Акт № 6589 от 02.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6589 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Димитрова

Членове:Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100512598 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 28.04.2025 г. по гр. д. № 20241110105997 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 143-ти състав е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Ив Ю. Б., ЕГН ********** срещу „Столична община“, код по БУЛСТАТ *********, с адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ 33, п.к. 1000, иск за признаване за установено, че „Столична Община” с Булстат ********* дължи на Ив Ю. Б., ЕГН ********** сумата от 200,00 лв., представляваща неоснователно събрани от ищеца заявител в полза на ответното дружество сума по изпълнително дело 20198380406475 при ЧСИ М.Б., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 13.3.2023 година до окончателното изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение № 13053/10.5.2023 година, издадена по ч.гр.дело № 13192/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав. Със същоъо е осъден Ив Ю. Б. на сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 13192/2023 година и пред исковия съд по гр.дело № 5997/2024 година по описа на Софийски районен.

Срещу решението, е подадена въззивна жалба от ищеца Ив Ю. Б., с оплаквания за неговата неправилност с изложени подробни мотиви. Въззивникът моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, в който излага становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от искова молба от Ив Ю. Б. , ЕГН ********** срещу „Столична община“, БУЛСТАТ *********, с адрес на управление: гр.

София, ул.“Московска“ № 33, п.к. 1000. Ищецът твърди, че на 09.10.2016 година му е бил съставен акт за административно нарушение от Н.И. - контрольор в „Център за градска мобилност” ЕАД, след като последната е констатирала, че ищецът е пътувал на 09.10.2016 г., в 17:30 ч., в град София в автобус 413, след спирка Лъвов мост, посока Централна гара, без редовен превозен документ, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 18, т. 1, и чл. 35, ал.1, във. вр. с чл. 34, ал. 3, от НРУПОГТТСО.

С отговора на исковата молба са оспорени предявените искове, като ответникът е оспорил предавеният иск да е погасен по давност. Счита, че е налице различие между изпълнителната давност и погасителната давност, поради което вземането не се погасява с изтичането на две години. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявения иск.

По делото не се спори, че на 09.10.2016 година, на ищеца е бил съставен акт за административно нарушение от Н.И. - контрольор в „Център за градска мобилност” ЕАД, след като последният е констатирал, че ищецът е пътувал на 09.10.2016 г., в 17:30 ч. в град София в автобус 413, след спирка Лъвов мост, посока Централна гара, без редовен превозен документ, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 18, т.1, и чл. 35, ал.1, във. вр. с чл.

34, ал. 3, от НРУПОГТТСО; На 27.10.2016 г., въз основа на съставения акт за административно нарушение от служител на ответното дружество „Център за градска мобилност” ЕАД срещу ищеца е издадено Наказателно постановление № 284699/2016г., с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. / двеста лева/ съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. На 15.04.2017 г. наказателното постановление е влязло в сила, която дата е посочена върху него. През 2019 г., въз основа на изпълнителния титул - Наказателното постановление, по молба на взискателя Столична община, е образувано Изпълнително дело 20198380406475 при ЧСИ М.Б., с рег. Номер 838 , с район на действие СГС.

Първоинстанционния съд е посочил, че процесната сума от 200,00 лева е била събрана чрез действия по принудително изпълнение, насочени срещу движимото имущество и вземания на заявителя ищец, извършени в хода на инициирано през 2019 година изп. дело 20198380406475 при ЧСИ М.Б. с рег. номер 838, и представлявала част от събраните от ЧСИ Б. по изп. дело, в полза на длъжника Столична община, суми в общ размер на 330,90лева, съгласно Удостоверение с изх. номер 11293 от 15.02.2023г. по изп. дело №20198380406475.

Настоящият съдебен състав намира решението за частично правилно.

2

Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на предявените искове. Тази доказателствена тежест е била надлежно разпределена на ищеца с изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, в това число му е указано, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване: принудителното събиране на сумата 200,00 лева в рамките на съответното изпълнително производство, както и точният момент, в който сумата е била принудително събрана. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за принудителното събиране на сумата 200,00 лева към момента на принудителното й събиране, съответно основания, обуславящи прекъсването или/и спирането на давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.

Първоинстанционния съд правилно посочва, че доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване е формирана трайна практика, според която и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, IV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., II Т. О. на ВКС и др.).

Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание и приложение относно давностния срок ще намерят нормите на ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ и, ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено. На основание чл. 82, ал.

2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, като и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Следва да се посочи, че твърденията на ищеца в жалбата не кореспондират с обстоятелствата по делото и решаващите мотиви на първоинстанционния съд. Ищецът е посочил, че към момента на образуване на изпълнителното дело, както и към момента на принудителното им събиране, процесиите суми са били погасени по давност. Именно на изтекла погасителна давност е бил основан искът му за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во - получено без основание / несъществуващо основание/. Така ищецът носи изцяло доказателствената тежест за това, че към момента на образуване на изпълнителното дело, както и към момента на принудителното събиране на вземането, същото е било погасено по давност. Ето защо е следвало да докаже кой е релевантният момент, към който счита, че давността като срок е изтекла, а именно да докаже момента/ датата/ на образуване на изпълнителното дело, с което образуване давността се прекъсва. Основният мотив на съда да отхвърли иска е, че ищецът не е представил доказателства за датата на образуване на изпълнителното производство, към която дата е твърдял, че изпълнителската давност е изтекла като твърденията в жалбата не оборват този извод на съда.

За пълнота следва да се изложи, че съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Изтичането на давностния срок не погасява самото субсидиарно материално право на вземане, а го трансформира в естествено (натурално) задължение. Защитата срещу принудително изпълнение се осъществява чрез позоваване на давността от длъжника, тъй като съдът не я прилага служебно. Законодателят изрично урежда хипотезата, при която длъжникът удовлетворява кредитора след изтичане на давностния срок. Дори плащането да е извършено в заблуждение или при липса на знание относно изтеклата давност, извършеното предоставяне има валидно правно основание. Наличието на натурално задължение изключва възможността престацията да бъде квалифицирана като получена без правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Законът предоставя защитата на правната сигурност и стабилността на гражданския оборот, като лишава длъжника от искане за 3 връщане на обратно платеното.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна - ответник следва да бъдат присъдени разноски, но тъй като такива единствено са заявени, но не са представени доказателства за реално сторени, разноски не се дължат.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7462 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 20241110105997 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 143-ти състав, с което е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Ив Ю. Б., ЕГН ********** срещу „Столична община“, код по БУЛСТАТ *********, с адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“ 33, п.к. 1000, иск за признаване за установено, че „Столична Община” с Булстат ********* дължи на Ив Ю. Б., ЕГН ********** сумата от 200,00 лв., представляваща неоснователно събрани от ищеца заявител в полза на ответното дружество сума по изпълнително дело 20198380406475 при ЧСИ М.Б., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 13.3.2023 година до окончателното изплащане на сумата, за която сума е била издадена заповед за изпълнение № 13053/10.5.2023 година, издадена по ч.гр.дело № 13192/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав. Със същоъо е осъден Ив Ю.

Б. на сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 13192/2023 година и пред исковия съд по гр. дело № 5997/2024 година по описа на Софийски районен.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4