Решение № 2607 от 28.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11079/2024
- Вид
- Решение № 2607
- Подписан
- 28.04.2025
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3, ал. 8 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2607 гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100111079 по описа за 2024 година искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Р. А. И., в исковата си молба и уточнение на същата от 25.02.2025г., твърди, че на 09.04. 2024г. около 18.00ч. в гр. София, бул. „Пейо Яворов", настъпил пътнотранспортен инцидент между л. а. марка „Ауди“, модел А6, peг. № *********, собственост на М.П. и управляван от Р. А., и л.а. марка „Тойота“, модел РАФ 4, per. № *********, собственост на „Нави Рент“ ЕООД и управлявано от Н.Ц.. Катастрофата била реализирана при движение на двата автомобила в една и съща посока, като водачът на л.а. марка „Ауди“, при смяна на лентата за движение ударил в задната дясна част управляваното от Н.Ц. превозно средство, предизвиквайки ПТП с материални щети и пострадало лице.
Поради това участниците са съставили двустранен Констативен протокол за ПТП.
Управляваният от делинквента л.а. бил застрахован по застраховка ГО при ответника – „Лев Инс“ АД (полица № BG/22/124000742645, валидна до 05.03.2025г.).
В УМБАЛ „Св. Анна" АД било установено по отношение на ищеца: главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, забавен говор, шум в ушите и нестабилна походка, а окончателната диагноза била: „мозъчно сътресение, без открита вътре черепна травма".
Наложило се нови посещение на лечебно заведение, като последвал отказ болнично лечение поради - липса на средства и здравна осигуровка. Установено било 60 % загуба на слуха и на двете уши.
При ответника била образувана щета № 0000-1000-04-24-7339/18.04.2024г.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:
1
- сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените при ПТП на 09.04.2024г. неимуществени вреди, изразяващи се в травма на главата, мозъчно сътресение, 60 % двустранна загуба на слух, болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, оспорва иска:
- фактическата обстановка, описана в протокола, била неясна; самият документ не бил попълнен адекватно;
- оспорва причинно-следствената връзка между увреждането и инцидента;
- евентуално имало съпричиняване;
- оспорва и претенцията по размер;
- оспорва и падежа на евентуалното вземане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
По делото е представен двустранен протокол за ПТП, който по принцип обвърза съда до доказване на противното от страната, която има интерес да го стори (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Документът обаче не е попълнен адекватно – невиновната страна обикновено се описва в дясната колона (изводът е вследствие на неточно описания в исковата молба, поради което е допуснато уточнение в първото о.с.з.). Няма отбелязване за вина.
Ответното дружество е сезирано на 18.04.2024г. (л. 21).
В исковата молба са изложени следните твърдения: Катастрофата е реализирана при движение на двата автомобила в една и съща посока, като водачът на л. а. Ауди А6 с per. № ********* - Р. А., при смяна на лентата за движение удря в задната дясна част управляваното от Н.Ц. превозно средство, предизвиквайки ПТП с материални щети и пострадало лице. След инцидента участниците са сигнализирали за него на тел. 112, като диспечерът е заявил, че на място ще пристигне патрулен автомобил и линейка, които вероятно поради натоварения трафик не дошли повече от час и половина след произшествието. Поради това участниците са съставили двустранен Констативен протокол за ПТП. Причината да не се чака повече екипи на КАТ и на Спешна помощ е била състоянието на пасажера в л. а. Тойота РАФ 4 - доверителят ми Р. А. И., който при инцидента е ударил силно главата си и почувствал силен световъртеж, гадене, позиви за повръщане и започнал да повръща .
Според протокола (л. 7), двете МПС-та са се движили, като няма изобразено препятствие (друг спрял л.а.).
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. А. и Р., Г. (показанията им са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са син и майка на ищеца). От показанията им се установява, че:
2
-св. Р.: на 09.04 станал инцидентът. Синът ù заминал, заедно с внука ù за гр. София.
Късно вечерта вторият свидетел ù се обадил, че е станало ПТП и баща му не бил много добре. Ищецът се прибрал на следващия ден. Свидетелката била два дена при него (в неговата къща). Той получил главоболие. След два дни престой отишъл на невролог. След това се върнал и ù направило впечатление, че я гледа в устата, като говори. Питала го, той отговорил „говори по-силно, че не те чувам“. Тогава взел направление за лекар „Уши, нос и гърло“, и когато се върнал казал, че имал намален слух с 60 % и на двете уши. След двата дена, г-жа Р. се прибрала в дома си. Все още имал проблеми със слуха.
Останалите показанията, дадени от свидетеля, не са относно лични възприятия, а чуто от сина ù, което по правната си природа представлява недопустим косвен разпит на самата страна.
-св. А.: на 09.04 участвал в ПТП на бул. „Яворов“. Имало спряла кола в неговото платно на аварийни и при изпреварване на една госпожа с джип, спряла рязко, той се ударил в нея. С лява част на неговата кола ударил нейната дясна част. С него бил баща му. При удара той си ударил главата в страничната греда и леко в стъклото, защото стъклото беше спукано. Започнал да повръща, и не го чувал какво говори (свидетеля). Баща му бил с колан при инцидента. След това ходили до болница „Св. Анна“, където по-късно дошла и полиция.
За баща му при прегледа установили, че недочува с двете уши и има сътресение на мозъка.
Искали да го оставят в болница, но нямали възможност, защото нямали пари за осигуровки.
Автомобилът, в който се ударил вече бил спрял. Баща му пострадал, защото при самия удар главата му се удари в страничното стъкло.
