛИБРА 02“ ЕООД е закупило следния недвижим имот: апартамент № 6, с идентификатор ***, находящ се в гр. *****, на втори надпартерен етаж в многофамилна жилищна сграда, с площ от 53, 53 кв.м.

Представени са 2 бр. формуляри за отчет, съставени от ФДР, за процесния имот, от 22.05.2024 г. и 23.05.2025 г., за клиент: „ЛИБРА 02“ ЕООД, касаещи отчетни периоди, попадащи в исковия период, в които са отразени помещения: кухня, две стаи, две бани, както и показания на измервателни уреди и водомер и ползватели: 3 бр. Формулярите са подписани от клиент и не са оспорени от ответника.

Представени са и 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния имот за отчетните периоди м.05.2023 г. – м.04.2024 г. и м.05.2024 г. – м.04.2025 г.

С писмо рег. индекс П-7249/05.06.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД до ответника на последния е предоставен 7-дневен срок за погасяване на задълженията му към 03.06.2024 г.

Видно от представеното известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена.

С писмо рег. индекс П-14539/11.12.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, доказателства за връчване на което не са представени, на последния е предоставен 7-дневен срок за погасяване на задълженията му към 10.12.2024 г.

От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота въз основа на отчетите на 3 бр. ИРРО, монтирани на 3 бр. отоплителни тела, и 1 бр. щранг-лира. Начислена е топлинна енергия за БГВ въз основа на снети отчети на 1 бр. водомер за топла вода, отчитан след края на отоплителния сезон. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура на имота от 174 м3.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 1 076, 56 евро (2 105, 58 лв.), представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 933, 89 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 171, 69 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период, е на стойност 41, 25 евро.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Извън срока по чл.131 ГПК ответното дружество е заявило възражение за местна подсъдност по арг. от нормата на чл.105, вр. чл.108 ГПК, което е 3 оставено без уважение с определение от 03.06.2026 г., което влязло в сила в посочената част. Не се касае за потребител, в който случай съдът следи служебно за подсъдността.

По основателността на исковете:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.

Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

В случая се установи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2021 г. ответникът „ЛИБРА 02“ ЕООД е придобил правото на собственост на процесния имот: апартамент № 6, с идентификатор ***, находящ се в гр. *****, на втори надпартерен етаж в многофамилна жилищна сграда, с площ от 53, 53 кв.м.

Неоснователно е възражението на ответника, че не се установява идентичност между процесния топлоснабден имот, който освен с посочване на абонатен номер, е индивидуализиран и с адрес и номер на апартамента, и имота, предмет на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2021 г.

Имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за 4 небитови нужди.

По делото не се твърди и установява сключването на такъв договор за исковия период. Напротив, от страна на самия ищец се твърди, че писмен договор между страните за исковия период не е сключен и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между страните.

Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите три предпоставки.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за имущественото разместване. Наличието на последната предпоставка е въпрос на правна преценка на съда за съществуването на друг иск, с който ищецът би могъл да се защити по отношение на обогатилия се без основание.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за доставена и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.