Решение № 6532 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6532 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. Ш. срещу „П К Б“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40031639364/03.02.2025 г. е нищожен, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2025 г. между ищецът и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40031639364, по силата на който ответното дружество му е предоставило заем в размер на 306,78 евро (600 лв.), при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50,95 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,50 %, със срок на погасяване десет месеца.

Сумата, която ищецът следвало да върне била в размер на 382,88 евро (748,84 лв.).

Твърди се съгласно чл. 10 от договора ищецът да е следвало в кратък срок да предостави обезпечение върху всички дължи ми суми по договора. Заедно с договора било подписано и допълнително споразумение, съгласно клаузите на което пир непредоставяне на обезпечение, кредиторът начислявал допълнително сумата 199,40 евро (390 лв.) като неустойка, която била включена в погасителния план към договора и била дължима заедно с погасителната вноска. Излага съображения, че начислената неустойка бил скрита лихва, за да не бъде включена в ГПР. В тази връзка счита, че същата като разход по кредита следва да бъде включена при определянето на ГПР, което в настоящия случай не било сторено. Поради това ответникът заблуждавал потребителя относно действително приложимия ГПР по кредита и разходите по същия. По този начин ГПР е неточен, което по същество било нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора, поради противоречие на закона.

Твърди нарушение и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за заем със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът e нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че договорът за потребителски кредит е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването му е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на 03.02.2025 г. между ищецът и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40031639364, по силата на който ответникът му е предоставил заем в размер на 306,78 евро (600 лв.), при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50,95 %, годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,50 %, със срок на погасяване десет месеца с месечна вноска в размер на 38,29 евро (74,88 лв.) и дължима сума по кредита – 382,88 евро (748,84 лв.). Към договора е сключено допълнителното споразумение от същата дата, с което страните са констатирали, че заемополучателят не е предоставил на кредитора поисканото от последния обезпечение за гарантиране погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитора, като в чл. 3 е предоставен допълнителен срок от 14 дни за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ, при неизпълнение на което заемополучателят дължи неустойка в размер на 199,40 евро (390 лв.), разсрочена на 10 месеца.

От ангажираните по делото писмени доказателства се доказа, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това по отношение на процесния договор се прилагат правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на 2 законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В чл. 5.1 от Общите условия е посочено, че първоначалният ГПР е изчислен, отчитайки договорното възнаграждение и общите положения по Приложение № 1 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин - ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от т. 10 от приложимите към процесния договор ОУ към договор за потребителски кредит кредитополучателят се задължава да представи на КР обезпечение за гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на КР на основание ДПК, настоящите ОУ и допълнителни споразумения, ако има такива, включително главница, лихви, такси и други разноски, за изпълнение на което задължение може да избере да предостави някое от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция, издадена от българска търговска банка, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент П К Б ЕООД; 2. Гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, със задължение за плащане равно на общата дължима сума по ДПК, със срок на валидност равен на срока на ДПК и с бенефициент П К Б ЕООД; 3. Солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: физическо лице на възраст между 23 и 64 години, което да има осигурителен доход в минимален размер от 1300 лв., съгласно наличните данни в информационната система на НОИ; да има доказуем доход, който да надвишава месечните разходи по кредити; да работи по безсрочен трудов договор; да работи при настоящия работодател минимум 6 месеца; да не е клиент или солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит, сключен с КР; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно наличните данни в информационната система на ЦКР към БНБ.; 4. Ипотека върху недвижим имот.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя, с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение, възлиза на 582,28 евро (1138,84 лв.), от които – 306,78 евро (600 лв.) главница, 76,10 евро (148,84 лв.) – възнаградителна лихва и 199,40 евро (390 лв.) – неустойка за непредоставяне на обезпечение. Следователно неустойка за непредоставяне на обезпечение е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума и възнаградителната лихва.

Посочената сума от 199,40 евро (390 лв.) настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

3

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката, доколкото предоставянето на обезпечението е задължително условие за предоставяне на кредита. Това е така на първо място, защото размерът на неустойката също е предварително определена в анекса към договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в погасителния план. На следващо място изискването за предоставяне на обезпечение посредством солидарен длъжник или банкова гаранция, респективно гаранция от небанкова институция, съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера и броя им, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез солидарен длъжник, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред кредитодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от банка или друга финансова институция, съответно за учредяване на ипотека.

На трето място, в случая, компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за кредитодателя при липсата му, са последица от невъзможността на кредитодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за кредитодателя, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия, а последната се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Следователно същата има санкционен характер, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Ето защо и процесната клауза влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3eed2259-5ab6-4798-95f0-5bd25dfca3f9