Решение № 3996 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3996 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20201100509894 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №124041 от 07.07.2020г., постановено по гр.дело №68043 /2019г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в, Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР) е осъдена да заплати на М. Е. М., ЕГН ********** сумата от 1116,90 лева- допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.09.2017 г. до 21.11.2019 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 193,57 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2017 г. до 21.11.2019 г., като този иск е отхвърлен за разликата над 193,57 лева до пълния претендиран размер от 200 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 205,02 лева разноски в производството съобразно уважената част от иска, а ищецът- да заплати на ответника 45,76 лева разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника СДВР. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел, че има непълнота в специалната нормативна уредба – ЗМВР /в редакцията му през исковия период/, по въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР, което формирало и неправилния извод, че в процесния случай следва да се приложат по аналогия ЗДСл и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната 1 заплата /НСОРЗ/. Законодателят посочил горната граница на допустимите часове нощен труд, без да определя изрично каква е нормалната продължителност на нощния труд, какъвто подход бил възприет и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. Липсвала разпоредба, установяваща преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143. В действаща понастоящем разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР била установена нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа. В Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 год. било предвидено, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период, но тя не била приложима за процесния период. В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. липсвала аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. Липсата на норма, предвиждаща преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, не била законодателен пропуск, а в издадените след това наредби било възприето ново решение при отчитането на часовете нощен труд. Различната уредба на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ била съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Това била причината техните права и задължения да се регламентират от специален закон, като за компенсация на някои по-неблагоприятни условия били предвидени привилегии, с които работещите по трудов договор не се ползвали, а именно: допълнително възнаграждение за прослужено време за всяка прослужена година в размер на 2 % /за сравнение за работниците и служителите по трудово правоотношение този размер бил 0.60%/; основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР бил 30 дни и по 1 работен ден допълнително – чл. 189, ал. 1 ЗМВР /съгласно чл. 155, ал. 4 КТ той бил 20 дни/; обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имали в МВР, но не повече от 20 – чл. 234, ал. 1 ЗМВР /за работниците и служителите по КТ това обезщетение било в размер от 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според продължителността на трудовия стаж при същия работодател – чл. 222, ал. 3 КТ/ и т.н. В този смисъл не можело да се приеме, че служителите на МВР били в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция М. Е. М., в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Твърди, че е налице празнота в законовата уредба през процесния период и следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Твърди също така, че обратното становище би поставило държавните служители в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор“ в 07 РУ-СДВР, полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През периода от 21.11.2016 год. да 21.11.2019 год. ищецът е отработил 1728 часа нощен труд, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за 3 организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2020 год., ОСГК, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА/, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата „светла“ част и през нощта - в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. Съпоставката на нормите на чл.

187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, 4 представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.

Разпечатката съдържа 25 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ee99a8d-5f15-49c5-bbf5-03f762714174