Определение № 794 от 20.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. С.З., 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500469 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на ,,Банка Д.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“******, представлявано от законните си представители Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни директори, действащи чрез юрк. Д.Б.Г., против разпореждане от 21.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1533/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. М. Ч., ЕГН – **********, с адрес: с. Р., общ. К., обл.С.З., ул. „******* за сумата от 75 лв. – заемни такси.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната със заявлението сума от 75 лв., както и присъждането на направените в настоящото производство разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Банка Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Д. М. Ч., ЕГН – **********, с адрес: с. Р., общ. К., обл.С.З., ул. „******* за сумата от 908,30 лв. главница; 303,90 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 02.10.2022 г.; 185,13 лв. – лихва за забава за периода от 03.10.2022 г. до 21.05.2024 г., 75 лв. – дължими заемни такси, законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.

1

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 02.10.2019 г., сключен между длъжника и ,,Банка Д.“ АД, изискуем на краен падеж – срок на валидност на кредитната карта, при непреиздаване.

Извлечението от счетоводните книги на ,,Банка Д.“ АД - гр.С., представено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, установява, че кредитът е бил разрешен на 02.10.2019 г., с първоначално договорен размер от 1000 лв. и срок от 36 месеца; месечна падежна дата – 20то число; дни на забава – 973 дни; краен падеж – 02.10.2022 г., дата на настъпване на изискуемост – 03.10.2022 г.; брой, размер и падеж на непогасени/частично погасени минимални суми за револвиране до датата на преустановяване на ползване на кредитния лимит – 5 бр., както следва:

20.04.2021 г. - 30 лв., 20.05.2021 г. – 60 лв., 20.06.2021 г. – 90 лв., 20.07.2021 г. – 120 лв.; 20.08.2021 г. – 150 лв.; общ размер на просрочената сума – 150 лв.; общ размер на дължима главница /вкл. предсрочно изискуема/ и договорна лихва по кредита – 1212,20 лв., от които главница – 908,30 лв., договорна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 02.10.2022 г. – 303,90 лв.; обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 03.10.2022 г. до 21.05.2024 г. – 185,13 лв.; дължими заемни такси – 75 лв.; разходи при изискуем кредит - 0 лв.

Със заявлението са представени и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.12.2017 г., ведно с общите условия към него.

В раздел XIV, чл.53 от Общите условия е предвидено за издаването и обслужването на картата и на операциите, извършвани с нея, клиентът да заплаща такси съгласно Тарифата, действаща към датата на събиране на таксата, съответно-към датата на извършване на операцията. Дължимите от клиента такси се събират служебно от кредитния лимит чрез сметката, към която е издадена картата. Таксите, приложими към датата на сключване на договора, са посочени в условията-неразделна част от договора.

В представените условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на „Банка Д.“ АД е предвидена такса при неплащане на минимална сума в размер, чийто размер е 15 лв.

С обжалваното разпореждане в съответната му част съдът е отхвърлил заявлението сумата от 75 лв., като е приел, че искането в тази му част противоречи на закона – чл. 33 и чл.10а от Закон за потребителския кредит /ЗПК/.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните 2 съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 от ГПК когато със заявлението е представен документ по чл.417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изъплнение и да издаде изпълнителен лист.

Въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаването на заповед за изпълнение за сумата от 75 лв. – дължими заемни такси, тъй като искането противоречи на закона.

Съдът приема, че противоречието със закона е налице, т.к. заявителят основава искането си на договор за издаване и обслужване на кредитна карта на физическо лице, спрямо който следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

В случая частният жалбоподател претендира, че сумата от 75 лв. за дължими заемни такси представлява сбор от дължимите от длъжника такси при невнасяне на минимална сума за револвиране на кредита за пет месеца.

Така предвиденото вземане на банката обаче няма характера на такса, т.к. във връзка с него банката не предоставя на потребителя никаква допълнителна услуга.

Правопораждащ факт на вземането представлява неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща минимална сума за револвиране на кредита, т.е. то се явява своеобразна санкция за неизпълнение на длъжниково задължение, имаща характера на неустойка.

Тези правни характеристики на вземането обуславят противоречието му със закона - чл.10а, ал.1 от ЗПК, съгласно която кредиторът има право да събира от потребителя такси и комисионни когато му предоставя допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.

1-во от ГПК от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1533/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлено заявлението на ,,Банка Д.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“******, представлявано от законните си представители 3

Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни директори, действащи чрез юрк. Д.Б.Г., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д. М. Ч., ЕГН – **********, с адрес: с. Р., общ. К., обл.С.З., ул. „******* за сумата от 75 лв. – заемни такси.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4