Решение № 4543 от 09.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4543

Хасково, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260701195 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалба на А. А., [държава], с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): [населено място], Транзитен център на ДАБ при МС, против Решение №УПП-168 от 31.08.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт бил незаконосъобразен.

Навеждат се доводи, че не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, и които били от съществено значение, за да се прецени необходимостта от предоставяне на исканата закрила. По този начин административният орган бил нарушил нормите на чл.35 от АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Неправилни и незаконосъобразни били заключенията на компетентния орган, тъй като жалбоподателят бил заявил ясни причини защо животът му в страната му на произход бил изложен на опасност, а именно че семейството му и той лично били заплашвани от представители на милицията „Х.-ал-Ш.“, след като предприели действия да си върнат присвоени от тях наследствени им земи. Въпреки изложената от жалбоподателя информация относно заплахите, отправени към него чрез Фейсбук и Whatsapp след негови публикации във връзка с присвоени земи и предприетите от семейството му действия, включително проверка в Земеделската комисия и жалба в Полицията, интервюиращият орган не бил кредитира тези обстоятелства като наличие на риск с личен елемент на заплахата. Освен това органът не бил направил задълбочен анализ на актуалната обстановка в страната на произход на жалбоподателя, в светлината на изложените от него факти и обстоятелства от бежанската му история. Необоснован бил изводът му, че става дума за имуществен спор, като напълно бил пренебрегнат ключовия факт, че субектът на преследване спрямо жалбоподателя и семейството му бил паравоенната групировка С. за народна мобилизация (PMF), известна още като А.-Х. ал-Ш. – организация-чадър, обединяваща предимно ш. въоръжени групировки, някои от които имат тесни връзки със съседен [държава]. А.-Х. ал-Ш. бил законно признат за официален и автономен компонент на апарата за държавна сигурност на [държава], което означавало, че редовните полицейски сили нямали правен статут или йерархия, за да ги третират като престъпни образувания. PMF и неговите мощни фракции често имали по-голямо политическо, икономическо и военно влияние от редовните местни полицейски части. Членовете на тези паравоенни групировки често действали с висока степен на безнаказаност, а обикновените правоприлагащи органи не можели надеждно да наложат отговорност или да разследват мощни фракции. В оспореното решение било направено погрешно и немотивирано заключение че жалбоподателят не принадлежал към определена социална група, без никакво обсъждане на факта, че като к.той бил от етническото малцинство. Това обстоятелство не било обсъдено във връзка със субекта на преследване. В този смисъл ИАА бил издаден без да бъдат разгледани относими и свързани с изложените от жалбоподателя опасения, и без да бъдат обсъдени въпроси от съществено значение за изясняване на случая.

На следващо място се твърди, че бил неправилен изводът на интервюиращия орган, че жалбоподателят не спадал към категория лица, за които делът от 20% или по-малко не може да се счита за представителен за техните нужди от закрила. Твърдението, че социалната група, към която жалбоподателят принадлежал, не е уязвима, било необосновано и недоказано.

Излагат се съображения и относно постановяването от административния орган на връщане на жалбоподателя до страната му на произход – [държава], позовавайки се на чл.37 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като се твърди, че ответникът не бил установил и обсъдил наличието на условията, предвидени в чл.61, параграф 1, 2, 3, 4 и параграф 5, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 относно критериите за сигурна държава и ефективна закрила, въз основа на индивидуална преценка на ситуацията на конкретния кандидат за закрила. Твърди се, че според чл.4 от Директива 2008/115/ЕО, тя се прилагала без да се засяга правото на държавите членки да приемат или да продължат да прилагат разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, по отношение на които тя се прилага, при условие, че подобни разпоредби са съвместими с Директивата, а такива по-благоприятни разпоредби били предвидени в действащото национално законодателство – чл.67, ал.1 от ЗУБ и чл.44, ал.2 от ЗЧРБ.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне.

Ответникът, Интервюиращ орган при ТЦ – Пъстрогор към ДАБ (М. К.), чрез процесуалния си представител юрк.Ю. Д., излага в писмени бележки съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Попълнен е подписан от жалбоподателя Скрининг формуляр с Рег.№УП-18222/14.08.2026 г. на ДАБ при МС, за извършен в СДВНЧ [област] скрининг с начална дата 10.08.2026 г., в който формуляр е отбелязано, че гражданинът на трета държава А. А. пребивава незаконно на територията на Р.България, преминал е външна граница на страна членка, за да влезе по неразрешен нечин, и не е бил подложен на скрининг в държава членка; че лицето не притежава документ за самоличност, декларира гражданство [държава]; че по време на скрининга не е идентифицирана уязвимост или специални нужди; че не е отправил молба за международна закрила преди настоящия скрининг и отправя такава по време на скрининга – 10.08.2026 г. Като допълнителна информация е вписано, че преминава от [държава] в България нелегално, укрит в камион.

Молбата на А. А., [държава], за международна закрила от властите в Република България, подадена чрез Дирекция „Миграция“ МВР с УРИ 105400-1181/12.08.2026 г., е регистрирана с Рег.№УП-18222/14.08.2026 г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист Рег.№УП-18222/14.08.2026 г., с който чужденецът е регистриран като А. А., [държава], етническа принадлежност к., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес в [държава], [населено място], с начално образование, без професия, религия с., неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите (починали) и братята на чужденеца, за двама от които е отбелязано, че се намират в [държава], а един – в Б..

Под рег.№УП-18222/21.08.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. А., [ЛНЧ].

С обжалваното Решение №УПП-168 от 31.08.2026 г., издадено от Интервюиращ орган към ДАБ, след проведена в Транзитен център (ТЦ) – [населено място] – териториално поделение на ДАБ – МС по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България с УРИ 105400-1181 от 12.08.2026 г. на Дирекция „Миграция“ на МВР – СДВНЧ [област], след проведен скрининг, при който кандидатът не е получил разрешение за влизане на територията, (т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от А. А. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от А. А. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„а“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от А. А. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна.

На 31.08.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана чрез ДАБ при МС на 08.09.2026 г., където е регистрирана под Рег.№УП-18222 от същата дата.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 14.08.2026 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026 г.

В Глава III „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.

В чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква „в“, „е“ или „й“.

Доколкото предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установените с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, то при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, следва да бъдат прилагани онези разпоредби от ЗУБ, които не противоречат на Регламента.

Същото е относимо и за разпоредбите от Глава седма „Съдебен контрол“ на ЗУБ, приложими при липса на друга изрична уредба в Глава V „Процедура за обжалване“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в частта относно сроковете и инстанционността на съдебния контрол, съответстващи на регламентираното в чл.67, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Съгласно чл.67, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, кандидатите за международна закрила имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в глава II основни принципи и гаранции, отнасящи се до процедурата по обжалване на решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила. Същевременно предвиденият в чл.84, ал.2 от ЗУБ 7-дневен срок за съдебно обжалване на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна попада в границите, предвидени в чл.67, параграф 7, б.„а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, относими към хипотезите на оспорване на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена, като неоснователна или като явно неоснователна.