Решение № 115 от 21.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Стара Загора, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора Ю. Г. С. като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500159 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.267, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК и във вр. с чл.2, ал.1, т.3 и чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.

Въззивното дело е било образувано въз основа на подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 1598/20.01.2023г. от РП- гр.С.З./като част от ПРБ- гр.София/ срещу негативната за нея осъдителна част от постановеното първоинстанционно Решение № 1120/22.12.2022г. по приключеното първоинстанционно гр.дело № 3841/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, в която сочи, че не е доволна от това Решение в частта му, с което е осъдена ответната ПРБ- София да заплати на ищцата З. Н. Т. от гр.С.З., на осн. чл.2, ал.1, т.З, пр.2 от ЗОДОВ, парични обезщетения за сумите от 400 лв. за причинени имуществени вреди/от общо претендираните 800 лв./ и 2 000 лв. за причинени имуществени вреди/от общо претендираните 5 000 лв./, ведно със законните лихви върху тях, считано от датата на повдигане на обвинение против нея/03.08.2022г./ в престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК по ДП № 349-ЗМ-203/2020г. по описа на ОД на МВР- С.З., което е било впоследствие прекратено, както и сумата 246, 21 лв. разноски по делото пред първата съдебна инстанция. Счита, че в атакуваната му част Решението на РС- Ст.Загора било неправилно и незаконосъобразно, тъй като РС неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото, и е изложил фактически и правни изводи, неподкрепени с доказателства по делото. Прави конкретни оплаквания, 1 свързани с фактическите и правните си изводи и съображения във връзка с атакуваното от нея частично негативно Решение на първоинстанцонния РС, включително и относно разноските по първоинстанционното дело. Прави оплаквания и че при определяне размера на дължимото обезщетение, РС е следвало да съобрази продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия житейския кръг на ищцата и върху нея самата. Счита, че присъдените суми на ищцата от РС били в противоречие и с обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено икономически условия на живот, икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната, за което по делото на РС се съдържали достатъчно много доказателства. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на представителя на ОП- Ст.Загора.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от ищцата З. Н. Т. от гр.С.З., която сочи, че възразява против направените оплаквания във в.жалба на ПРБ чрез РПСт.Загора. Счита твърденията на въззивника за лишени от фактическо и правно основание, че подадената в.жалба е неоснователна и като такава моли да се остави без уважение. Заявява, че в о бжалваната му част Решението на РС било правилно и обосновано, постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и при извършен пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Счита, че направените оплаквания в подадената въззивна жалба са неоснователни поотделно и в тяхната съвкупност, като излага подробни съображения по отношение на фактическата и правната страна на всяко едно от тях . Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отхвърлите, като неоснователна въззивната жалба и да потвърди в обжалваната му част първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира с оглед изхода на делото, да й се присъдят всички направени разноски за производството пред настоящата инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред въззивния съд, който представя и Списък за разноските пред ОС- Ст.Загора по реда на чл.80 от ГПК.

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите в атакуваната част на първоинстанционното съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен следната фактическа и правна обстановка по делото:

Принципно предметът на спора се определя от посочените от ищеца 2 като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря чрез своите органи/в случая ПРБ- гр.София/ за техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия и компетенц;ии.

По направените във в.жалба конкретни оплаквания- видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, не се установи, показа и доказа твърдяната от въззивника неправилност на направените фактически и правни изводи от РС, тъй като в тях не се съдържат съображения за отричане противоправността на деянието, като кумулативна предпоставка от фактическият състав на правонарушение то. Напревената от РС правна квалификация е в пълно съответствие с посочените в Исковата молба на ищцата и в Доклада на РС, със събраните по делото доказателства и с действително прило жимите по казуса материално- правни и процесуални норми, по които е следвало да се произнесе въззиваемия ПРБ в лицето на ВКП- София в рамките, сроковете и правомощията си относно образуването и приключването на досъдебното производство против въззиваемата- ищца. РС е констатирал, установил и обосновал точния брой на основанията по закон и се е произнесъл достатъчно обосновано по тях, като напълно обосновано, законосъобразно и правилно е констатирал, че в конкретните процесни случаи са били налице неоснователни действия по тях от страна на ответника- въззивник.

Изложените във въззивната жалба оплаквания по отношение на ответника- въззивник ПРБ- София, с оглед изложените факти и обстоятелства по окончателно приключеното досъдебно производство, са обсъдени подробно, мотивирано и законосъобразно от първоинстанционния съд, в процедурата за прекратяване на наказателното преследване против ищцатавъззиваема не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи естеството на процесните искови претенции за главници и лихви. П оради което и в настоящото въззивно съдебно производство чл.258- 273 от ГПК не се доказаха твърдените от въззивника- ответник нарушения, нито на материлните, нито на процесуалните правни норми.

