Определение № 624 от 11.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба Ю. С. Р. против определение №245/28.05.2025г., постановено по гр.д.№146/25г. по описа на ТОС, с което на осн. чл.130 от ГПК, вр. чл.8, ал.2 от ЗОДОВ производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск с пр.осн. чл.2б от ЗОДОВ.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Претендират се разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№146/25г. по описа на ТОС/изпратено му за разглеждане по реда на чл.23, ал.3 от ГПК/ е образувано по предявени от ищеца Ю. С. Р. против ответниците Районен съд-Шумен, Районен съд-Велики Преслав и Районен съд-Разград искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатя на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 150 000лв., ведно със законна лихва от 04.12.2019г. до окончателното изплащане, и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400лв., ведно със законна лихва, считано от 27.02.2020г. до окончателното изплащане.

Обобщено, в исковата молба се излага, че на 27.02.2020г. ищецът е депозирал тъжба пред ШРС против 15 лица за извършено от тях против него през 2018г. престъпление по чл.147, ал.1 от НК, по която тъжба е било 1 образувано НЧХД №475/20г. по описа на ШРС.С разпореждане от 28.05.2020г. делото е било прекратено от ШРС.Обжалвал посоченото разпореждане, по жалбата му било образувано ВНЧД №166/20г. по описа на ШОС.След констатация от ШОС, че ШРС не е връчил прекратителното разпореждане на подсъдимите, делото на ШОС е било прекратено на 02.07.2020г. и делото на ШРС върнато му за изпълнение на дадените указания за връчване.Впоследствие било образувано по жалбата му ново дело пред ШОС, по което разпореждането на ШРС от 28.05.2020г. било отменено и делото върнато за разглеждане, но съдията се разболял и делото отново се пренасрочило за друга дата за след 2 месеца.Впоследствие съдията, без ищецът да му е искал отвод, се отвел с определение от 13.10.2021г., последвали отводи и от всички останали районни съдии в ШРС, а делото било изпратено на ВКС за определя на друг съд, който да го разгледа, на осн. чл.43, т.3 от НПК.Така от ВКС делото било изпратено за разглеждане на ВПРС и образувано като НЧХД №342/21г.По молба на ищеца съдиите от ВПРС се отвели и делото отново било изпратено на ВКС за определя на друг съд, който да го разгледа, на осн. чл.43, т.3 от НПК.ВКС констатирал, че не всички съдии от ВПРС са се отвели и върнал делото на ВПРС за отводи от всички съдии.След техния отвод ВКС изпратил делото за разглеждане на РРС и било образувано като НЧХД №50/22г.РРС прекратил делото с разпореждане от 31.01.2022г.Ищецът обжалвал същото и по образуваното ВНЧД №47/22г. РОС констатирал, че РРС не е уведомил подсъдимите за прекратяването на делото, поради което прекратил производството пред себе си и върнал делото на РРС за изпълнение на указанията за връчване.Впоследствие било образувано по жалбата му ново дело пред РОС, по което разпореждането на РРС от 31.01.2022г. било отменено и делото върнато за разглеждане.По молба на ищеца разглеждащият делото районен съдия се отвел и делото разпределено на друг, който с определение от 25.07.2022г. прекратил производството по делото на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, т.к. наказателната отговорност на подсъдимите е била погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.Обжалвал посоченото определение пред РОС и по образуваното ВНЧД №271/22г. по описа на РОС било прието, че правилно делото е прекратено от РРС поради изтекла давност, поради което определението на РРС било потвърдено.

