Решение № 542 от 13.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Благоевград, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500670 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А...“/А.../, представлявана от Изп. директор П. А., чрез юрисконсулт Е. Г.- Ч., в качеството на взискател в изпълнителното производство, срещу Постановление № 1348 от 10.05.2022г. на съдебният изпълнителят, с което е прекратено производството по изпълнително дело № 110/2019г. по описа на ЧСИ А. Ц., на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.

С жалбата по чл. 435 ал. 1 от ГПК се поддържа неправилност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като се възразява че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е неправилно, като издадено в нарушение на закона, като се иска от съда да бъде отменено, тъй като не са налице предпоставките на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Сочи се, че предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 110/2019г. по описа на ЧСИ А. Ц., са недвижими имоти, собственост на „П...“ А., върху които в полза на А... е учредена законна ипотека- том *, акт. №*, дв.вх. рег. № */17.08.2009г. на СВ гр. С., подновена с Акт № *, том *, дв.вх. рег. № */28.06.2019г., както и законна ипотека том*, Акт № *, дв.вх. рег. № */30.03.2009г. на СВ гр. С., подновена с акт № *, том *, дв.вх. рег. № */28.01.2019г.

Поддържа се от жалбоподателя че собствеността на ипотекарния длъжник „П...“ А., върху недвижимите имоти, предмет на вписаните и подновени ипотеки в полза на А... е безспорно 1 установена по съдебен ред, с влезли в сила съдебни актове, а именно Определение от 31.07.2013г. на ВКС и Определение № 3613/24.07.2018г. на ОС Благоевград, копия от които са били представени пред ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 110/2019г..

Сочи се още с депозираната от взискателя жалба, че изпълнителното производството е образувано първоначално при ДСИ на РС С. под № 74/2004г., препратено е на ЧСИ Ш. Д. и е преобразувано под № 384/2008г., а въз основа на молба с изх. № 92-00-10-34/17.01.2019г. на А... впоследствие делото е прекратено пред ЧСИ Ш. Д. и преобразувано под № 110/2019г. по описа на ЧСИ А. Ц..

Наведени са доводи с жалбата, че обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 110/2019г. по описа на ЧСИ А. Ц., е издадено по молба с вх. № 05407/13.04.2022г. депозирана по изпълнителното дело от трето лице- „К.“ Е., като са изложени правни доводи, че в изпълнителното производство е недопустимо да се разглеждат въпроси относно правата на трети лица, за което е налице предвиден в ГПК друг процесуален ред за защита.

С жалбата се поддържат доводи че срещу длъжника по изпълнително дело № 110/2019г.„М.“ Е., е вписана по искане на ДСИ възбрана върху имотите на 25.10.2005г., с дв.вх. рег. № 2399 на СВ гр. С., в полза на „А...“, която предхожда вписването на НА за покупкопродажба от 17.05.2006г., с дв.вх. рег. № 1113 на СВ гр. С., с който третото лице „К.“ Е. е придобило права върху имотите, поради което на осн. чл. 453 т. 2 от ГПК, правата на третото лице са непротивопоставими на правата на взискателя А....

Във връзка с наведеното оплакване за неправилност на обжалваното постановление на ЧСИ А. Ц., за прекратяване на изпълнително дело № 110/2019г. по неговия опис, поради перемпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, навадени са правни доводи, че по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ А. Ц., многократно са били депозирани от взискателят- А... искания за извършване на изпълнителни действия, вкл. извършване на опис и публична продан на недвижимите имоти, предмет на вписаните законни ипотеки, които неаргументирано и без основание, не са били предприемани от частния съдебен изпълнител.

Поддържа се с жалбата, че не са изпълнени от ЧСИ А. Ц. дадените с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, като не са налице кумулативно предвидените в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК предпоставки от обективна страна за прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция. Не само от взискателят многократно са били правени искания за предприемане на изпълнителни действия по изпълнително дело № 110/2019г., но е налице и неоснователно бездействие на съдебния изпълнител, без наличието на основателни причини за това- за предприемане на поисканите изпълнителни действия по делото.

Отделно сочи се с жалбата, че срока на перемпцията не е изтекъл, тъй като в рамките на предвидения в закона срок, изпълнителното производство е било спряно с обезпечителна заповед, издадена в полза на „К.“ Е..

При изложените съображения, иска се от съда да бъде постановен съдебен акт по чл. 437 ал.

2

4 от ГПК, като бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ А. Ц. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 110/2019г. на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като делото бъде върнато на частния съдебен изпълнител с указания за продължаване на изпълнителните действия.

Претендират се разноски пред настоящата съдебна инстанция на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, в размера определен с Наредбата за заплащане на правната помощ.

Срещу депозираната жалба по чл. 435 ал.1 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от „К.“ Е., в приравненото му качество на длъжник по изпълнително дело № 110/2019г. по описа на ЧСИ А. Ц..

С писменото възражение се оспорва твърдението с жалбата за липсата на основанията на чл.

433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 110/2019г. от ЧСИ А. Ц. като перемирано. Излагат се доводи че последната молба от взискателя А... за извършване на изпълнителни действия е постъпила по изпълнително дело № 110/2019г. на 15.10.2019г., след което за период по- дълъг от 2 години не са искани от А... и не са предприемани от ЧСИ А. Ц. никакви изпълнителни действия по делото. Съгласно изложеното в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 282013г. на ОСГТК на ВКС/т. 10/, с настъпването на основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените запори и възбрани, като действието им се прекратява, независимо от това дали е постановен акт за тяхната отмяна и вдигане.