Съдът кредитира показанията на първия свидетел, като относно втория приема, че най-малкото, са нелогични.
Сблъсъкът е бил поради задръстване и поне на теория няма как да е бил силен. При леко ПТП в столицата, особено в задръстване, то не се посещава от орган на КАТ (чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд). Така, при подобен (неособено силен) удар в лявата предна част на автомобила, управляван от втория свидетел, съответно дясна задна на втория автомобил, то отклонението на главата на пострадалия, освен че не би следвало да е голямо, би следвало и да е странично, но също така - до голяма степен диагонално (ексцентрично по терминологията на втория експерт).
Ако действително е имало проблем с ищеца, който е бил в л.а. на делниквента, то тогава е било наложително да се уведоми КАТ и бърза помощ. Всички събрани по делото доказателства, относно пътната обстановка навеждат на извод за настъпило задръстване и пътна тапа. Сблъсъкът, съобразно показанията на този свидетел, предполага агресивна и излишна маневра в ляво, като същевременно баща му е бил напълно необезопасен и неподготвен за реакцията на шофьора (тази фактическа обстановка се приема от съда).
Ответникът, от своя страна, не оспорва наличието на ПТП и не ангажира гласни и 3 насрещни доказателства (втория участник в инцидента). Това предполага, че не се спори, че произшествие е настъпило. Така, съдът е длъжен да приеме, че ищецът е получил комоцио, като пряка последица от погрешната маневра на сина си.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени (последващото оспорване на първото заключение във второто о.с.з. е закъсняло, а и неоснователно). От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 25.02.2025г. и 22.04.2025г., се установява, че:
1. СМЕ: На 09.04.2024г. в гр. София, около 18ч. е настъпило ПТП. Участниците са съставили Двустранен констативен протокол за ПТП. В пряка причинно-следствена връзка с произшествието е пострадал ищецът Р. А. И., който е бил пасажер в л.а. марка „Тойота“, мозел РАФ 4,
Ищецът е бил отведен в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, за да му бъде предоставена медицинска помощ. След извършените изследвания и консултации е поставена ДГ: „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Била е предложена хоспитализация, но той отказал поради липса на здравни осигуровки.
Предвид листа за първоначален преглед № 013531 в спешно отделение от 09.04.2024г. по анамнестични данни на ищеца при възникналото ПТП окол 18ч. е бил пасажер на предната седалка. Не е помнил дали се е отворила въздушната възглавница. Оплакал се е от главоболие в дясно слепоочие, имал е гадене, двукратно повръщане, говорът е бил забавен, с нестабилна походка и световъртеж. Имал е и лека болка в гърдите вдясно.
При правилно поставен колан на ищеца, би било възможно да се избегнат посочените наранявания при процесното ПТП.
По анамнестични данни и видната медицинска документация не са отразени коланни травми след индицента.
При поставяне на предпазен колан би намалило травматичните увреждания и е помалка вероятността да се получат горепосочените наранявания по време на инцидента.
По данни от НЗОК, личният лекар на ищеца е Д-р Ю.Й." ЕООД. Област: Плевен, Община: ЧЕРВЕН БРЯГ, Населено място: с. Чомаковци. Вещото лице е разговаряло на 18.02.2025г. с личния лекар, който му съобщил, че няма отразени данни ищеца да е страдал от заболяване на слуха. Като малък имал множество травматични увреждания, за които няма допълнителна информация.
Анатомично черепът на човек е еднакво здрав от двете страни спрямо костната система и по отношение на физиологичната част (в тази връзка доводът, сторен в хода по същество е некоректен – становището на експерта не е че черепът е еднакво здрав на всяка от повърхностите си, а че има симетрия и здравината на дясната страна е съответна на тази от лявата; проблемът е че загубата на слех е двустранна).
При описания механизъм и при правилно поставяне на предпазния колан ударът щеше да се намали и ищецът не би трябвало да се удари в страничното стъкло.
4
Документацията посочва, че има нараняване на дясното слепоочие, в дясната част. Ударът е бил с малка скорост. Чак такива наранявания и тежко комоцио, каквото е описано в болница „Св. Анна“ не могат да се обяснят. Много малко вероятно е от сътресение на мозъка да се загуби слух (почти невъзможно).
От 2 г. ищецът не е посещавал личния лекар.
Има някакво разминаване – говори се за удар в дясната част, но ударът в колата е в ляво, освен това колата се е движела с ниска скорост.
Невросензорно е изследване, което се прави във връзка с намаляване на слуха. С апаратура се измерват двете уши поотделно и се получава специфична графика. По този начин се казва, че темпоралната мембрана е нарушена, нещо което би трябвало да настъпи при голяма травма, а не както е в този случай. Ако е имало възпалителен процес, той е с определена давност и е трябвало да има нещо преди това. Невросензорната загуба на слух може да има известно подобрение, т.е. да чува по-добре с течение на времето, но до пълно възстановяване е малко вероятно. Задължително се налага лечение. Не са правени специфични изследвания. Такъв тип двустранно нарушение се получава при активиране на някакъв тумор в мозъка. В случая при такава катастрофа да се получи от удар само в дясно двустранно намаление на слуха е малко вероятно. Аудиограмата е направена в друг град.
2. СТЕ: От приложените по делото материали е видно, че произшествието е настъпило в гр. София на бул. „П. К. Яворов“. Няма други данни по делото от което да може да се прецизира точното място на настъпване на ПТП, съответно да се провери каква е била пътната маркировка.