Определение № 7729 от 24.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7729 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110153654 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. М. К., чрез адв. Я. С.А., срещу *******************************, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2177,34 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 919,43 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 28.08.2018 г. до 24.10.2022 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало служебно правоотношение, което било прекратено със Заповед с рег. № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, отменена с Решение № 1148 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10028/2018 г., АССГ, 39 състав, потвърдено изцяло с Решение № 15452/14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 4939/2019 г., V отд., ВАС.

Съгласно практиката на СЕС служителят имал право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа. Съгласно чл. 61, ал. 3 ЗДСл размерът на паричното обезщетение се определял съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ******************************* за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.В.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и необосновани. Възразява, че през процесния период между страните не е съществувало служебно правоотношение, поради което ищецът нямал право на платен годишен отпуск. Оспорва размера на претендираното обезщетението 1 като прекомерен. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на претенциите по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори между страните, че между тях съществувало служебно правоотношение, което било прекратено със Заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, вр. чл. 14, ал. 1, т. 6 ЗПКОНПИ, отменена с Решение № 1148 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10028 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 39 състав, потвърдено изцяло с Решение № 15452 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 4939/2019 г. по описа на Върховния административен съд – Пето отделение. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. последващо прекратяване на служебното правоотношение между страните след възстановяването му на работа;

2. размера на основната му заплата, определена към датата на прекратяване на служебното правоотношение;

3. размера на дължимото за исковия период обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

4. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

5. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателно е доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза със следните задачи: какъв би бил броят на дните полагащ се платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г., като бъдат взети предвид и изключени периодите от време, през които ищецът е работил по друго правоотношение; какъв е размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г.; какъв е размерът на мораторната лихва върху дължимото обезщетение за периода от 28.08.2018 г. до 24.10.2022 г.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2177,34 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 919,43 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 28.08.2018 г. до 24.10.2022 г.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях съществувало служебно правоотношение, което било прекратено със Заповед № ДС-769/28.08.2018 г. на председателя на КПКОНПИ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, вр. чл. 14, ал. 1, т. 6 ЗПКОНПИ, отменена с Решение № 1148 от 25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10028 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 39 състав, потвърдено изцяло с Решение № 15452 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 4939/2019 г. по описа на Върховния административен съд – Пето отделение. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. последващо прекратяване на служебното правоотношение между страните след възстановяването му на работа;

2. размера на основната му заплата, определена към датата на прекратяване на служебното правоотношение;

3. размера на дължимото за исковия период обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

4. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

5. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се 3 дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: какъв би бил броят на дните полагащ се платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г., като бъдат взети предвид и изключени периодите от време, през които ищецът е работил по друго правоотношение; какъв е размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 28.08.2018 г. до 14.11.2019 г.; какъв е размерът на мораторната лихва върху дължимото обезщетение за периода от 28.08.2018 г. до 24.10.2022 г. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 230 евро, платими от бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.03.2026 г. от 14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4