Следователно напълно правилно РС е преценил, мотивирал и постановил, че отговорността на ответната Прокуратура следва да е резултатна/а не предполагаема такава/, поради което са налице твърдените от въззиваемата/ищца/ фактически и правни основателности на предявените обезщетителни облигационни парични искове по специалния ред на ЗОДОВ.

При повдигнато обвинение против обвиняемата- въззиваема/ищца/ пълнолетната българска гражданка З. Н. Т. от гр.С.З. за извършено тежко умишлено престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК по вече приключилото ДП № 349-ЗМ-203/2020г. по описа на ОД на МВР- С.З., с мярка за неотклонение „подписка“ в продължение на повече от 8 месеца, процесния наказателно- правен период от 15.07.2020г./датата на образуване на досъдебното производство/ до 15.06.2022г./датата на прекратяване на 3 досъдебното производство/ е продължил за интервал от време точно 23 календарни месеца. Следователно при уважена искова претенция за обезщетяване на неимущуствени вреди в размер на общо 2 000 лв./от общо претендираните 5 000 лв./, при минимална работна заплата за този период от време в размер на средно 657 лв./в размер на 610 лв. съгласно ПМС № 350/19.12.2019г., публикувано в Д.в.№ 101/27.12.2019г., считано от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., в размер на 650 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., публикувано в Д.в.№ 103/04.12.2020г., считано от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. и в размер на 710 лв. съгласно ПМС № 37/24.03.2022г., публикувано в Д.в.№ 25/29.03.2022г., считано от 01.04.2022г. до 16.05.2022г./, средното месечно обезщетение е в размер на само 87 лв., което представлява около 7, 55 лв. месечно. Което представлява една крайно ниска, мотивирана, законосъобразна и обоснована суми. Въззивният съд констатира, че РС на базата на установените от него факти и обстоятелства обосновано е приел, че са били налице всички задължителни законови елементи от фактическият състав на чл.2, ал.1, т.З на ЗОДОВ. В резултата на което е констатирал, че по отношение на въззиваемата- ищца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, като образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Неслучайно и в тази връзка е приел и че именно с оглед наличието всички елементи от фактическият състав на чл.2, ал.1, т.З на ЗОДОВ следва да бъде ангажирана отговорността на въззивника- ответник за репариране на причинените на ответницата- въззиваема вреди, като справедливото обезщетение е възприето да бъде в размер на само 2000 лв. от общо претендираните 5 000 лв. Като в отхвърлителната част над присъдените 2 000 лв. до общо претендираните 5 000 лв. няма постъпила в законния 2- седмичен срок въззивна жалба от ищцата- въззиваема. Поради което в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, като в тази му част следва да се потвърди в атакуваното му част осъдителното първоинстанционно Решение, със законните последици.

Относно обжалването спрямо частично осъдителната част от атакуваното първоинстанционно Решение за претърпени имуществени вредивъззиваемата/ищца/ се е явила с упълномощен адвокат на датата на привличането й като обвиняема/адв. С.Ч. от АК- Ст.Загора/, безспорно с него същата е сключила писмен Договор за правна защита и съдействие на същата тази дата/16.09.2021г./ с изричната писмена договорка, че за това привличане и за представителството й в досъдебното производство същата ще следва да му бъде заплати хонорар в размер на сумата от 800 лв. Наистина в текста на самия договор не е изрично отбелязано, че сумата за хонорара е вече заплатена в момента на сключването му/следователно това не е станало ведната- авансово/ при сключване на договора, тъй като въззиваемата/ищца/ З. Т. в този момент не е имала толкова пари в себе си. Безспорно по делото на РС е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че 4 писмените Договор и Пълномощно/в оригинали/ се намират в самото досъдебно производство, което бе приложено по настоящото гр.дело от РССт.Загора, същите очевидно са на един лист/а не на два различни листа/, за да се твърди, че по досъдебното производство е представено само Пълномощното/а Договора не бил представен/. Очевидно в присъствието на упълномощения й защитник адв.Ч. е било изготвено Постановлението за привличане на обвиняема/на 16.09.2021г./, бил е съставен Протокол за разпит на обвиняема/на 16.09.2021г./ и Протокол за предявяване на разследването.

По делото на РС са приети и неоспорени от никоя от страните писмени доказателства/Договор за правна защита и съдействие, заедно с Пълномощното на гърба му на л.147 от ДП/, както и в оригинал Разписка от 16.09.2021г., съгласно която на датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, но в края на деня и след проведените процесуални действия, сумата от 800 лв. е била заплатена от обвиняемата на защитника йадвокат. Поради което въззивният съд счита, че напълно моктивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че претендираните от ищцата/въззиваема/ имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение в досъдебното наказателно производство, е доказано до посочения в писмения документ размер от общо претендираните 800 лв. Поради което това възнаграждение представлява реално претърпените от ищцата/въззиваема/ имуществена вреда в резултат на незаконното наказателно преследване срещу нея и предявеният иск за заплащането им се явява основателен и доказан в този му пълен размер.