Определение № 552 от 16.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. София, 15.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500778 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 181 от 20.05.2024 г. по възз. гр. д. № 778/2023 г. по описа на СОС е отменено решение № 63 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 478/2022 г. по описа на РС – Своге в частта, в която са отхвърлени предявените от П. Д. В. срещу „Ф.Б.” ЕООД обективно кумулативно съединени главни искове за обявяване на нищожността на сключения на 06.06.2022 г. между П. Д. В. и „Ф.Б.” ЕООД договор за потребителски кредит № 1167290 поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и вместо него е постановено друго решение, с което договорът е обявен за нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Първоинстанционното решение е отменено от въззивния съд и в частта, в която П. Д. В. е осъдена да плати на „Ф.Б.” ЕООД сумата от 285 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, в която П. Д. В. е осъдена да плати по сметка на РС – Своге допълнителна държавна такса в размер на 50 лв. С решението на въззивния съд е отменено и определение № 380 от 23.10.2023 г. по гр. д. № 478/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение искането на П. Д. В. за изменение на решение № 63 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 478/2022 г. по описа на РС – Своге в частта за разноските чрез отхвърляне на искането на „Ф.Б.” за присъждане на разноски, като в останалата обжалвана част определение № 380 от 23.10.2023 г. по гр. д. № 478/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е потвърдено. С решението на въззивния съд са присъдени и разноски в полза на въззивницата.

На 28.05.2024 г. е постъпила молба от процесуалния представител на въззивницата - адв. М., с искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК чрез присъждане на адвокатско 1 възнаграждение в размер на 508 лв. с вкл. ДДС в полза на адв. М. за въззивното производство, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 508 лв. с вкл. ДДС в полза на адв. М. за първоинстанционното производство.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника по молбата.

Настоящият въззивен състав след запознаване с молбата намира следното:

Молбата е процесуално допустима в частта, в която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. за въззивното производство, а разгледана по същество в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

За да направи изложеният във въззивното решение извод за недължимост на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., в полза на адв. М. въззивният съд е приел, че по делото не е установено наличието на предпоставките за предоставяне безплатно на адвокатска помощ на ищцата по делото. Въззивният съд е приел, че принципно е обвързан от направено изявление за оказана безплатно адвокатска помощ и не би дължал служебна проверка за наличие на предпоставките за предоставяне на такава, доколкото представянето на договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатът е предоставил безплатно адвокатска помощ поради това, че лицето е материално затруднено, би било достатъчно, но само в случай, че насрещната страна не е възразила в тази връзка. Доколкото обаче в случая е наведено такова възражение, ищцата е следвало да ангажира доказателства за това, че е материално затруднена, но не го е сторила. В молбата по чл. 248 ГПК адв. М. е изложил доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, позовавайки се на съдебна практика относно разпределението на доказателствената тежест относно факта налице ли са предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, като цитирането на практиката е избирателно и не отразява действително приетото в нея. Настоящият въззивен състав е запознат с тази практика, но намира, че същата е неотносима в конкретния случай. Принцип е, че не подлежат на доказване отрицателни факти. Вярно е, че отрицателните факти са изключително многообразни и хипотетично са възможни и изключения от този принцип /поради което дори е налице и отклонено предложение за издаване на ТР по въпроса отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест/, но настоящият въззивен състав намира, че в случая не е налице такова изключение. След като ищцата се позовава на наличие на обстоятелства /които по естеството си са положителни факти/, обсулавящи предоставянето й безплатно на адвокатска помощ, и насрещната страна, която по правилата на чл. 78 ГПК би била задължена да плати разноските, оспорва общо съществуването на тези обстоятелства, то страната, която се позовава на тяхното наличие, следва да ги конкретизира и докаже.

Следва да се има предвид, че тези обстоятелства могат да бъдат изключително разнообразни и невинаги се основават на факти, установими чрез справки в 2 публични регистри, информационни масиви на държавни и общински органи, банкови институции, болнични заведения и пр. и то към релевантния момент, при което насрещната страна няма да е в състояние надлежно да докаже отрицателния факт - липсата на предпоставки за предоставяне безплатно на адвокатска помощ, изчерпвайки всички възможни предпоставки за това.