С писменото възражение поддържа се от „К.“ Е., че са налице основания за перемпция на изпълнителното производство, тъй като е налице основание поради което поисканите от взискателя изпълнителни способи не са били осъществени поради причини, за които взискателят отговаря. Така сочи се, че ипотеките в полза на „А...“ за задължение на длъжника „М.“ Е., са били вписани през 2009г. върху недвижимите имоти, без да са били налице категорични данни че същите са собственост на „П...“ А. към датата на учредяването им. По указания на ЧСИ А. Ц. към взискателя „А...“, дадено по изпълнително дело № 110/2019г., взискателят е бил задължен да представи по делото убедителни доказателства, че недвижимите имоти срещу които е насочено принудително изпълнение са били собственост на „П...“ А. към момента на учредяването на законните ипотеки през 2009г., както и че са били отписани от актовите книги за държавна собственост. В изпълнение на дадените указания от ЧСИ, не са били предприети никакви действия от страна на взискателя- А....

Същевременно, след справка по реда на чл. 483 от ГПК, ЧСИ А. Ц. е извършил проверка дали към момента на налагането на възбраната, недвижимите имоти са собственост на длъжника, респ. дали същите са били собственост на длъжника и към датата на учредяването на ипотеките в полза на А.... От справката в имотни регистър изобщо не може да се установи, че недвижимите имоти, ипотекирани в полза на взискателя „А...“, са били включени в активите на „П...“ А., при извършената приватизация. Единствения акт в който се сочи, че недвижимите имоти са били в патримониума на държавното предприятие „П...“, е Акт за държавна собственост № 1964/24.12.1994г. издаден от Кмета на Община С.. Не са 3 представени по изпълнително дело № 110/2019г. пред ЧСИ А. Ц. никакви доказателства, че след извършена приватазация недвижимите имоти са включени в активите на „П...“ А., както и писмени доказателства че имота е бил деактуван кат държавна собственост и отписан от книгите на държавата. Поддържа се, че като не са представени исканите от ЧСИ доказателства, то поисканите от А... изпълнителни действия, не са били извършени от ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 110/2019г., поради причини за които отговаря взискателя.

Оспорва се с писменото възражение от „К.“ Е. и твърдението, наведено с жалбата от „А...“че собствеността на „П...“ А. върху ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти е безспорно установена въз основа на постановени във времето влезли в законна сила съдебни актове. Сочи се с писменото възражение че „К.“ Е. е предявил иск с правно основание чл. 440 от ГПК срещу длъжника „М.“ Е. и срещу взискателя „А...“, като е било образувано гр.д. № 244/2010г. по описа на ОС Благоевград, като във връзка с предявения отрицателен установителен иск е била допусната от съда обезпечителна мярка- „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 384/2008г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. С последващо Решение № 21/11.01.2012г. по в.гр.д. № 2586/2011г. по описа на АС София , е било обезсилено първоинстанционното Решение № 199/01.02.2011г. по гр.д. № 144/2010г. по описа на ОС Благоевград, но само в частта на предявения отрицателен установителен иск за правото на собственост на ипотекираните имоти срещу АПСК. В останалата част в която е прието, че имотите не са собственост на длъжника „М.“ Е., а на трето лице „К.“ Е., решението е влязло в законна сила. В частта в която първоинстанционното решение срещу АПСК е било обезсилено, основанията са неговата недопустимост, тъй като третото лице „К.“ Е. е можело да се защитава само чрез предявяване на жалба за оспорване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ал.4 от ГПК. Поддържа се с писменото възражение, че в този случай не е налице решение което да установява със сила на пресъдено нещо дали взискателят А... има противопоставимо право на третото лице- „К.“ Е., придобило права върху ипотекираните недвижими имоти. По- късно с ТР $ 3 от 10.07.2017г. по изп. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/т. 4/, изрично е прието че иска по чл. 440 ал.1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, срещу която е насочено принудително изпълнение в деня на възбраната, с изключение на случаите, когато третото лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435 ал.4 от ГПК и жалбата е уважена.

От друга страна поддържа се с писменото възражение, че неоснователни са твърденията и за това че правото на собственост на ипотекарния длъжник „П...“ А., върху недвижимите имоти срещу които е насочено принудително изпълнение, не е била установена и със съдебните актове, постановени от ОС Благоевград по жалби на страните по реда на чл. 436 и сл. от ГПК. Развити са съображения че при тези произнасяния съдът е оставял жалбите по чл. 435 от ГПК без разглеждане като процесуално недопустими и не се е произнасял по същество, а отделно решенията по чл. 436 от ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като същите не разрешават спор за материално право поради което и същите не подлежат на обжалване пред по- горната съдебна инстанция, а освен това не подлежат и на отмяна по реда на чл. 303 от ГПК /ТР № 7 от 31.07.2017г., по тълк. дело № 7/2014г. на 4

ОСГТК на ВКС/т. 3/.

Отделно с писменото възражение на жалбата по чл. 435 от ГПК, наведени са възражения от страна на „К.“ Е., чрез неговия пълномощник, че видно от постановеното решение по гр.д.

№ 244/2010г. по описа на ОС Благоевград и актовете за учредяване на законна ипотека, не е налице идентичност на имотите, послужили за обезпечение на задължението на „М.“ Е. и имотите описани в актовете за учредяване на законна ипотека.