Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1127 от 28.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 538/2025
Вид
Определение № 1127
Подписан
28.07.2025
В сила
04.12.2025
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.3,т.2,пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.7 ал.2 т.3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1127 гр. Плевен, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500538 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от Н. А. С., ЕГН ********** ,чрез пълномощника адв. Ю. Г. от САК срещу Определение №50/05.02.2025г., постановено по гр. дело № 819/2023г. по описа на РС Кнежа, с което е оставена без уважение молба вх. № 3511/16.10.2024г. на ищцата Н. А. С. за изменение на Определение № 230/26.09.2024 г. в частта за разноските.

В жалбата се изразява становище, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че независимо от представения договор за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2200,00 лв., съобразявайки принципа на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали адвокатското възнаграждение, ако то е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че в конкретния случай, производството е прекратено, поради отказ от иск, което означава, че същото не е разгледано по същество и не е било необходимо развиването на подробна и мащабна защита от страна на ответника. Твърди се, че извършените от процесуалния представител на ответника правни действия се изразяват в изготвянето на отговор на искова молба, което не представлява особена правна или фактическа сложност, предвид факта, че оформянето на отговор е 1 стандартно процесуално действие. Твърди се, че делото не представлява особена фактическа и правна сложност, поради което не следва да се присъждат разноски в размер, надхвърлящ разумния и справедлив предел.

Жалбоподателката счита, че присъденото с обжалваното определение адвокатско възнаграждение е в нарушение на принципа за справедливост и следва да бъде редуцирано, като бъде намалено до разумен размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Моли окръжния съд да отмени обжалваното определение на КРС като неправилно и необосновано.

Постъпил е писмен отговор от ответника „АГРОКОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК 201457185, чрез адв. С. Ч. от Пл.АК, в който се изразява становище, че частната жалба е изцяло неоснователна и недоказана. Ответникът споделя правните и фактически доводи, изложени от първоинстанциония съд в обжалваното определение. Твърди, че правото на разноски на ответника при прекратяването на производството по делото не е обвързано от причините за прекратяването му - десезиране на съда или друга причина, уредена в процесуалния закон. Правото на разноски е основателно при направени разходи за защита след получаване на препис от исковата молба до прекратяването на производството. В случая, уговарянето и изплащането на адвокатското възнаграждение са осъществени в периода, преди постановяване на процесното определение. Ответникът твърди, че прекратеното първоинстанционното производство се е развило в пълнота, вкл. и в петте открити съдебни заседания, в които е участвал упълномощен представител на ответника, както и че в настоящия случай, видът и предметът на предявения срещу ответника иск е на значителна стойност. Счита, че дължимото за прекратеното производство адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице основания за намаляването му.

Ответникът моли Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното определение на Районен съд – Кнежа.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество същата е неоснователна.

2

С Протоколно определение № 230/26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 819/2023 г. по описа на РС – Кнежа е прекратено на основание чл.233 от ГПК производството по делото, поради отказ от иска от страна на ищцата Н.

С., като същата е осъдена да заплати деловодни разноски,направени от ответника в размер на 2650,00 лв., от които адвокатски хонорар в размер на 2200,00 лв., депозит за вещо лице от 400,00 лв. и депозит за призоваване на свидетел в размер на 50,00 лв.

Срещу Определение № 230/26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 819/2023 г. по описа на КРС е депозирана молба, озаглавена като жалба вх. № 3511/16.10.2024 г. от ищцата Н. А. С., чрез адв. Ю. Г. от САК за изменение на определението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 50/05.02.2025 г., постановено по гр. дело № 819/2023 г. по описа на КРС е оставена без уважение молбата на ищцата Н.

А. С., чрез адв. Ю. Г. от САК за изменение на Определение № 230/26.09.2024 г. в частта за разноските.

За да остави без уважение молбата първоинстанционният съд е приел, че от представения Списък на разноски и приложения към него договор за правна помощ и съдействие се установява, че ответникът е реализирал разходи по водене на производството в размер на 2200,00 лв. адвокатски хонорар, който е заплатен в брой, депозит за вещо лице в размер на 400,00 лв. депозит за призоваване на свидетел в размер на 50,00 лв. Приел е, че материалния интерес по делото е на значителна стойност - 20 302,23 лв., за който чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на 2227,20 лв. Същевременно по делото са проведени пет открити съдебни заседания, на които пълномощникът на ответното дружество се е явил, изготвил е отговор на исковата молба, в която действително са изложени подробни доводи срещу предявения иск и са направени доказателствени искания, респ. представени са доказателства.

