Протокол № 388 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 388 гр. Варна, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900783 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Й. В. Й., уведомен в предходно съдебно заседание чрез процесуалните си представители, явява се лично, представлява се от адвокат А. Х., редовно упълномощен и приет от съда от преди и адвокат Г. Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗАД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, уведомено в предходно съдебно заседание чрез процесуалния си представител, представлява се от адвокат Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ВИЛИЯМ Д., редовно призован, не се явява, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. К. К., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Б. П., редовно призована, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 08.06.2026 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. В. В., редовно призован, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 08.06.2026 г.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Х.: Водим допуснати ни втори свидетел за разпит в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на втория допуснат на ищцовата страна при режим на водене, като сне самоличността му, както следва:

СВИДЕТЕЛКАТА Д.С. Й.А, ЕГН **********, 77 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, съпруга на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.

СЪДЪТ разяснява на свидетелката разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.

СВИД. Й.А: Желая да свидетелствам.

СВИД. Й.А НА ВЪПРОСИТЕ НА СЪДА: Нещото, което стана на 01 юни 2024 г. е такова, което все още преживявам. До 01 юни 2024 г. съпругът ми беше в абсолютно добро здравословно състояние. На срещите той изглеждаше най-младоликият. На срещите на Военноморско училище всички са му завиждали. Имаме лозе 800 м2 , като той се катереше по дърветата, обработваше земята. Кормуваше в Норвегия. Ходехме на екскурзии из цяла България. Той нямаше абсолютно никакви заболявания. Нито кръвно, нито странични някакви заболявания. Той медикаменти не приемаше.

На 01 юни 2024 г. отивахме на курорт със съпруга ми, като аз преминавах през пешеходната пътека, която се намира в гр. Варна, спирка „Светкавица“, която се намира на бул. „Осми приморски полк“. Аз пресях пешеходната пътека, обърнах се и видях как колата, която с бясна скорост го блъсна и той като торпедо излетя. Съпругът ми се намираше по средата на пешеходната пътека. Отидох до него, стресирана, разбира се, и помислих, че е 2 умрял, защото той нито дишаше, със затворени очи. Още го изживявам. Този стрес все още ме мъчи. Той нито дишаше, нито говореше. Аз го виках по име:

„Д., Д., жив ли си?“, а той не отговаряше. Разтърсихме го, като дойдоха хора, като един човек му беше взел мобилният му телефон, друг беше взел чантата му. Куфарът беше излетял на 12 метра. Аз бях в абсолютно такова състояние, защото си мислех, че той е умрял, тъй като нямаше никакви признаци на живот. Дойде линейката, като не мога да кажа след колко време, но имаше един господин, който беше взел нещата в свои ръце и той вероятно се е обадил на Бърза помощ. Най-което ме притесняваше беше, че шофьорът на другия автомобил, аз дори го имам заснет, беше взел телефона си и не дойде да види какво се е случило, докато чакахме да дойде линейката и качат съпруга ми в нея. Той изобщо не дойде да види какво става, че има блъснат човек, че е в безсъзнание и аз само му казах отдалеч: „Не Ви ли е срам? Елате да видите какво направихте с мъжа ми?“. Дойде линейката, взе съпруга ми и отидохме в болницата. Там, нещата са малко по-различни. Аз бях здравен работник 32 години – акушерка. В болницата, първо му изчезна синджирът, златен, 30грамов. Второто, чакаха ни и като че ли дамата, която каза, лекарката, каза, че нон-стоп сме питали дали е жив. Направиха му снимка, като всъщност ме извикаха да го държа, за да му направят скенер на главата, за да го преместим.

Само на главата му направиха скенер, като аз помолих лекарката, че няма начин да не е счупен гръбначният му стълб, да не е счупен тазът му. Плачех, а тя ми отговори, че каквото трябва е направила. Отказаха да направят скенер на цяло тяло, въпреки моето настояване. Искаха да го изпишат на третия ден.

Аз отидох при същия този лекар К. и му казах, че съпругът ми не е спи по цяла нощ и че има болки в кръста, като няма начин да не му е счупен гръбначния стълб, тазът или пубисната кост. Онзи ден, като беше на преглед, тази същата лекарка Салиева я срещнах и й казах да види на какво прилича съпругът ми.

Тя ми каза, че той е могъл да си счупи гръбначният стълб след като сме излезли от болницата и сме го пренасяли. Искаха да го изпишат на третия ден, но аз отидох при лекаря и го оставиха в болницата 7 дни. Направиха му снимки и го изписаха на 7-ия ден. Визитациите се състояха в това да отворят вратата и да кажат, че пациентът е след претърпяно ПТП, като им е писнало от нашите питания дали е жив.

СВИД. Й.А НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Я.: Преди 7-ия ден, той беше със счупен нос, изцяло обезобразен и дойде лекар УНГ, за да го зашият. В 3 следствие на тази операция, неговият слъзен канал е зашит, като той има непрекъснато сълзене. Искат да му правят операция, която е много сложна, тъй като е слъзен нерв, а той е на 82 години, като не знаем дали да го подлагаме на такава, но д-р Ралица, фамилия не помня, каза, че е желателно, защото окото му непрекъснато сълзи и постоянно го бърше. Между 3-ия и 7ия ден му направиха скенер, рентген, като аз настоях. По-точно скенер на гръбнака и на таза. Установиха, че има счупени два гръбначни прешлена, счупен таз и счупена пубисна кост. Рамото му постоянно изскача нагоренадолу и това води до това, че той през нощта не може да спи. Този мускул, който държи тази раменна коса е скъсан и в следствие на това тази кост изскача. Искаше д-р М. да му направи операция, като се слагат някакви планки, но тази операция е с пълна упойка. Тогава ние се съветвахме, защото към него момент той беше на 81 години, дали той може да издържи на тази пълна упойка или не, като и още една, за да се свалят тези планки, като ние отказахме, но рамото продължава да изскача и да го боли. Вследствие на загубеното съзнание след ПТП, той не може да пази равновесие. Изтърва предмети, чупи и това го кара да се притеснява, заради което посетихме психиатър, защото аз виждах, че той стана много агресивен, заради невъзможността да държи предмети, невъзможността за пазене на равновесие.

