Определение № 743 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20258002101765 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Н. и Е. Н. Н. чрез пълномощника им адвокат В.

В. против решение № 323 от 16.12.2024 г., постановено по гр. д. № 364 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Монтана в частта, с която е отменено решение № 277 от 4.06.2024 г. по гр. д.

№ 1932/2022 г. на Районен съд - Монтана и е постановено друго за:

1) намаляване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на завещателно разпореждане по частно саморъчно завещание от 22.01.2018 г. на Н. И. Н., починал на 15.02.2019 г., направено в полза на И. Н. Н. в частта, с която е завещан недвижим имот нива с площ 35 дка, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] до размер 21007/59990 идеални части от имота за допълване запазената част на наследника Е. Н. Н.;

2) възстановяване запазената част на Е. Н. Н. от наследството на Н. И. Н., починал на 15.02.2019 г. в размер на 21007/59990 идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], представляващ нива с площ 35290 кв.метра;

3) определяне на правата на съделителите в допуснати до делба недвижими имоти, както следва:

- Дворно място, цялото от 2006 кв.м., представляващо УПИ * от кв.8 по плана на [населено място], обл. Монтана, ведно с находящите се в същото масивна жилищна сграда и стопанска постройка при права по 1/12 идеални части за Е. Н. Н. и П. И. Н. и 10/12 идеални части за И.

Н. Н.;

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] с адрес на имота [населено място], ул. ,,А.‘‘, № 41, [жилищен адрес] ведно с прилежащи мазе и идеални части от общите части и правото на строеж при равни права за Е. Н. Н. и И. Н. Н. от по 1/2 ид. ч.;

1

- Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Б.. обл. Монтана, нива с площ 35 290 кв.метра в местност „*“ при права 21007/59990 ид. части за Е. Н. Н. и 38 983/59990 ид. части за И. Н. Н..

И. Н. Н. не е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Въззивното решение в частта, с която са допуснати до делба земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** между Е. Н. с права 2/3 ид. ч. и И. Н. с права 1/3 ид. ч. е влязло в сила като необжалвано.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че ищците П. и Е. Н. са атакували първоинстанционното решение относно правата в съсобствеността на делбените имоти, определени при зачитане на представеното завещание в полза на И. Н. с изложени подробни доводи за недействителност на завещанието, а ответникът И. Н. също атакува изводите относно правата на страните в съсобствеността.

Посочил е, че ищците са поискали делба на наследени от Н. И. Н. дворно място и сгради в [населено място], апартамент в [населено място], притежаван в режим на СИО от наследодателя и П. Н., от който последната е прехвърлила с договор от 5.09.2019 г. на Е. Н.

2/3 ид. ч. и пет земеделски имота, от които П. Н. на 16.07.2020 г. е прехвърлила на Е. Н. правата си от 1/3 ид. ч., поради което делбата следва да се допусне при равни права по отношение на имота в [населено място] и при права 2/3 за Е. Н. и 1/3 за И. Н. за останалите имоти. Ответникът е оспорил иска като се е позовал на оставено в негова полза саморъчно завещание от 22.01.2018 г. В първото съдебно заседание ищците са оспорили саморъчното завещание с твърдения, че не е написано и подписано от завещателя; че подписът е положен преди датата; че към момента на съставяне на завещанието Н. Н. не е разбирал свойството и значението на това, което върши и не е могъл да ръководи постъпките си; със завещанието не е изразил своята воля; волята е неразбираема и противоречива относно лицето на което завещава. При условията на евентуалност, ако завещанието се приеме за действително, ищците са заявили възражение за възстановяване на запазената си част от наследството на Н. Н..

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е приел, че искане за възстановяване на запазената си част от наследството на Н. Н. е направила само Е. Н. и е разгледал само нейното възражение. В подадената от П. Н. въззивна жалба са оспорени единствено изводите на съда за действителност на завещателното разпореждане, но не е релевирана липсата на разглеждане на заявеното от П. Н. възражение за възстановяване на запазената й част от наследството на Н. Н.. При тези констатации въззивният съд е посочил, че пред него не стои процесуалната възможност да приеме, че е налице искане от П. Н. да допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК и да върне делото на районния съд за произнасяне по нейното искане за възстановяване на запазена част.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните са наследници по закон на Н. И.

Н., починал на 15.02.2019 г., като П. Н. е негова съпруга, а Е. и И. Н., негови низходящи.

Към датата на смъртта си наследодателят е бил собственик на урегулирания поземлен имот 2 и находящите се в него жилищна и стопанска сгради в [населено място], на 1/2 ид. ч. от апартамента в [населено място] и принадлежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и на пет земеделски имота в землището на [населено място], единия от които е имот с идентификатор *** с площ от 35 290 кв. м.

На 22.01.2018 г. Н. Н. е съставил саморъчно завещание, обявено на 14.01.2020 г.

Съдържанието на завещанието е, че е написано на 22.01.2018 г. в [населено място]; че 1) отмяна изцяло предишните си разпореждания в предишни завещания; 2) завещава на „синъ“ си И. Н. 3/4 от имота в [населено място], на [улица], 35 дка земеделска земя, описана в нотариален акт № 184, том V, дело 950/98 год., 1/2 от апартамента в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7; 3) „Последвия бъдеще време всичко оставено от мен да се дели поравно между внуците ми“. Записано е, че това е последната му воля, която желае да изпълнят наследниците му и завещанието е написал сам без поправки и допълвания. Следват дата и място в лявата част и срещу тях „подпис“ и положен такъв.

