Разпореждане № 25208 от 21.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25208 гр. София, 21.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20211110156712 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на Е.М., седалище и адрес на управление в ... ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г.Х., АК – София, със служебен адрес в .... Процесуалните представители на заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против Х. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата от 453,46 лв. (четиристотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки), от която а) 352,12 лв. (триста петдесет и два лева и дванадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 101,34 лв. (сто и един лева и тридесет и четири стотинки) – лихва за забава за периода от 23.07.2018 г. до 23.07.2021 г. включително, в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева).

Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното вземане произтича от договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 10.08.2012 г. между „О.“ АД и Х.Х.. С договор от 31.01.2018 г. заемодателят „О.“ АД е цедирал вземането си на дружеството – заявител.

Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса, пълномощни и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на „Е.М. – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.

1

411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес на длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Г.Х.. Видно от твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън страната.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Е.М. – София против Х.Х.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на „Е.М., ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление в ... ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Х. Р. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата от 453,46 лв. (четиристотин петдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки), дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 10.08.2012 г. между „О.“ АД и Х.Х. и договор за цесия от 31.01.2018 г., от която а) 352,12 лв. (триста петдесет и два лева и дванадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 101,34 лв. (сто и един лева и тридесет и четири стотинки) – лихва за забава за периода от 23.07.2018 г. до 23.07.2021 г. включително, в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и за сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

2

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3