Решение № 242 от 27.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Велико Търново, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20244110200109 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от В. И. А., чрез адв. К. от ВТАК срещу Наказателно постановление № 23-1275-002687/20.12.2023 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР В.

Търново, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 10 лева и на основание Наредба N Із-2539 на МВР е отразено, че се отнемат за извършените нарушения общо 10 контролни точки и остават 22 контролни точки. С жалбата се навеждат твърдения за нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост. Претендира се отмяна обжалваното НП и присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява и не се представлява от пълномощника си, но е депозирано писмено становище от пълномощника, с което се поддържа изцяло депозираната жалба и се претендират сторените разноски.

Ответната страна в производството - Началник сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново, редовно призована не се представлява и не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2023 г. в 14:35 часа, в общ. В. Търново, на път І клас, № 5, км.108+825, в посока към гр.Гурково, жалбоподателят управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Кади 1

Комби“ с рег. № ВТ 2851 КК, собственост на „БТС“ ЕООД с БУЛСТАТ 104684956, като по време на управление не използвал обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила и не представил СУМПС. Оипсаното било констатирано от св. А. И. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ в ОД МВР – Велико Търново и в присъствието на св. С. Вл.

С. – също служител на сектор „ПП“ в ОД МВР – Велико Търново. Съставили АУАН серия GA № 1090132 от същата дата 12.12.2023 г. в присъствието на жолбоподателя.

Квалифицирали описаното като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП – като за последното нарушение, срещу цифровата квалификация описали: „не носи свидетелство за упарвление на МПС от съответната категория и контролен водачът нама такива. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено и атакуваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 03.01.2024 г.

В законоустановения срок, пред наказващия орган, не е депозирано възражение срещу съставения АУАН.

В обжалваното НП била описана тъждествена фактичска обстановка, констатирана и установена във вече издадения АУАН, включително и възприета правната квалификация на установеното с АУАН. Административнонаказващият орган приел, че били осъществени съставите на нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена „Глоба“ в размер на 50 лева за първото нарушение, а за второто на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 10 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото доказателства: АУАН серия GA № 1090132/12.12.2024 г., НП № 23-1275-002687/20.12.2023 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, отнасяща се до жалбоподателя.

При така установената фактическа от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките законоустановения срок, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи), в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

По т. 1 от НП - по отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 вр. чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно посочената разпоредба от ЗДвП, в т. 1 от оспореното НП, на наказание подлежи водач, който не изпълнява задължението (предвидено в чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП) за 2 използване на предпазен колан. От представените писмени доказателства се установява от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал МПС - лек автомобил, без да използва предпазен колан. От друга страна обаче, фактическите констатации, описани в АУАН GA № 1090132/12.12.2024 г. не бяха потвърдени, в хода на съдебното следствие от актосъставителя и свидетеля по акта. В този смисъл същите останаха недоказани в хода на съдебното следствие. Административнонакзващият орган не положи достатъчно усилия, за да установи и докаже с допустимите от закона доказателства, отразените в АУАН фактически констатации, подлежащи на доказване до установяване на /в този смисъл Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС на РБ – т.7 от същото/. Следва да се сподели, че в тежест на ответника по жалбата /наказващия орган/ е да докаже административното обвинение от обективна и субективна страна, с допустимите от закона доказателства. В конкретният случай, съдът положи усилия да призове редовно актосъставителя и свидетеля по акта.

Същите независимо от неколкократното им редовно призоваване, не се явиха в хода на съдебното следствие, без да посочват обективни и уважителни причини за неявяването си, респективно ответната страна не положи някакви усилия да ангажира доказателства в подкрепа на обвинителната си теза, включително и да осигури явяването на свидетелите.