Въз основа първоначалната и допълнителната почеркова експертиза, съдът е приел, че завещанието на написано и подписано от Н. И. Н..

След обсъждане обясненията на ищцата Е. Н., събраните свидетелски показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, основано на гласните доказателства и приетата по делото медицинска документация, съдът е приел, че към датата на съставяне на завещанието Н. И. е бил състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

От правна страна съдът е направил извод, че е спазена формата на завещанието по чл. 25, ал.

1 ЗН. Датата на съставяне на завещанието е посочена и в началото и в края му, поради което неоснователни са доводите, че саморъчния подпис е положен преди датата. Завещанието е направено в полза на И. Н. за конкретно посочени три имота, индивидуализирани по начин, позволяващ установяването. Посочил е, че законът не поставя изискване за пълна индивидуализация на завещаните недвижими имоти, като е достатъчно посочване, което да позволява идентифицирането им, а в случая това е възможно предвид представените по делото писмени доказателства за притежаваните от наследодателя на страните недвижими имоти. Относно завещания имот в [населено място] и апартамента в [населено място] са посочени административните им адреси, а за 35 –те декара земеделска земя се препраща към нотариалния акт, легитимиращ завещателя като собственик на земеделски земи, които данни предвид представените по делото доказателства за притежаваните от Н. И. имоти са напълно достатъчни за установява кои са завещаните недвижи имоти.

Съдът е приел, че волята на завещателя да облагодетелства сина си с посочените в т. 2 от завещанието имоти е ясно изразена, като клаузата в т. 3 на завещанието, че в бъдеще време всичко оставено от него ще се дели поравно между внуците му не може да се тълкува като задължение за заветника И. Н. да запази завещаните му имоти и да ги предаде след смъртта си на внуците на Н. Н., за да се приеме приложение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН, обосноваваща недействителност на завещанието. Клаузата по т. 3 не представлява завещателно разпореждане за след смъртта на завещателя, не създава задължение за И. Н., нито за други лица, доколкото е неясна относно времето за което се отнася, какво се има 3 предвид с израза „всичко останало от мен“, като по делото не е установено и какви внуци има Н. Н.. Предвид неяснотата на тази клауза като завещателно разпореждане, включването й в завещанието не води до недействителност на цялото завещание и конкретно на ясно изразена воля в точки 1 и 2 на завещанието за това в полза на кого и какви имоти са завещани.

По евентуалното възражение на Е. Н. за възстановяване на запазената й част от наследството на Н. Н., съдът е приел, че наследодателят е притежавал процесните имоти – дворно място и сгради в [населено място], 1/2 ид. ч. от апартамент в [населено място] и пет земеделски имота в землището на [населено място]. Приел е, че стойността им към момента на откриване на наследството е 116 963 лв., като е кредитирал заключението на вещото лице М. Т. и е посочил защо не възприема заключенията на вещото лице С. Р. и на М. З..

Запазената част на Е. Н. е 1/4 или 29 241 лв. Стойността на останалите в наследството незавещани имоти е 24 703 лв., включваща 1/3 от имота в регулация в [населено място] (3890 лв.) и четири земеделски имота (20 813 лв.). Е. Н. е получила 1/3 от тези имоти или имущество на стойност 8234 лв. или запазената й част е накърнена със сумата 21 007 лв. и за възстановяването й завещателните разпореждания следва да се намалят с тази стойност.

Съдът е приел, че предвид обстоятелството, че са завещани идеални части от недвижимите имоти дворно място и сгради в [населено място] и апартамент в [населено място], то за възстановяване запазената част на Е. , накърнена със стойност 21 007 лева следва да се намали завещанието относно имота, представляващ нива в землището на [населено място] с площ 35 290 кв.метъра на стойност към датата на откриване наследството 59990 лева , съответно намалението е с 21007/59990 идеални части. Посочил е, че в случая не може да се приложи нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН, тай като стойността на завещаните имоти надвишава стойността на разполагаемата част и запазената част на ответника, нито нормата на чл. 34 ЗН, предвид обстоятелството, че предмет на завещанието са идеални части от недвижими имоти, в която хипотеза евентуален избор на заветника не би довел до избягване на съсобствеността, каквато е целта на тази разпоредба.

Относно правата в съсобствеността съдът е приел следното:

Апартамента в [населено място] е съсобствен между И. Н. и Е. Н. при равни части – първият е собственик на 1/2 въз основа на завещателното разпореждане, а втората е придобила правата на П. Н. въз основа на договора от 5.08.2019 г.

Дворното място и сградите в [населено място] е съсобствено между всички страни. И. Н. е придобил 9/12 ид. ч. по завещанието и 1/12 ид. ч. по наследяване или общо 10/12 ид. ч., а Е. и П. Н. са придобили по 1/12 ид. ч. по наследяване.

По отношение на нивата с площ от 35 290 кв. м. съдът е посочил, че договорът от 16.07.2020 г., с който П. Н. е прехвърлила на Е. Н. притежаваната по наследство от Н. Н. 1/3 ид. ч. от земеделските имоти, не е произвел вещно правно действие, тъй като собственик на този имот по силата на завещателното разпореждане е И. Н.. Предвид основателността на възражението на Е. Н. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН и намалението на завещанието относно този имот, то е налице съсобственост между Е. и И. Н. при права 21007/59990 ид.ч за Е. Н. и 38983/59990 ид.ч за И. Н..