Приел е, че направените от ответното дружество разноски са дължими на основание чл.78 ал.4 от ГПК, доколкото безспорно се установява тяхното основание и размер от представените платежни нареждания и договор за правна помощ и съдействие. Приел е, че размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и възмездява адвоката, с оглед качеството на предоставената от него 3 правна услуга.

Настоящата инстанция счита за неоснователни доводите на частния жалбоподател, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2200,00 лв. е явно несъразмерно и в нарушение на принципа за справедливост.В жалбата се акцентира именно върху размера на присъдените разноски-адвокатско възнаграждение на адвоката на противната страна.

Пред РС – Кнежа е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК, с цена на иска: 20 302,23 лв. Съобразявайки цената на предявения иск, дължимото възнаграждение на адвоката, съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаградения за адвокатска работа е в размер на 2227,20 лв. От приложения в първоинстанционното производство Договор за правна защита и съдействие е видно, че ответникът „Агроконтрол“ ООД – гр. Кнежа е заплатил на адв. С. Ч. от Пл.АК адвокатско възнаграждение в размер на 2200,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и когато делото е прекратено. Допълнително условие за ангажиране на отговорността за разноски освен изходът на делото е и страната да е направила своевременно искане за това пред съда.

В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. С молба от 26.09.2024 г. ответникът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, т.е. ответникът е направил своевременно искането си за разноски.

Предизвикалият спора ищец е задължен да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи за защитата си, а с възражението по чл.78 ал.5 от ГПК пред съда се поставя въпроса за обективните предели на отговорността за разноски с възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Доколкото са налице предпоставките за присъждане на разноски на ответника, по отношение на претендираните разноски за депозит за вещо лице и депозит за призоваване на свидетел, същите безспорно се дължат, тъй като размерът им е определен от съда, като с възражението по чл.78 ал.5 от ГПК се оспорва единствено размера на адвокатското възнаграждение, което ответната страна е уговорила и изплатила.

4

Съгласно задължителния характер на даденото от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и практиката на ВКС определените с НМРАВ № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение според изхода на делото, а основният критерий при преценката за това е дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следва, обаче, да се посочи, че Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС дава възможност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а не задължение за такова намаляване. Т.е. посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на подобни възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда, с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай въззивният съд намира, че правилно РС е съобразил всички предпоставки при произнасяне по въпроса за дължимостта на разноските, както и относно обсъждане на направеното възражение от противната страна за прекомерност на адв.възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.Отчетено е обстоятелството ,че са проведени пет открити съдебни заседания по делото, на които пълномощникът на ответното дружество се е явил, изготвил е отговор на исковата молба, в която действително са изложени подробни доводи срещу предявения иск и са направени доказателствени искания, респективно, са представени доказателства.

Окръжният съд намира за справедливо, с оглед на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2200,00лв. е правилно и законосъобразно/същото дори е под посочения минимум в НМРАВ № 1/09.01.2004г.,а съгласно чл.78,ал.5 от ГПК съдът може да присъди разноски в по-нисък размер в тази им част,но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от ЗА/.Следва да се отбележи,че в случая не намира приложение разпоредбата за 5 присъждане на адв.възнаграждение, определено от съда в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА /безплатна адв.защита и процесуално представителство/. Този размер се явява справедлив и обоснован, с оглед критериите за разумност и пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение, като не са налице основания за неговото намаляване.

Възражението във въззивната жалба с твърдение, че в настоящия случай производството по делото е прекратено, поради отказ от иска, което означава, че същото не е разгледано по същество, поради което не е било необходимо развиването на подробна и мащабна защита от страна на ответника, настоящият състав намира за неоснователно. В тази връзка, следва да се посочи, че според изразеното в съдебната практика становище, съдът не може да основе преценката си по чл.78 ал.5 от ГПК само на това, че към определението по чл.233 от ГПК адвокатът на ответника не е могъл да извърши цялата възложена му защита. Обратното означава да се приеме, че в резултат на собствените си действия – на отказа от иска, ищецът може да ограничи отговорността си по чл.78 ал.4 от ГПК за вече направени от ответника разноски.

Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено като правилно Определение № 50/05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 819/2023 г. по описа на КРС ,с което е оставена без уважение молба вх. № 3511/16.10.2024 г. на ищцата Н. А. С. за изменение на Определение № 230/26.09.2024 г. в частта му за разноските.