Предвид цитираното незаконосъобразно първоначално прекратяване на НЧХД №475/20г. по описа на Ш PC и докато чакал ШОС да се произнесе по отмяната на съдебния акт на ШРС, както и поради незаконосъобразното първоначално прекратяване на НЧХД №50/22г. по описа на РРС и докато чакал РОС да се произнесе по отмяната на съдебните актове на РРС, както и поради непрофесионално направените отводи на съдиите от ВПPC, наложили ВКС да върне делото допълнително за отводи, ищецът изгубил ценно процесуално време, през което давността изтекла.В резултат претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, силно безпокойствие, страх, унижение и притеснение за униженото му име, чест и 2 достойнство от страна на подсъдимите, пуснати на свобода, без да бъде реализирана наказателната им отговорност за тяхното противоправно поведение, насочено срещу него, за които вреди претендира обезщетение в размер на 150 000лв., ведно със законна лихва от посочена дата.Претърпял и имуществени вреди, представляващи направените от него разходи за заплащане на държавни такси по обжалването на незаконосъобразните актове, както и за принтиране на книжата по материалите по делата, които изготвял във връзка с явяването си в съдилищата, за които вреди претендира обезщетение в размер на 400лв., ведно със законна лихва от посочена дата.След дадени указания от ТОС, в уточняващата си молба от 27.05.2025г. ищецът е посочил, че по негово искане не е била провеждана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, касателно горните производства.

Обстоятелствената част на исковата молба не е била в достатъчна степен уточнена от страната, но и от това й съдържание може да се заключи, че ищецът твърди, че е претърпял посочените неимуществени и имуществени вреди в резултат от достигналото се прекратяване през 2022г. на инициираното през 2020г. по негова тъжба наказателното производство на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НПК поради изтичане на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, която давност от своя страна е изтекла, защото съдиите от Районен съд-Шумен и Районен съд-Разград необосновано са забавяли разглеждането на делата, образувани пред тях, постановявайки незаконосъобразни разпореждания и определения, които по жалби на ищеца впоследствие са били отменявани, както и защото съдиите от Районен съд-Шумен и Районен съдРазград неправилно не са разпореждали първоначално връчване на прекратителните си актове на подсъдимите, което е довело до връщане на делата от горните инстанции за извършаване на такова надлежно връчване, което от своя страна също е забавило разглеждане на жалбите на ищеца от горните инстанции, а касателно Районен съд-Велики Преслав, защото неправилно първоначално е изпратил делото на ВКС за определяне на друг съд, който да го разгледа по реда на чл.43, т.3 от НПК, без преди това да са били извършени отводи от всички съдии от съда, което също е довело до забавяне на делото, а като следствие от всичко изложено и до изтичане на давността за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите.

На осн. чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.Производството по инициираното от ищеца наказателно производство/започнало 2020г., т.е. при действие разпоредбата на 3 чл.2б от ЗОДОВ, приета ДВ, бр.98/2012г./ е приключило с влязъл в сила съдебен акт през 2022г. - решение №97/22.11.2022г., постановено по ВЧНД №271/22г. по описа на РОС/неподлежащо на обжалване/, с което е потвърдено определение №157/25.07.2022г., постановено по НЧХД №50/22г. по описа на РРС, с което наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НПК поради изтичане на 12.07.2022г. на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК.Съгласно осн. чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал.1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета

„а“ от

ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.Производството, за което ищецът твърди, че е било незаконосъобразно забавено и така е станало източник на вредите му е приключило с влязъл в сила прекратителен съдебен акт поради констатираната му недопустимост на осн. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, и в тази връзка са неоснователни твърденията му в жалбата, че не би могло да се приеме, че делото е приключило, т.к. то не е било разгледано по същество и приключило с присъда.От своя страна изчерпването на процедурата по реда на глава трета „а“ от ЗСВ по предвидения в ЗСВ ред по приключили производства е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск по чл.2б от ЗОДОВ, която в случая не е налице.Предвид горното и т.к. на осн. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.2б от ЗОДОВ, може да се търси само по този закон, а не по общия ред, така предявеният иск е недопустим.Извън изложеното, ако и да се приеме, че по същество ищецът твърди вреди не от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а само от това, че от съдии при ответните съдилища са постановявани незаконосъобразни прекратителни актове по посочените наказателни дела, които и не са били връчвани надлежно на подсъдимите, то следва да се посочи, че искове за вреди, причинени в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при разглеждане и администриране на делата, също биха били недопустими, доколкото пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол, както и в случая ищецът ги е обжалвал и същите отменени, а от своя страна влезлите в сила актове също не могат да бъдат инцидентно проверявани по твърдения за допуснати нарушения на националното законодателство.Поради недопустимостта на предявените искове, обжалваното определение на ТОС, с което производството по делото е прекратено, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №245/28.05.2025г., постановено по гр.д.

№146/25г. по описа на ТОС.

4

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5