Общината даде транспорт за трудно подвижни хора, издействах и инвалидна количка, медицински стол, проходилка. Благодаря на „Социални грижи“, а аз станах социален работник и сега се грижа за него, защото за мен той е изцяло инвалид. Първият ТЕЛК, започваме от невролога, който каза, че в следствие на удара, той има промени в мозъка – забравя, не може да помни, деменция.

Аз като здравен работник мога да го потвърдя. Той постоянно се сърди, като казва, че е оставил някъде нещо, а го няма. Губи си нещата. Изтръпват му пръстите, по цяла нощ не спи. Краката му също изтръпват, рита – неспокойни крака. Болят го в областта на прасеца. Той не може да качва в автобус, не може да стъпва. При първия ТЕЛК, тъй като отказахме операцията при д-р М., но той не приложи снимки със счупванията и тогава дадоха 51 % инвалидност и това нещо много го разстрои и отново ходихме на психиатър.

СВИД. Й.А НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: При последващия ТЕЛК, който беше след около 4-5 му дадоха 94 % трайно намалена работоспособност с право на придружител и аз съм назначена за негов социален асистент. На база ТЕЛК съм назначена по трудов договор за негов социален асистент, като 4 имам дори 1 % повече заплащане заради това, че съм здравен работник. Към настоящия момент продължава да не може да спи. Състоянието му става все по-трагично и трагично. Тътри си краката, не може да пази равновесие. Не винаги можем да ползваме този транспорт за трудно подвижни хора, той не може да се качи на автобус. Постоянно ползваме таксита, което оказва влияние на бюджета ни. През повечето време той стои на вилата, лежи и състоянието му психическото му става по-зле. Стана агресивен. Той беше шофьор, но веднага след ПТП-то продадохме колата. Той можеше да управлява, аз не. Това много ни оскъпи живота, защото постоянно ползвахме такси. Над 30 000 лева сме дали за рехабилитатори. Той не върви пешком. Той не иска да излиза, не иска да види знак, че има пешеходна пътека. Аз самата също изпитвам страх от това място, защото никой не спира там.

СВИД. Й.А НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Х.: След ПТП той беше в безсъзнание, бях толкова стресирана, че ми се стори цяла вечност и аз помислих, че е умрял.

СВИД. Й.А НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Преди да го качат в линейката нямаше никакъв контакт с него. Той не отговаряше и нямаше никаква реакция от негова страна. На мен ми се струва, че той дойде в съзнание в линейката, тъй като ми хвана ръката. Преди това нямаше никаква реакция от негова страна.

АДВ. С.: Преди инцидента посещавахте ли Вие лично или заедно със съпруга си рехабилитационни процедури или физиотерапия?

СВИД. ЙСИФОВА НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ.С.: Когато един човек е здрав няма нужда от това. Преди инцидента не сме ходили на никакви рехабилитационни процедури. Ходихме на курорти. Неговото любимо занимание беше да кормува. След ПТП той стана агресивен. Първо, за това, че в болницата му изчезна златният синджир и защо МВР не взе никакви мерки.

В следствие на това, че стана агресивен, че повторя едно и също нещо, за мен това е посттравматично състояние и заради това потърсих помощ от психиатър.

СВИД. Й.А НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Аз самата прецених, че той трябва да отиде на психиатър. Запазихме час за такъв специалист. Преди 2 месеца ходихме на психиатър. Регулярно ходи на психиатър. Първият път отидохме и там му изписаха медикаменти, които не му повлияха добре.

5

Второто ни посещение беше, за да му сменим лекарствата. След 15 дни отново ходихме и тук, преди 4 или 2 месеца, ходихме пак, тъй като го мъчеше безсъние и тогава тя му изписа по зелена рецепта Ксанакс. След това не сме ходили, но лекарката каза, че трябва да ходим регулярно. Предписани са му медикаменти, като ни посъветва да има социални контакти с децата, близка и познати, както и спокойствие. Не ходим на някакви специални сеанси. Поради влошеното му състояние ходихме на Тузлата, през 4-5 месеца на балнеосанаториум. Единият път бяхме в хотел „Света Елена“, в Наречен имаме три посещения, в Банкя ходихме също 3 пъти.

АДВ. Я.: Нямам други въпроси към свид. Й.а.

АДВ. Х.: Нямам други въпроси към свид. Й.а.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към свид. Й.а.

АДВ. Х.: Представям и моля, да приемете като доказателство по делото удостоверение, издадено от Община Варна относно ползване на специализиран транспорт и трудов договор № 808-ЗЛП/27.11.2025 г.

АДВ. С.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените писмени документи от ищцовата страна, като поддържам становището, че не всички увреди и разходи са извършени в резултат на ПТПто.

С Ъ Д Ъ Т намира, че представените в днешно съдебно заседание писмени документи от ищцовата страна следва да бъдат приети като доказателство по делото.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените в днешно съдебно заседание от ищцовата страна удостоверение, издадено от Община Варна относно ползване на специализиран транспорт и трудов договор № 808-ЗЛП/27.11.2025 г.

6

СЪДЪТ с оглед неявяването на вещото лице д-р Д., включен в състава на комплексната съдебномедицинска експертиза, намира, че в днешно съдебно заседание не следва да пристъпва към изслушване на заключението по същата.