Решение № 231 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601024 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение от 03.04.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 3828/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 147-ми състав, обвиняемият В. Д. К. е признат за виновен в това, че на 27.09.2016 г. около 18:15 часа в жилищна кооперация „Бриз Север 2“, находяща се в гр. София, ул. „******* е причинил средни телесни повреди на четири лица поради немарливо изпълнение на занятие – като управител на „Л.“ ЕООД и член на съвета на директорите и представител на „Л.“ АД не е създал необходимата организация на правно регламентирана дейност (внос, окомплектовка, производство, монтаж, ремонт и търговия с асансьори, части и компоненти за тях), представляваща източник на повишена опасност, като в производствената база на „Л.“ ООД, находяща се в гр. Шумен, ул. „*******, в качеството си на управител не е съобразил оценката на рисковете с проектирането и изработването на асансьорхидравличен, пътнически, 450 кг товароносимост, врати - АВ с фабричен номер и дата на производство на асансьорната уредба - 073/2008г. (окомплектован на 15.09.2008 г.), с което е нарушил чл. 9, ал. 1 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, съгласно който:

„Проектирането и изработването на асансьори и предпазни устройства трябва да е съобразено с оценката на рисковете“; допуснал е неправилно конструиране (конфигуриране) на захващащия механизъм на асансьора, служещ за предотвратяване на свободно падане на кабината при увеличаване на скоростта и отсъствие на връзка между скоростта на движение на кабината и устройството за включване на задържащия механизъм, с което е нарушил чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, съгласно които: ал. 1: „Асансьорите трябва да имат предпазни 1 устройства, предотвратяващи свободното падане и неконтролируемото движение на кабината нагоре при прекъсване на електрозахранването или при повреда на някоя от съставните й части“; ал. 2: „Предпазните устройства по ал. 1 трябва да са независими от средствата за окачване на кабината и да са в състояние да спрат кабината при предвидените от лицето, което монтира асанална товароподемност и максимална скорост“; не е създал необходимата организация за извършване на контрол на заваръчни шевове и съединения и е допуснал некачествено изпълнено заваръчно съединение на носещата греда, към която се монтира асансьорната кабина на визирания асансьор, с което е нарушил изискванията на БДС EN 81-2:2003 Правила за безопасност за конструиране и монтиране на асансьори и е нарушил чл. 9а от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, съгласно който: „Асансьорът или предпазното устройство трябва да се проектира и изработи така, че да могат да се изпълнят във възможно най-висока степен съществените изисквания, отнасящи се до здравето и безопасността, когато равнището на техниката не дава възможност целите, които са заложени в съществените изисквания, определени в наредбата, да се постигнат напълно“, и е нарушил чл. 13 от същата Наредба, съгласно който: „Носещите средства за окачване и/или поддържане на кабината, техните механизми и свързващи елементи трябва да се подберат и конструират така, че да осигурят необходимата безопасност и да намалят риска от падане на кабината, като се отчитат условията на експлоатация, видът на използваните материали и условията за производство“; на 29.06.2011 г. е подписал декларация за съответствие на посочения асансьор с Директива 95/16/ЕС и БДС EN 81- 2:2003, след като асансьорът е бил вече монтиран в жилищната кооперация, с което е нарушил чл. 4, ал. 1 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, съгласно който: „Асансьорите се пускат на пазара и се пускат в действие само ако при правилно монтиране, поддържане и използване по предназначение не застрашават безопасността и здравето на хората или вещите“, и като последици от посоченото се е стигнало до разрушаване на заваръчното съединение, с което кабината на асансьора е била съединена към носещата греда, асансьорът е паднал от втория етаж до ниво -1 на сградата, като при удара в бетонната конструкция на асансьорната шахта, намираща се на ниво -1 кабината се е деформирала и е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

1. Ц.К.Д., изразяваща се в счупване на табиалния /вътрешен/ глезен вдясно, причинило й трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни;

2. К.Г.К., изразяваща се в счупване на големия и на малкия пищял на левия крак, причинило му трайно затруднение на движенията на левия крак за срок повече от 30 дни;

3. Н.Р.А., изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на ходилото на десния крак и причинило му трайно затруднение на движенията на десния крак за срок повече от 30 дни;

4. А.М.М., изразяваща се в счупване на големия пищял на десния крак и причинило му трайно затруднение на движенията на десния крак за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 134, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, платима в полза на държавата и по сметка на СРС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. В. К. е осъден да заплати направените по делото разноски – 4 026,62 лева в полза на СДВР, представляващи разноски от 2 досъдебното производство, и 220 лева в полза на СРС, представляващи разноски от съдебното производство, както и по 5 лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от обв. В. К. чрез защитника му, с които се иска неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание,защитникът поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

Излага аргументи че в хода на наказателното производство е установено лицето, което е извършило лоша заварка вследствие на която е настъпил процесния инцидент, с оглед на което следва да се търси неговата наказателна отговорност, а не тази на обвиняемия.