Ето защо, при оспорване на фактите описани в АУАН и възприети от наказващия орган в оспореното НП, от страна на жалбоподателя, че е бил с поставен обезопасителен колан, с който управляваният от него лек автомобил е бил оборудван, останаха недоказани по безспорен и категоричен начин от наказващият орган. Както вече се сподели по-горе в тежест на същият е да стори това. Освен това жалбоподателят е категоричен, че е бил с поставен предпазен колан, който е премахнал в момента, в който е преустановил движението на автомобила /спрял/. Поради което настоящият състав прие, че не е безспорно установено и доказано осъществяването от обективна и субективна страна, нито състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, нито този по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Следва да се сподели, че възражението на жалбоподателя за неотразяване чрез полагащата се сигнатура на категорията на автомобила, управляван от него, респективно относно преценка попада ли в някои от изброените в разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП категории МПС, е неоснователно, доколкото както контролният орган, така и наказващият орган са отразили, че се отнася до лек автомобил /словесно/. Обстоятелството, че не е отразен чрез съответната сигнатура, не прави АУАН, респективно НП незаконосъобразно.

Дори и да е следвало да се отрази сигнатурата /което не е задължително, след като е посочен вида на МПС-то/, не е била налице причина това да стане при управление на автомобил, без използване на обрудваното с колан МПС - т.а. да не се използва. В случая наведеното възражение не е от категорията на тези, които да водят пороци и то съществени, а именно жалбоподателят да не е разбрал какво точно нарушение му се вменява да е извършил.

Според настоящата инстанция нарушението обаче остава недоказано по тази точка от оспореното НП и като необосновано и недоказано подлежи на отмяна в тази му част.

По т. 2 от НП - по отношение на нарушението по 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 вр. чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

3

На жалбоподателя с атакуваното НП – в неговата т. 2, е наложена административна санкиця по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 10 лева, за неизпълнение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. В НП от фактическа страна на жалбоподателя е вменено “непредставянето” на СУМПС-то. Съставомерната форма на изпълнителното деяние по същата е “неносенето” на посочения документ, а не „непредставянето“. Предвид неангажирането на гласни доказателства от страна на наказващия орган, в хода на съдебното следствие, фактическите констатации, описани в АУАН и възприети в оспореното НП, остават освен недоказани, а и неясни - за съставомерния обективен белег „неносене“ на съответния документ или за нещо друго. В този смисъл може единствено да се предполага, че жалбоподателят не е представил СУМПС, както и не е установено безспорно по каква причина не го е представил. Следва да се има предвид, че административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения. За водачът на МПС съществуват две самостоятелни задължения. Първо - да носи в себе си при управление на МПС - СУМПС, а следващото е, да го представя при поискване от контролните органи. Съставомерно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е само “неносенето” на този документ.

По отношение на това нарушение в санкционната част на наказателното постановление е вменена отговорност на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП.

Съобразно този текст, актуален към дата на соченото нарушение, (изм. с ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г.) - “Наказва се с глоба 10 лева водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.” В случая е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясно какъв документ не е носил жалбоподателя - СУМПС, СРМПС или контролен талон /според отразеното от наказващият орган/. Абсолютно неясно е какво е нарушението, с оглед настъпилата промяна в законодателството в текста на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г./, предвиждаща отпадане на задължението водачът на МПС да носи контролен талон към СУМПС. От съдържанието на оспореното НП не става ясна волята на наказващия орган, а и не се подкрепя от събраните п хода на съдебното следствие доказателства, с което освен, че се нарушават правата на защита на жалбоподателя, то и настоящата инстанция се поставя в невъзможност да извърши проверка на фактите, респективно правото. Нормата на чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН е императивна и изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението, както и доказателствата, които го подкрепят. Неизпълнението на императивните изисквания на закона /чл. 57 от ЗАНН/ при описание на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика е поставен в невъзможност, в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган. В изложения смисъл НП и в тази му част подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

4

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН в полза на жалбоподателя слредва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лева за един адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1275-002687/20.12.2023 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР Велико Търново, с което на В. И. А. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 10 лева и на основание Наредба N Із-2539 на МВР е отразено, че се отнемат за извършените нарушения общо 10 контролни точки, като остават 22 контролни точки, като незаконосъобразно.