Решение № 3261 от 11.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3261 гр. Пловдив, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20215330114334 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по молба на П. И. И., ЕГН: **********, от град ********, ул. ******** № **, вх. **, ап. **, чрез пълномощник адв. И.а срещу Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит ******* от 31.07.2018 г., като противоречащ на ЗЗП и ЗПК, евентуално на клаузата по чл. 5 предвиждаща обезпечение с поръчителство на „Фератум Банк“.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 31.07.2018 г. за сума от 4000 лв. ЛП е 23 %, а ГПР-49,11 %., платими на 12 вноски за срок от 12 месеца.

Съдържа се клауза за поръчителство срещу възнаграждение от 1924 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК. Не е посочена методика на определяне на ГПР.

Липсва информация за прилагане на лихвения процент. Не се дължи възнаграждение за поръчителството.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Липсват нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем ******* от 31.07.2018 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от Фератум България“ ЕООД в заем сума от 4000 1 лева, дължима на 12 месечни вноски, при 23% лихва; 49,11 % ГПР. В чл. 5 от договора е договорено предоставяне на обезпечение чрез поръчителство от „Фератум Банк“.

От изготвеното заключение от 23.03.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. В него не е включена таксата „Гарант“. При включване на таксата от 1924 лв. размера на ГПР ще се увеличи с 20,44 % и ще бъде 69,55 %

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него, предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 23 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита.

Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от заключението по изготвената ССЕ, че в същия се включва единствено лихвата намира, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК не влече след себе си недействителност на целия договор, защото то има отношение към действителността на клаузите определящи размера на отделните вземания, по аргумент на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не на договора за кредит като цяло.

На следващо място в договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем се отпуска при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този договор няма. Поради това неможе да се приеме, че същия е неясен откъм икономическа целесъобразност.

По тези съображения съдът намира, че предявения иск за признаване нищожност на клаузите на договора следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на главния иск е основание за разглеждане на съединения с него евентуален такъв относно действителността на клаузата за обезпечаване на вземането чрез поръчителство на трето лице.

Предвид липсата на спор между страните, че е налице договор между длъжника и трето лице 2

„Фератум Банк“ за обезпечаване на задължението по договора за кредит, и съобразно ОУ за сключване на договорите за заем, съдът намира, че същият има характер на встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД, осъществено със знанието и съгласието на кредитора "Фератум България" ЕООД и поражда солидарна отговорност спрямо заемодателя.

При преценката на клауза на чл. 5 в договора за потребителски кредит налагаща обезпечение на трето лице чрез "поръчителство" от страна на "Фератум Банк" ЕООД, като одобряването на обезпечението се извършва с одобряването на кредита, се налага извод, че тази клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави (нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на гаранта). Същата наред с размера на ГЛП и ГПР, води до нееквивалентност на насрещните престации. При установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, договарянето на такса за възнаграждение на гарант не е оправдано. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в гражданските отношения. В случая е налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер – 4000 лв., със сравнително кратък срок на ползване – година, при договорени високи годишен лихвен процент – 23 %, и годишен процент на разходите в размер на 49, 11%, уговорената такса и то за услуга с предмет предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят заемодателя и гарантът, нито с риска, който носят, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Предвид изложеното този иск се явява основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-196,80 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И.а съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба 3

№ 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 574 лв.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявениято от П. И. И., ЕГН: **********, от град ********, ул. ******** № **, вх. **, ап. **, против Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София 1712 район Младост,ж.к. Младост 3, Александър Малинов No 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 иск обявяване за нищожен сключения между тях договора за кредит ******* от 31.07.2018 г., като противоречащ на ЗЗП и ЗПК.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от на сключения между П. И. И., ЕГН: **********, от град ********, ул. ******** № **, вх. **, ап. **, и "Фератум България” ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал.

Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20, договор за кредит от ******* от 31.07.2018 г., предвиждаща обезпечение на договор с поръчителство поради противоречие на добрите нрави.

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на П. И. И., ЕГН: **********, от град ********, ул. ******** № **, вх. **, ап.

**, сумата от 296,80 лв.(двеста деветдесет и шест лева и 80 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20 да заплати на адвокат Е. Г. И.а- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ********, ул.

********* № ***, сумата от 574 (петстотин седемдесет и четири) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________

4