Решение № 480 от 30.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Стара Загора, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Д.Р.С. като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20245530201698 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № ....... г. на началник група в ОДМВР Стара Загора, Сектор Пътна Полиция Стара Загора, с което на жалбоподателя И. Н. Г. на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като издадено в нарушение на материалния закон и производствените правила. Претендира направени по делото разноски за адвокат.

Наказващият орган с писмено становище оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото Наказателно постановление, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответното административно наказание.

Жалбата е неоснователна.

На 19.04.2024 г. в 21.39 часа, в град Стара Загора, по улица „Димитър Драгиев“, в 1 посока юг-север, до номер ..., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка ......, собственост на фирма „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД, БУЛСТАТ ..... и е спрян за рутинна проверка от свидетелите Г. Г. и И. Т. старши полицаи от Второ РУ. При проверката жалбоподателят не представил свидетелство за управление на моторното превозно средство.

От направена справка с оперативен дежурен и на служебния таблет, проверяващите констатирали, че свидетелството за управление на жалбоподателя е със статут „унищожен“ от дата 15.03.2023 г. и че по време на проверката същият не притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

За констатираното на жалбоподателя е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение серия GA № .... г. за това, че на 19.04.2024 г. в 21.39 часа, в град Стара Загора, по улица „Димитър Драгиев“, в посока юг-север, до номер ..., управлявал лек автомобил марка ......, собственост на фирма „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД,с БУЛСТАТ ...., без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП. Актът за административно нарушение е съставен от компетентно лице – виж заповедта на лист 9-11, приета като писмено доказателство.

Въз основа на съставения АУАН в законния срок и от надлежна страна е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, за това, че на 19.04.2024 г. в 21.39 часа, в град Стара Загора, по улица „Димитър Драгиев“, в посока юг-север, до номер ..., управлявал лек автомобил марка .... без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Наказателното постановление е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 17.05.2024 г. в 11.50 часа, по чл.186А ал.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели и приетите с определение писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Г. С. Г. – старши полицай в група „ООР“ при Второ РУ Стара Загора и свидетелят И. Т. Т., старши полицай във Второ РУ – Стара Загора се установява, че на процесната дата спрели жалбоподателя за рутинна проверка, при което той не им представил СУМПС. Извършили справка с дежурната част и чрез таблет, при което установили, че свидетелството за управление на водача е унищожено и същият не притежава СУМПС валидно за категорията на управляваното превозно средство. В тази връзка свидетелите съставили акт за нарушение и свалили регистрационните табели на автомобила.

Видно от представената справка за нарушител/водач на жалбоподателя И. Н. Г., на 11.01.2011 година е издадено СУМПС № ...., валидно до 22.12.2020 г. На същия водач, на 21.05.2024 година /след процесната проверка/ е издадено СУМПС № ...., валидно до 21.05.2029 година – виж лист 12 от делото.

Съгласно чл.150а ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът 2 трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил .........

Към момента на процесната проверка 19.04.2024 г. жалбоподателят не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като срокът на валидност на последното СУМПС е изтекъл на 22.12.2020 г., а от 15.03.2023 г. е със статут „унищожен“.

По аргумент от § 1 т.2 б.ж от ЗБЛД управлението на МПС със свидетелство със изтекъл срок на валидност според разпоредбата на чл. 150а ал.1 ЗДвП е приравнено на липсата на такова свидетелство за управление.

Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3 ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за самоличност.

Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на Закон за българските лични документи /ЗБЛД/ и § 35, т.3 от ДР на ЗДвП (ДВ бр.54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП "урежда ... изискванията за правоспособност на водачите на ППС, ... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС".

Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС". Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл.10 ал.1 т.5 от същия закон), т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС" от "категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1 и чл.53 ал.1 т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона и уредени в Наредба I-157 oт 01.10.2002 г. за реда и условията съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС.

За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него подзаконови нормативни 3 актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобИ.ето и запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните пътни превозни средства, което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за "редовен контрол ... за съответствие" с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което те "следва да съвпадат с подновяването ..... и да се определят от срока на валидност на СУМПС". По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи да е валидно както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от водача.

Така съдът намира, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията на управляваното от него МПС, като по този начин е осъществил изпълнителното деяние на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

Нарушението е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Жалбоподателят е имал съзнанието за това, че не притежава СУМПС валидно за категорията на управляваното от него МПС и е следвало да направи необходимото за подновяването му, като докаже със съответните документи пригодността си за управление на МПС от категорията на добитата от него правоспособност, както това явно е сторил, но след процесното деяние.

В този случай разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата предвижда за наказателно отговорните лица административно наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева.

С обжалваното наказателно постановление е определен размер на глоба 200.00 лева, при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът приема, че определения размер на административното наказание е правилен и съобразен с тежестта на нарушението. От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е автор на множество предишни нарушения на правилата за движение по пътищата и процесното му деяние не може да се отчете като епизодичен случай. Следва да се посочи също така, че е изминал значителен период от време между изтичане валидността на СУМПС на жалбоподателя 22.12.2020 г. и датата на неговото подновяване – 21.05.2024 година.

Ето защо, съдът намира, че размера на административното наказание съответства на целите уредени в чл.12 от ЗАНН.

4

В изпълнение на служебната проверка за законосъобразност, съдът не констатира при съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на НП съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално основание, включително твърдените от жалбоподателя в жалбата. НП припокрива в необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран и да организира адекватно защитата си. Неоснователно е възражението за непълнота на описанието на правната квалификация на нарушението в обжалваното наказателно постановление. Нарушението е описано достатъчно подробно словом и подведено под съответните, цифрово изразени диспозиция и санкционна норма.