Решение № 402 от 08.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501237 по описа за 2024 година

С Решение № 210/07.06.2024г., постановено по гр. дело № 1076/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е осъден В. Х. гражданин на ***, роден на ********** г., с адрес: ***, Булстат ********* да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас сума в размер на 95, 71 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: ***, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021 г. до 25.04.2023 г., с отчетен период по фактури от 19.10.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума от 95, 71 лева до претендираните 169, 98 лева, която разлика касае отчетен период от 24.04.2019г. до 18.10.2020г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

С цитираното решение е осъден В. Х. - гражданин на ***, роден на **********г. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със 1 седалище гр. Бургас сума в размер на 20, 03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 95, 71 лева, дължимо за периода от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба 19.10.2023г. и е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до претендираните 53, 04 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас в частта, в която са отхвърлени заявените претенции от страна на дружеството до техния пълен размер. С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните му части и вместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което ищцовите претенции да бъдат уважени в пълния им размер.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД иск против В. Х., над присъдената сума в размер на 95, 71 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за процесния водоснабден имот, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до 25.04.2023г., с отчетен период по фактури 19.10.2020г. до 28.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението до претендираните 169, 98 лева, която разлика касае отчетен период от 24.04.2019г. до 18.10.2020г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над присъдената сума в размер на 20, 03 лева до претендираните 53, 04 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи във връзка с изводите на районния съд. Посочва се, че съгласно приложимите ОУ на оператора, потребителите следвало да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в тридесетдневен срок от датата на фактуриране, като се посочва, че от този момент длъжникът изпада в забава.

В жалбата се пояснява, че настъпването на падежа на насрещното 2 задължение се обуславя от издаването на фактура, с оглед индивидуализиране претендираното вземане. Подчертава се, че в конкретния случай, съгласно чл.

33, ал. 2 от ОУ, давността започва да тече с изтичане на тридесет дни от издаване на фактура от страна на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД.

Твърди се, че към датата на завеждане на иска, законоустановения тригодишен срок, не е изтекъл.

В жалбата се посочва, че действителното отчитане на показанията на водомерите се е осъществило значително по - късно от предвидения в чл. 30, ал. 1 от ОУ срок, което се явява допустимо в процесния случай. Посочва се, че с издаването на фактура, задължението става изискуемо, а с изтичането на тридесетдневния срок за плащането му, длъжникът изпада в забава и оттогава следва да се начисли мораторна лихва върху задължението. Дружеството – жалбоподател твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, услугите се заплащали въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводното отклонение на всеки отделен абонат. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението относно приложение разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. Излагат се аргументи за основателност на претенцията за присъждане на претендираните суми за законна лихва и обезщетение за забавено плащане на главницата.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което посочва, че поддържа депозираната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от В. Х. - гражданин на ***, роден на **********г. чрез назначения му особен представител - адв. Чанка Попова БАК, с който същата се оспорва изцяло. Излага се становище за погасени по давност вземания за отчетения период. Посочва се, че въззивното дружество 3 не е изпълнило задълженията си за надлежно отчитане показанията на водомера съгласно изискванията на Общите условия и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Сочи се, че правилно районният съд приел, че началния момент на погасителната давност не се обуславя от датата на издадените фактури за отчетените периоди.

Заявява се, че с оглед настъпила погасителна давност по отношение на процесните задължения, абонатът не дължи плащане по тях.

С писмения отговор на въззивната жалба се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание не се явява назначения особен представител на ответната страна по въззивната жалба и не изразява конкретно становище.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против В. Х. – гражданин на Република Украйна, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

- сума в размер на 249, 39 лева, представляваща стойността на доставена и потребена вода въз основа на издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до 25.04.2023г. с отчетен период по тези фактури – от 24.04.2019г. до 28.03.2023г.;

- сума в размер от 53, 04 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023г., както и

- сума в размер на законната лихва върху главницата от 249, 39 лева от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното 4 изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че В. Х. е абонат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на В и К услуги по отношение на следния водоснабдяван обект – апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес – *** с идентификатор *** със заведена партида в базата данни с абонатен номер 740386.

В исковата молба се посочва, че в полза на ответника е възникнало качеството потребител на В и К услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху описания в исковата молба водоснабдяван обект. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества и ответната страна е следвало да заплати, но не е заплатил своевременно задълженията си по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка една от тях. В исковата молба се посочва, че неизпълнение на задължението по всяка една от фактурите поставя автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на тяхното издаване и по този начин дължи и обезщетение за своето забавено изпълнение в размер на законната лихва.

Ответната страна по предявения иск – В. Х. чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че между ищцовото дружество и ответната страна не съществува валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение с предмет доставка на твърдените услуги. Посочва се, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си за надлежно отчитане показанията на водомера, съгласно изискванията на Общите условия и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи.

Изрично се отправя и възражение, че претендираните вземания са погасени по давност, предвид заявения отчетен период – от 24.04.2019г. до 28.03.2023г. и обстоятелството, че се претендират вземания, които представляват периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД.

За да постанови своето решение, първоинстанционния съд е приел, 5 че стойността на претендираните количества потребена вода правилно са били остойностени за посочените периоди и е счел оспорването им за неоснователно, тъй като същите напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът е приел, че безспорно в случая са касае за вземания за периодични плащания – за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихва, които се погасяват с тригодишна давност. В този смисъл, първоинстанционният съд е приел, че за погасени до давност следва да се считат вземанията за периода от 24.04.2019г. до 18.10.2020г., като е отчел обстоятелството, че исковата молба е предявена на 18.10.2023г. и за този период от време е отхвърлил претенцията, а за останалия претендиран период от време – тоест от 19.10.2020г. до 28.03.2023г. е уважил претенцията и е присъдил в полза на ищцовото дружество сума в размер от 95, 71 лева и съответно – сума в размер на 20, 03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане.

Пред настоящата инстанция е депозирана единствено въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас в частта, в която претенцията е отхвърлена – тоест – за сума над уважения размер на претенцията от 95, 71 лева до претендирания размер на главницата от 249, 39 лева, както и по отношение на отхвърлената част на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане – за сумата над уважения размер от 20, 03 лева до претендирания размер на обезщетението за забавено плащане в размер на 53, 04 лева. Въззивна жалба от страна на ответника – В.

Х. за уважената част на претенцията не е депозирана, поради което и предмета на спора пред въззивната инстанция касае единствено отхвърлената поради изтекла погасителна давност претенция на ищцовото дружество.