Решение № 2283 от 26.11.2019, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2079/2019
- Вид
- Решение № 2283
- Подписан
- 26.11.2019
- В сила
- 29.04.2020
- Състав
- БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ МИЛАЧКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 120, ал. 2, изречение първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1, изречение първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 1, т. 3, буква "з" · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 69, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 70, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 - чл. 51 · Търговски закон
- чл. 50 · Търговски закон
- чл. 51 · Търговски закон
- чл. 55 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019 г., гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав, в открито заседание, проведено на единадесети ноември 2019 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Милачков административно дело № 2079 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „А. Е.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Н. В.“ № 5, ет. 3, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317001261-091-001/25.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която е потвърден, респ. изменен, с Решение № 359/17/03.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – В. при ЦУ на НАП, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.04.2015 г. в размер на 1 736,37 лева – главница, и 387,62 лева – лихви, за д.п.м.07.2015 г. в размер на 5 440,90 лева – главница, и 1 075,34 лева – лихви, и за д.п.м.08.2019 г. в размер на 3 863,54 лева – главница, и 730,26 лева – лихви.
В жалбата се релеВ. незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява реалността на доставките по издадените от доставчика „От Застройщика“ ООД фактури, по които „А. Е.“ ЕООД, гр. В. е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Сочи се, че в този смисъл е постановеното от ВАС Решение № 7882/27.05.2019 г. по адм. дело № 3139/2019 г., доказателствените и правнорелевантните факти по което са общи с тези по разглеждания случай.
Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“
– В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита същата за недоказана, а РА, в оспорената част, за правилен и законосъобразен. Намира, че ангажираните в производството доказателства не могат да бъдат отнесени към конкретни услуги и действия, извършени от страна на доставчиците на „А. Е.“ ЕООД. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по делото.
І. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ІІ. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:
Ревизията на „А. Е.“ ЕООД, гр. В. е повторна, възложена с Решение № 18/01.03.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. В. при „ЦУ“ на НАП, с което частично е отменен РА №
Р-03000316002188-091-001/13.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В.. Ревизията обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.07.2015 г. до 31.08.2015 г. и от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. и е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317001261-020-001/07.03.2017 г. /л. 6/, издадена от Соня Стоянова Андонова, на длъжност Началник Сектор в ТД на НАП – В., определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-604/28.04.2016 г. /л. 3/ и Заповед № Д-949/01.07.2016 г. /л. 4/ на директора на ТД на НАП – В.. ЗВР е връчена на лицето на 14.03.2017 г. по електронен път /л. 5/.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-03000317001261-092-001/26.06.2017 г. /л. 423 – л. 446/, издаден от опредЕ. със ЗВР органи по приходите. Възприемайки изцяло съдържащите се в ревизионния доклад констатации, опредЕ. в чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите издават процесния РА №
Р-03000317001261-091-001/25.07.2017 година.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП, който с Решение № 359/17/03.07.2019 г. го потвърждава в частта, с която в тежест на „А. Е.“
ЕООД, гр. В. са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.04.2015 г. в размер на 1 736,37 лева – главница, и 387,62 лева – лихви, и за д.п.м.08.2019 г. в размер на 3 863,54 лева – главница, и 730,26 лева – лихви, и го изменя, в частта, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.07.2015 г. в размер на 6 346,12 лева – главница, и 1 254,25 лева – лихви, като установява допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.07.2015 г. в размер на 5 440,90 лева – главница, и 1 075,34 лева – лихви.
Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, е частта от РА № Р-03000317001261-091-001/25.07.2017 г., потвърдена, респ. изменена с Решение №
359/17/03.07.2019 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП, с която в тежест на „А. Е.“ ЕООД, гр. В. са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.04.2015 г., д.п.м.07.2015 г. и д.п.м.08.2015 г. в общ размер на 11 040,81 лева – главница, и 2 193,22 лева – лихви.
Ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не са налице пороци, влечащи нищожност на ревизионния акт.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е
РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и обектиВ. както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.
Всички развити от жалбоподателя доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание.
ІІІ. По материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:
Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са установили следната фактическа обстановка:
През процесните данъчни периоди „А. Е.“ ЕООД, гр. В. осъществява търговска дейност по покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти.
За установяване на относимите за ревизионното производство факти приходните органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД, който, съгласно чл. 120, ал. 2, изречение първо от ДОПК, е неразделна част от РА. На жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи /л. 9/. С нарочни протоколи /л. 385 и л. 385/ са приобщени доказателства, събрани в хода на други административни производства.
Констатирано е, че с Нотариален акт № 9, т.1V, рег.№
4398, дело № 601 от 07.07.2014 г. /л. 388 – л. 411/, „З.ф.“ ЕООД учредява на „А.
Е.“ ЕООД, гр. В. вещно право на строеж на курортни сгради със самостоятелни обекти – сграда „А“ с РЗП 3 901,17 кв.м. и сграда „Б“ с РЗП 5 327,46 кв.м., състоящи се от първи търговски и четири жилищни етажи, находящи се в гр. С. В., общ. Н., срещу задължението приобретателят да построи изцяло със свои сили и средства /труд, организация, материали/, обектите, подробно описани в нотариалния акт, като за част от тях собственикът-учредител си запазва вещното право на строеж. Във връзка с описаната сделка от страните по договора са издадени насрещни фактури и е начислен ДДС.
Установено е, че към 17.09.2016 г. не се извършва строителство поради забрана на Община Н., поради което строителството следва да започне на 01.10.2016 г., както и че повечето апартаменти са продадени, като в обект A-Вила А. 5 остават непродадени 26 броя апартаменти, а в обект Б-Вила А.
6 остават непродадени 31 броя апартаменти.
Ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчик „От Застройщика“ ЕООД, както следва:
Фактура/Кредитно известие № /лист от адм. преписка/
Дата на фактурата
Дан. основа /в лева/
ДДС /в лева/
Предмет на фактурата; клиент
Данъчен период на ползване на данъчен кредит
157 /л.
192/
27.02.2015 г.
6 352,81
1 270,56
Комисионна за продажбата на ап. А02-09, блок 6, Вила А. 6, Е.; Ю. Б.
Комисионна за продажбата на ап. Б03-02, блок 6, Вила А. 6, Е.; И. Г.
04.2015 г.
172 /л.
192-гръб/
14.04.2015 г.
5 553,12
1 110,62