Определение № 779 от 25.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. Пазарджик, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500563 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е в срока за въззивно обжалване молба от адвокат К. П. от Адвокатска колегия София представляваща ответника Г. Т. П., ЕГН********** , с вх.№9454 от 24.08.2026г. по в.ч.гр.д.№20265200500563 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2026г. с искане на основание чл.248 ал.1 от ГПК Окръжният съд да допълни или измени постановения си съдебен актопределение №657 от 13.08.2026г. в частта за разноските като присъди такива в полза на пълномощника на страна, осъществил безплатно процесуално представителство на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в производството пред Окръжен съд Пазарджик в размер на 400евро. Твърди се че такива своевременно са поискани и въззивният съд не се е произнесъл, с което смята, че е налице пълна липса на произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски и се моли да бъде допълнено процесното определение в тази му част.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от насрещната страна в който искането се квалифицира като недопустимо като преждевременно направено поради необходимост да се изчака резултата от инстанционния контрол и неоснователно по същество. Излагат се доводи за 1 липса на посочено правно основание на което е предоставена безплатната правна помощ по реда на чл.38 ал.1 от ГПК, както и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 400евро на основание чл.78 ал.5 от ГПК, с доводи за драстично завишен размер несъответстващ на действителната фактическа и правна сложност на частното производство, че производството пред съда се е развило в закрито заседание и се изчерпило с подаване единствено на кратка писмена молбаотговор без явяване в съдебно заседание. Излага и довод, че съгласно чл.7 ал.1 т.7 във връзка с чл.11 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа/НВАР/ предвиденият размер е значително по-нисък, като смяна, че определянето на възнаграждение следва да бъде съобразено с обема на извършената дейност и установения баланс в практиката на съдилищата.

Моли да се остави молбата без разглеждане кат преждевременна и процесуално недопустима, а по същество да се остави без уважение, а при евентуалност присъждане на адвокатско възнаграждение при съобразяване на чл.78 ал.6 от ГПК като бъде намалено съобразно действителната правна сложност и минималните нормативни прагове.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По инициирано въззивно частно гражданско производство /в.ч.гр.д.

№20265200500563 по описа на Окръжен съд Пазарджик/ с правно основание чл.278 ал.1-ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 т.1 и т.2 и във връзка с чл.229 ал.1 т.4 от Гражданския процесуален кодекс, с определение рег.№657 от 13.08.2026г.

Пазарджишкият окръжен съд ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната жалба с вх.№3833 от 26.05.2026г. подадена от ищеца „Палисандър“ ООД, ЕИК-112532670, чрез адв.М. против протоколно определение на Велинградски районен съд рег.№377 от 22.05.2026г. постановено по гр.д.№20235210100771 по описа на същия съд за 2023г., с което е оставено без уважение искането на ищеца в производството „Палисандър“ ООД, ЕИК112532670 със седалище и адрес на управление в гр.Ракитово, обл.Пазарджик, ул.“Г. Бенковски“ №4, представлявано от управителя Д. Я. направено чрез процесуалния си представител адвокат В. В.

М. от АК-Пловдив, за спиране на производството по гр.д.№771/2023г. по описа на РС-Велинград на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор по гр.д.№256/2025г. по описа на същия съд с 2 предмет предявен Павлов иск, производството по което е приключило на две съдебни инстанции И ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 563/2026г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.

В приключилото частно съдебно производството въззиваемата странафизическото лице Г. Т. П., ЕГН-********** е била представлявана от адвокат К. П. от АК-София, за което с подадения от пълномощника му срещу частната жалба писмен отговор по реда на чл.276 ал.1 от ГПК с вх.№4639 от 24.06.2026г. е поискано присъждане на разноски по настоящото производство, за което е представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 400евро претендирани на основание чл.38 ал.2 от Закона за Адвокатурата, както и договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие в който изрично е уговорено осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата-/Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да предоставя безплатно правно действие и защита на /т.2 /-материално затруднени лица .

Съгласно НВАР от 2004 (нова - ДВ, бр. 2 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) чл.7 ал.1 т.7 - За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията в производства по частни жалби - 1/3 от размера за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, а когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството - 1/2 от размера за една инстанция; А съгласно Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр.

28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) За съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдебен изпълнител, нотариус, съдия по вписванията и на длъжностно лице по регистрацията възнаграждението е 400 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито заседание - 600 лв.

Предмет на исковото производство развиващо се пред РС-Велинград /гр.д.№771/2023г. / е делба на съсобствен между страните / дружество Палисандър ООД, ЕИК-112532670 и физическо лице Г. Т. П. / недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *** / представляващ земеделска земя, стопански двор/ с площ от 1518кв.м. ведно с построената в имота 3 едноетажна стопанска сграда с идентификатор *** от 545кв.м, част от която е преустроена в „Дърводелска работилница за разбичване на объл дървен материал/, с цена на иска 20508.80лв /данъчна оценка от 2023г./ .

Безплатното процесуално представителство по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на страната на ответника Г. Т. П. е въведено за първи път в настоящото въззивно частно производство, като в развилите се две фази на делбата пред РС-Велинград, няма въведена такава процесуална правна фигура, доколкото разноските по защита са поемани изцяло от страната, упълномощила адв.К. П. да я представлява в производството, а именно от ответника Г. Т. П..