Представителят на държавното обвинение моли да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно, като поддържа, че по делото са събрани категорични доказателства за вината на обвиняемия. Поддържа, че въз основа на заключенията на техническите експертизи е изяснена причината за настъпване на инцидента, а именно в резултат на обстоятелството, че обв. В. К. в качеството си на управител на „Л.“ ООД е допуснал неправилно конструиране на захващащия механизъм на асансьора, служещ за предотвратяване на свободно падане на кабината при увеличаване на скоростта, както и предвид липсата на връзка между скоростта на движещата се кабина и устройството за включване на задържащия механизъм, като същевременно не е положил необходимите усилия да организира съответния контрол в този производствен процес, какъвто е можел да направи, тъй като дружеството му е действащо и обезпечено с кадри.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава XXVIII от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими доказателствени източници,като е приел за установени следните факти:

Подсъдимият В. Д. К. е роден на ******* г. в гр. Шумен, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан (реабилитиран), член на съвета на директорите и представител на „Л.“ АД.

Обв. В. К. бил управител и представляващ „Л.“ ООД, ЕИК *******, от момента на основаването на дружеството през 2001 г. Последното било с предмет на дейност: внос, окомплектовка, производство, монтаж, ремонт и търговия с асансьори, части и компоненти за тях, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество покупка на стоки или други вещи с цел препродажбата им в първоначален, обработен или преработен вид. Производствената база на дружеството се намирала в гр. Шумен, бул. „******* *******. През 2012 г. „Л.“ ООД било преобразувано и обв. В. К. станал член на съвета на директорите и представител на „Л.“ АД, ЕИК *******.

3

Към 2006 г. – 2008 г. производственото предприятие на „Л.“ ООД било на два етажа. На първия етаж се намирал както заготвителния участък, така и участъка за крайния монтаж на асансьорите, а на втория етаж се намирал участъка за заваряване и бояджийската камера. В заготвителния участък се приемала ламарината за производство на асансьорите, която според поръчките се обработвала, след което заготовките били качвани на втория етаж, където заварчиците заварявали детайлите според съответните чертежи и всичките детайли минавали през бояджийската камера за боядисване. След това се сваляли на първия етаж и минавали през участъка за краен монтаж. Заваряването на гредата с планката, върху която били монтирани носещите въжета на асансьорите, се извършвало в завода. След този монтаж рамките се сортирали в зависимост дали са за четири, шест или осем лица, и се складирали.

Металните елементи не се произвеждали поединично, а групово, така че фирмата да оптимизира производствените разходи.

В периода 2006 г. – 2008 г. в дружеството работели различен брой служители, сред които св. К.К., който бил назначен с трудов договор от 12.10.2007 г. на длъжност „инженер – конструктор“. Впоследствие от 03.01.2008 г. работел без трудов договор на длъжност „организатор производство“, като отговарял за правилното изпълнение на подадените чертежи и организирането и изпълнението на производствените процеси, но не носел отговорност за технологиите за производство и изпитване на заварени съединения. Съгласно длъжностната му характеристика той бил пряко подчинен на управителя на дружеството – обв. В. К..

В разглеждания период като заварчици по различно време работели свидетелите Ю.Р. (с трудов договор от 20.10.2005 г.), Н. Д. (с трудов договор от 05.11.2007 г.) и Х.А. (с трудов договор от 19.05.2008 г.). Заварчиците отговаряли за качественото изпълнение на заварките като извършвали единствено визуален контрол на качеството на шева с оглед установяване на нецялостности след почистването му.

Амперажът, на който следвало да се извърши заварката, се определял от самия заварчик.

В дружеството нямало назначено лице, което да отговаря за качествен контрол на произвежданите елементи и заварките. В производствената база на дружеството не се осъществявал безразрушителен (радиографичен) контрол на заваръчните съединения, тъй като изисквал апаратура, подходящо помещение, специализирани консумативи и др., за осигуряване на което били необходими значителни ресурси.

Началникът на производството – св. К.К., нямал необходимата квалификация от вида „дефектоскопист” за оценка на качеството на заваръчните съединения.

В технологичния отдел на дружеството в периода 2006 г. - 2008 г. работели през различно време свидетелите Н. К., А.С., С.Г., И.И., М.С. и М.К.. Начело на технологичния отдел бил св. Н. К., който организирал техническото изпълнение на дейностите по проектиране, производство и краен контрол. Съгласно длъжностната му характеристика св. К. нямал право да взема решения по изпитването и крайния контрол, когато се проверява съответствието на асансьора със съществените изисквания. Също така във функционално и организационно отношение бил подчинен на управителя – обв. В. К., като всички управленчески решения се взимали от последния. Обв. К. давал основни задачи с цел оптимизиране на детайлите за намаляване разходите на производство, утвърждавал техническата документация и вземал организационни и управленски решения.