Отделен въпрос е, че такова доказване би затруднило изключително процеса, което е процесуално неоправдано, като се има предвид, че в случая дори не става дума за факти, относими към предмета на делото по същество, а само за установяване дължимостта на част от разноските по делото.

Не е налице задължителна практика по въпроса необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както и по въпроса коя от страните в процеса носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на страната, за която се твърди, че е получила безплатно адвокатска помощ, даваща основание за искането на процесуалния представител на тази страна да иска присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон /доколкото по този въпрос не е постановено ТР или ТП; изрично липсата на задължителна практика по въпроса е отбелязана и в цитираното в молбата по чл. 248 ГПК определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I ГО/. В цитираното определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I ГО е прието, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен, като противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. В определение № 515 от 02.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I ТО /също цитирано от адв. М./ е прието, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, като достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го 3 опровергават. Изводът на въззивния съд, че в случая наличието на предпоставките за предоставяне безплатно на адвокатска помощ следва да бъде доказано от ищцата не е в противоречие дори с цитираната незадължителна съдебна практика. Това е така, тъй като, на първо място, ответникът е оспорил общо наличието на предпоставките за предоставяне безплатно на адвокатска помощ на ищцата. В случай, че ответникът твърдеше наличие на конкретен положителен факт, изключващ приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /примерно, че ищцата притежава банков влог или имущество, от което реализира доход или друг релевантен факт/, то в този случай ответникът би носил тежестта да докаже съществуването на този конкретен положителен факт. В случая обаче, както се посочи, се оспорва общо наличието на предпоставките за предоставяне безплатно на адвокатска помощ на ищцата, т. е. твърди се, че не са налице каквито и да било предпоставки, обуславящи приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а, както се посочи, тези предпоставки могат да бъдат изключително разнообразни и невинаги тяхната липса би могла да бъде изчерпателно доказана от ответника или доказването й би затруднило значително процеса. Безспорно направеното от ответника общо оспорване на наличието на предпоставките за предоставяне безплатно на адвокатска помощ на ищцата е форма на процесуална защита по искането на ищцата за разноски, целяща именно прехвърляне върху ищцата на доказателствената тежест относно наличието на предпоставките за оказването й безплатно на адвокатска помощ. Това обаче не е укоримо процесуално поведение и не може да доведе до извод за разместване на доказателствената тежест в случая – съобразно конкретните данни по делото. На второ място, както е изложено и във въззивното решение, данните по делото не водят до извод за материална затрудненост на ищцата – ищцата не е поискала освобождаване от държавна такса и разноски за производството по делото и е внесла своевременно дължимите държавни такси, вкл. за въззивното производство /действително сумите са внесени от адв. М., не лично от ищцата, но очевидно за нейна сметка, като не се твърди обратното/, т. е. налице са данни, които опровергават извода за наличие на предпоставки за предоставяне безплатно на ищцата на правна помощ.

С молбата по чл. 248 ГПК са представени доказателства досежно твърдените предпоставки по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. - ЕР на ТЕЛК, епикриза, удостоверение за раждане, договори за кредит и погасителни планове. Дори да се приеме, че тези доказателства са представени своевременно /доколкото преди постановяване на въззивното решение на страната не е било указвано задължението да представи доказателства за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и същото не е било обсъждано от първоинстанционния съд във връзка с наведеното насрещно възражение/, същите сами по себе си не могат да обосноват извод за основателност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. по реда на чл. 38 ЗАдв. Това е така, тъй като макар представените доказателства да установяват тежко здравословно състояние на ищцата, наличие на задължения към други заемодатели и обстоятелството, че ищцата се грижи за малолетно дете, те биха могли да доведат до извод за наличие на 4 предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. само при съпоставката им с останалите данни, очертаващи общото финансово състояние на ищцата получавани трудови доходи, респ. социални помощи, притежавани движими и/или недвижими имоти и/или други източници на доходи /търговска дейност, наеми, влогове и др./, за което обаче не са ангажирани никакви доказателства по делото /дори декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК/. Същевременно, както се посочи, данните по делото опровергават извода за материална затрудненост на ищцата при положение, че дори не е поискала освобождаване от държавна такса по делото.