При тези данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните правни и фактически изводи:

Молбата по чл.248 от ГПК е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване на акта на въззивната инстанция /прекратително определение рег.№657 от 13.08.2026г., /съобщено на страна на 30.08.2026г./, като молбата е подадена преди да започне да тече срока за обжалване-на 24.08.2026г.

Неоснователно е възражението, че молбата е преждевременно подадена доколкото нямало данни от инстанционния контрол на прекратителното определение. Основното производството по делбеното дело не е прекратено с постановеното въззивно определение, чието допълване в частта за разноските се иска, доколкото същото касае развитие на странично производство /твърдение за наличие на преюдициален спор/ и то свързано с движението на основното производство /делбата/, а не за неговото окончателно приключване с прекратяване на производството, поради което цитираната от ответника по молбата по чл.248 от ГПК съдебна практика е неотносима, доколкото произнасянето няма да причини забавяне на производството по инстанционния контрол, и да може да бъде осъществен едновременно контрол върху акта чието допълване се иска . Още повече, че към момента на иницииране на производството по чл.248 от ГПК както и към момента на разглеждане на искането за разноски в закрито заседание , както и към момента на изготвяне на съдебния акт по чл.248 от ГПК, производството по частната жалба не е отнесено до горестоящия съд, поради което резултата по чл.248 от ГПК не се предпоставя от резултата от инстанционния контрол, което да налага изчакване на този резултат, независимо от крайния резултат 4 от инстанционния контрол. / По аргумент на мотивите на ВКС към определение №2885 от 06.10.2024г.по ч.гр.д.№ 4083/2023г., IV г.о., ГК/, тоест във всички случаи се запазва висящността на основното делбено производство, а процесните разноски касаят както се посочи развило частно производство в делбено производство, в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК/.

Налице е хипотезата на чл.78 ал.4 от ГПК приложима на общо основание в настоящото частно производство, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен поради постигнато между страните споразумение.

Частното производството пред въззивната инстанция е приключило с прекратяване на делото поради недопустимост на частната жалба поради липса на правен интерес да се обжалва отказ за спиране на делбеното производство поради висящ преюдициален спор.

Прилагането на нормата на чл.78 ал.4 от ГПК не предполага изчакване на окончателния изход на спора от инстанционния контрол, доколкото в хипотеза на потвърдено от горната инстанция / АС-Пловдив/– въззивно прекратително определение /на ОС-Пазарджик/ определението за разноски се стабилизира и те окончателно се дължат, а в хипотеза на отменено въззивно прекратително определение / на ОС-Пазарджик/, от последвалата отмяна следва и автоматична отмяна и на определението за разноски по чл.248 от ГПК, доколкото е отпаднало с обратна сила основанието въз основа на което съдът е присъдил разноските.

В този смисъл молбата по чл.248 от ГПК е допустима.

По същество същата е основателна, като в случая е приложима нормата на чл.11 от НВАР от 2004г. и на страната ответник по въззивната частна жалба с вх.№3833/26.05.2026г., чийто пълномощник е изготвил отговор на частната жалба /с вх.№4639 от 24.06.2026г./, му се следва адвокатско възнаграждение при първата хипотеза -в размер на 204.52евро. Неприложима е нормата на чл.7 ал.1 т.7 от НВАР доколкото не се касае за процесуално представителство по частни жалби с оглед защитавания в исковото производство интерес, като в случая интересът е формиран по друг начин, както и поради това, че с обжалвания акт /протоколно определение на РС-Велинград рег.№377 от 22.05.2026г./ пред въззивната инстанция, изобщо не се прекратява основното делбено производство със следващите от това правни последици, а същото 5 продължава да се развива независимо от осъществявания инстанционен контрол по отношение искането за спиране на делото.

Тази особеност на въззивното частно производство е основание за прилагане на нормата по чл.11 от НВАР от 2004г. и при съобразяване на факта, че Наредбата е служи само за ориентир, но не е задължителен при определяне на адвокатските възнаграждения като в случая предвид характера и естеството на правния спор, обема на осъществената правна защита, факта, че производството се развива без разглеждането на делото в открито съдебно заседание и с участието на страните и пълномощниците им, поради което посочената сума от 204.52евро като дължимо адвокатско възнаграждение е справедлива и отразява действително вложения адвокатски труд и е съответна на правилната оценка на този квалифициран труд.

В случая няма основание за редуциране на посочения размер на адвокатско възнаграждение като прекомерен, доколкото в отговора на частната жалба са изложени подробни фактически и правни съображения за правилност по същество на обжалваното съдебно определение. Фактът, че пълномощникът на въззиваемата страна не е изложил доводи за допустимост на частната жалба не омаловажава труда на представляващия страната при условията на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от ЗА адвокат и не може да бъде основание и да доведе до редуциране размера на дължимото по делото адвокатско възнаграждение в посочения от съда размер за проведеното въззивно частно производство.

Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ef169f0-173f-4a86-9f69-b52f575542d5