Решение № 4923 от 15.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16665/2024
- Вид
- Решение № 4923
- Подписан
- 15.03.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 53227 от 10.04.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 53246 от 10.04.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 34818 от 29.08.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 147372 от 14.10.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 43378 от 24.10.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Определение № 45361 от 07.11.2024 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 101212 от 26.06.2025 · ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 191532 от 18.12.2025 · ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
- Разпореждане № 58419 от 13.05.2026 · ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
РЕШЕНИЕ
№ 4923 гр. ., 15.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110116665 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ищцата М. М. П. твърди, че се намира в дългогодишни облигационни отношения с ответната търговска банка, при която има разкрита разплащателна сметка, с притежаване на приложение за онлайн банкиране с пасивни права, посредством което да се уведомява за наличностите по сметката си без възможност да извършва парични преводи. Посочва, че към 9:00 часа на 09.06.2023 г. наличността по банковата й сметка, открита при „.“ АД възлизала на 79 326,69 лева. Поддържа, че в същия ден П. посетила офис на търговската банка в клон, находящ се на бул. .“ № 24, където заявила искането си за активиране на услугата онлайн банкиране, посредством което да има възможност да извършва плащания. Твърди се, че въпреки изпратеното същия ден текстово съобщение от „.“ АД на телефонния номер, ползван от ищцата, съдържащо код за активиране на услугата, П. не успяла своевременно да го използва, поради което онлайн банкирането не било активирано. В исковата молба се излага, че същия ден, във времевия интервал 10:37 часа – 11:12 часа от разплащателната сметка на М. П. били извършени трансакции към други сметки, без да бъдат наредени от ищцата, без нейното съгласие и 1 разрешение. Касае се за пет отделни превода в общ размер от 77 400 лева, както следва: с преводно нареждане за сумата от 23 800 лева към „.“ ЕООД с посочено основание: „капаро за камион с рег. № .; с преводно нареждане за сумата от 6 000 лева към „.“ ЕООД с посочено основание: „капаро за камион с рег. № .; с преводно нареждане за сумата от 23 200 лева към „.“ ЕООД, с преводно нареждане за сумата от 12 300 лева към „.“ ЕООД и с пето преводно нареждане за сумата от 12 100 лева отново по сметка на „.“ ЕООД. В исковата молба се посочва, че тези преводи са реализирани в момент, в който ищцата не е активирала услугата онлайн банкиране и след като възможността за това е пропусната, поради изтичане на времето на валидност на предоставения код от ответната търговска банка. Посочва, че същия ден, веднага след констатиране на липсата на сумата по сметката си, ищцата посетила същия клон на „.“ АД и уведомила ответната страна за липсващата сума с искане за възстановяването й, като жалба била подадена и на следващия ден. Излага се, че към момента на извършване на неразрешените платежни операции, ищцата П. била вкъщи със семейството си, единствено тя знаела паролите си за достъп до онлайн банкирането, което приложение същата е достъпвала чрез телефона и персоналния си компютър, без реално възможността за извършване на преводи чрез последното да е била активна, доколкото кодът за това е изпратен след като вече преводите били реализирани. Заявява, че в отговор от 16.08.2023 г. на депозираната жалба „.“ АД, позовавайки се на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, отказала да възстанови сумите по неразрешените платежни операции с твърдения, че последните са резултат от проявена от ищцата небрежност и неизпълнение на задълженията си по чл. 75. По случая била сезирана Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, която с отговор от 05.09.2023 г. уведомила ищцата за недопустимостта на искането, предвид имуществената стойност на спора. За случая било образувано и досъдебно производство № ./2023 г. по описа на . при ., пр. преписка № ./2023 г. по описа на .. В исковата молба се изтъква, че с ново писмо до ответната страна, изпратено на 29.08.2023 г. на същата била дадена последна възможност за извънсъдебно уреждане на спора, като в предоставения срок за това и до настоящия момент сумата на неразрешените операции не била възстановена на ищцата. Поддържа се, че покани за връщане на неоснователно получените суми са изпратени и до търговските дружества, адресати на преводите – „.“ ЕООД и „.“ ЕООД, без отговор от същите и/или предприети действия. Ищцата счита, че в случая са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната по своя характер отговорност на „.“ АД за възстановяване на ищцата П. на сумите по процесните неразрешени платежни операции, доколкото се касае за преводи, извършени при липса на съгласие на платеца и без да е налице недобросъвестност от страна на ищцата, в който случай доставчикът дължи незабавно възстановяване на стойността им. Поддържа се, 2 че считано от 14.06.2023 г. „.“ АД е в забава в изпълнение на задължението си, като доставчик на платежни услуги, за възстановяване стойността на неразрешените платежни операции, предвид отправеното официално искане за това на 12.06.2023 г. и законоустановения срок за връщане на сумата от 1 ден. С тези доводи ищцата отправя искане за осъждане на ответната страна да й заплати сумата от 23800 лева, (понастоящем 12168,75 евро) представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 09.06.2023 г., 6000 лева (понастоящем 3067,75 евро), представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция , извършена на 09.06.2023 г., 23200 лева (понастоящем 11861,97 евро), представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 09.06.2023 г., 12300 лева (понастоящем 6288,89 евро), представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 09.06.2023 г., сумата от 12100 лева (понастоящем 6186,63 евро), представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 09.06.2023 г., всички от разплащателна сметка с титуляр ищцата, открита при ответника - търговска банка, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2024 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2462,78 лева (понастоящем 1259,20 евро), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 23800 лева, сумата от 618,58 лева (понастоящем 316,27 евро), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 6000 лева, сумата от 2391,80 лева (понастоящем 1222,91 евро), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 23 200 лева, сумата от 1268,07 лева (понастоящем 648,35 евро), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 12 300 лева, сумата от 1252,08 лева (понастоящем 640,18 евро), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 12 100 лева.
