Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 599 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 697/2026
Вид
Решение № 599
Подписан
12.05.2026
В сила
03.06.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 94 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330200697 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1023 от 17.12.2025г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 178е от ЗДвП, на А. И. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56евро/, за извършено нарушение на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателя редовно и своевременно призован се представлява от адв. Петкова. С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, като се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована се представлява от юр. Римпопов. същия моли да бъде отхвърлена жалбата на жалбоподателя и да бъде потвърдено наказателното постановление като излага съображения в подкрепа на молбата си. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

При направена проверка на 18.08.2025г. в гр. Пловдив, около 14,30 часа, в гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ до № 16А, било установено, че е паркиран товарен автомобил полуремарке с рег. № *******, собственост на „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя. Посоченото превозно средство било паркирано върху тротоара, който бил обособен с повдигнат бордюр който го отграничавал от пътното платно.

Полицейските служители констатирали извършеното нарушение в резултат на което съставили глоба с фиш № 0002697201 от 18.08.2025г. в отсъствието на водача в размер на 50/петдесет/ лева.

На 21.08.2025г било депозирано възражение № УРИ237200-11796 срещу издадения фиш от управителя на „ПИМК“ ООД, който е собственик на товарен автомобил полуремарке с рег. № *******. Същото било прието за несъществено.

На 01.10.2025г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007651, в който актосъставителят е посочил, че жалбоподателят А. И. Й. на 18.08.2025г. е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП – паркирал товарен автомобил неправилно на тротоара на адрес гр. Пловдив, ул.

Рогошко шосе № 16А. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя съгласно чл. 40 ал. 2 ЗАНН, като същия му е предявен и връчен лично на 28.10.2025 без възражения. Впоследствие нарушителя се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения по отношение на издадения АУАН № 007651/01.10.2025г.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 1023/17.12.2025г. на Заместник-кмет ‘‘Обществен ред и сигурност‘‘ в община Пловдив, с което на А. И. Й., е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 178 Е от ЗДвП, за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Описанието на нарушението и дадената му правна квалификация са идентични в АУАН и НП.

Съдът установи изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на гласните доказателства - показанията на актосъставителя Й. В. С., разпитан в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел, както и от приложените и събрани по делото писмени доказателства – разписки, писма, АУАН, възражения, приомо-предавателен протокол, оправомощителни заповеди.

Съдът кредитира показанията на св. С., изцяло като съответни на 2 всички събрани по делото доказателства. Свидетеля посочи кога и каква проверка е била извършена проверка и какво е установил във връзка с конкретното нарушение. Свидетеля даде показания и относно реда по който е бил поканен нарушителя за съставяне на АУАН и от кого.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените по административната преписка оправомощителни заповеди Заповед от 230А3271/ 18.12.2023г. и заповед № 230А - 3278/ 18.12.2023г. на Кмета на Община Пловдив.

Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

В конкретния случай отговорността му е ангажирана за нарушение на разпоредбата по чл.94, ал. 3 от ЗДвП. Цитирана норма предвижда за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства да спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.

За да е налице нарушение по тази разпоредба, следва да бъде безспорно установено, че превозното средство е било спряно върху тротоар, т.е. върху част от пътя, предназначена за движение на пешеходци. По смисъла на § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „Тротоар е част от пътя, предназначена за движение на пешеходци, отделена от платното за движение чрез бордюр или друга граница.“ От тази дефиниция следва, че тротоарът представлява повдигната или по друг начин ясно обособена ивица от уличното пространство, която е отделена от пътното платно чрез бордюр или друга физическа граница.

В настощия случай безспорно се установява единствено че на посоченото в НП място – гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 16А, е бил паркиран товарен автомобил полуремарке с рег. № ******* върху тротоара. липсва обаче конкретизация на останалите съставомерни елементи, които очертават извършеното нарушение от обективна страна. Така от описанието на нарушението не се установява каква е допустимата максимална маса на паркираното МПС, доколкото в случаите в които е под 2,5 тона, паркирането върху тротоарите е позволено при определени хипотези, а над 2,5 тона изобщо не е позволено. Тези факти следва да намерят място в описанието на 3 извършеното нарушение, тъй като при липсата им жалбоподателя не би могъл да разбере в какво точно го обвиняват и от там да организира защитата си.

Недопустимо е да се попълва НП с факти установени едва в хода на съдебното производство.

Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

При извършен служебен преглед за законосъобразността на НП съдът констатира и допълнителен порок в процедурата, а именно издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.

Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези - нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта и нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Важно е да се отбележи, че за да намери приложение чл. 40, ал.2 ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия. В процесния случай жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш е необходимо да се стартира процедура по чл. 39, ал.3 ЗАНН по издаване на АУАН и НП. С писмото изрично е поканен да се яви на 02.10.2025г. в 10.00 часа в сградата на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ за стартиране на тази процедура, като е посочено, че във връзка с горното е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение.

Всъщност, още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви на 02.10.2025г.

В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне 4 на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл. 188 ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен на посоченото от него лице. Същевременно съгласно трайната съдебна практика покана, с която деецът се кани да представи документи от значение за проверката, като се предупреждава, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл. 40, ал.2 ЗАНН, от една страна, защото е условна, а не изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи, а от друга страна, защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, тоест той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“. Така изрично Решение № 978 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 178 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 600 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Според трайната съдебна практика издаването на АУАН, без да е надлежно спазена процедурата по чл. 40, ал.2 ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. Така Решение № 720 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 334 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд Пловдив, Решение № 333 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3028 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив и много други. Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в найранния етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие от друга страна е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели.

Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на 5 наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно. Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той действително е съставен на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Посоченото се явява допълнително самостоятелно основание за отмяна на НП.