В депозирания писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна „.“ АД, намира исковите претенции за допустими, но по същество неоснователни, оспорвайки ги по основание и размер. Конкретно излага, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на търговската банка по реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, сочейки за неправилни твърденията на ищцата за извършени неразрешени трансакции към други сметки на 09.06.2023 г. – без да са наредени от нея и без нейното съгласие. Поддържа се, че след 10:05 часа на 09.06.2023 г., във връзка с изрично искане на ищцата П., същата е имала възможност за достъп до системата за интернет банкиране и за извършване на преводи от сметката си без да активира допълнителни приложения. Твърди се, че в искането си за разрешен достъп до информационната система на банката 3 за използване на услугата „интернет банкиране“ ищцата е посочила свой телефонен номер, който ще ползва при тази услуга, и електронен адрес, като достъпът до системата за отдалечено банкиране не е обусловено от изтегляне на мобилното приложение за това. Излага се, че още същия ден – на 09.06.2023 г. е регистриран достъп до „интернет банкирането“ на ищцата, за който са използвани нейните персонализирани данни – потребителско име, парола и код, изпратени на посочения от нея телефонен номер. Ето защо, ответникът счита, че оспорените платежни операции не са извършени без знанието и съгласието на държателя на финансовия инструмент. Излага се, че последните представляват разрешение платежни операции по см. на чл. 70, ал.
1, вр. ал. 3 ЗПУПС. С отговора се посочва, че процесните преводи на парични суми от 09.06.2023 г. са наредени от ищцата П. чрез използване на услугата „интернет банкиране“, евентуално с нейното знание и осигурен от нея достъп до персонализираната информация. При условията на евентуалност се изтъква, че е налице проявена от ищцата груба небрежност в съхраняването на тази информация, при неспазване на задълженията й, произтичащи от сключени между страните договори за платежни услуги, откриване и водене на разплащателна сметка, за издаване на допълнителна банкова карта относно съхраняване на тази информация. Наред с това, „.“ АД намира, че е налице основанието по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС за изключване на отговорността на търговската банка за покриване на загубите на ищцата вследствие от платежните операции, тъй като П. не е положила дължимата грижа за запазване на предоставените й персонализирани средства за сигурност за установяване автентичността при процесните преводни нареждания. Излага се, че ищцата не е изпълнила задължението си, произтичащо от договора между страните от 09.10.2020 г. за издаване на дебитна карта за личното й ползване със забрана да я преотстъпва на трети лица, както и да пази в тайна пин-кода на картата. Като оправомощен държател същата следва да предприеме необходимите разумни мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до мобилното приложение, в частност чрез опазване в тайна на кода за достъп до същото. Евентуално се въвежда довод, че в случая е налице неоторизиран достъп до „интернет банкирането“ на П. от трети лица и успешното му инсталиране, вследствие от проявена от същата груба небрежност – въвеждане на персоналните си защитни данни в сайт, имитиращ този на „.“ АД, достъпен в резултат от последвано „фишингсъобщение“. В отговора на исковата молба се посочва, че за случая, от страна на търговската банка са уведомени компетентните държавни органи и институции. Посочва се наличието на необяснимо съвпадане на искането на ищцата да получи „активни“ права в интернет банкирането и последвалите минути след това транзакции. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
4
Третите лица – помагачи на страната на ответника „.“ ЕООД и „.“ ЕООД не излагат становище по съществото на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:
На основание чл. 154 ГПК, по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационно отношение между страните по договор за откриване на разплащателна сметка, по която ищцата е платец, а ответникът е доставчик във връзка с процесната сметка, изпълнението от страна на търговската банка на конкретните платежни операции, своевременното й уведомяване за операциите (след като ищцата е разбрала за тях), при което в тежест на ответника е да установи точното изпълнение на платежната операция, конкретно чрез установяване автентичността на платежната операция (че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност), нейното точно регистриране, осчетоводяването, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
В тежест на ответника е и да установи – пълно и главно основателността на възраженията си, в частност чрез установяване, че при иницииране на платежните операции, извършени чрез използване на услугата „интернет банкиране“ платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
Разпечатката съдържа 14 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3eecf1bb-1355-48f8-b94c-74e9d3057896