Решение № 6551 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6551 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ц. П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100510314 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12455/13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 62123/2022 г. на Софийски районен съд, 125 състав, съдът е отменил по искове с правно основание чл.

40, ал. 1 ЗУЕС, предявени от Б. Г. Л., срещу етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, решенията по т. 3 в частта да бъде създадено и регистрирано сдружение на собствениците на етажната собственост, както и по т. 4 от протокол от общото събрание на етажните собственици, приети на 03.11.2022 г. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от Б. Г. Л. срещу етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от протокол на общото събрание на етажните собственици, приети на 03.11.2022 г.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът е осъдил етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, да заплатят на Б. Г. Л. сторените по делото разноски от 26,66 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Г. Л. е осъдена да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, сторените по делото разноски от 266,66 лева.

Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Б. Г. Л.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е нищожно в отхвърлителната част, а при условията на евентуалност – незаконосъобразно, тъй като е бланкетно и постановено в нарушение на чл. 5 и чл. 10 ГПК. Наведени са твърдения и че обжалваното решение е недопустимо поради това, че не са разгледани оплакванията от исковата молба за това, че невярно е отразен начинът на гласуване на въззивника в протокола от общото събрание. Твърди се, че 1 решението на СРС е незаконосъобразно на следващо място поради това, че СРС не е призовал страните към спогодба и не е приложил императивни материалноправни норми. Твърди се, че решенията на общото събрание, касаещи премахването на дърво, са взети в нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗУТ. Навеждат се оплаквания, че в първоинстанционното решение се обсъждат по-голям брой пълномощни, отколкото са били представени в откритото съдебно заседание пред СРС. Твърди се, че пълномощното от М.С.С. не е подписано и кворумът на събранието е компрометиран.

Поддържа се, че дадените пълномощни на Г.С.И. от собствениците на ап. 19, ап. 20 и ап. 32 също са невалидни, тъй като не са изготвени с нотариална заверка на подписа, а Г.И. не е етажен собственик. Твърди се, че протоколът на общото събрание е оспорен на седми, десети и единадесети ноември 2022 г. Излагат се подробни съображения за това, че неправилно в протокола е отбелязано, че въззивницата чрез пълномощника си е гласувала „за” вземането на оспорваните решения. Твърди се, че е налице неправилно определяне на идеалните части от общите части на етажните собственици в събранието. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваната отхвърлителна част от първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемите – етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр.

София, ул. ****, оспорват жалбата. Поддържат, че първоинстанционното решение е правилно, а въззивната жалба – неоснователна. Твърдят, че не се излагат никакви аргументи, обуславящи нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

Заявяват, че СРС ясно и мотивирано е разгледал всяко едно от оплакванията на ищцата. Поддържат, че по делото не е доказано, че протоколът от общото събрание е оспорен от ищцата и нейния представител в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Твърдят, че е спазена законовата процедура по свикване и провеждане на общото събрание, като всички етажни собственици, участвали в събранието чрез пълномощник, са били представлявани от други етажни собственици. Поддържат, че собствениците на ведомствени жилища не е следвало да представят пълномощни, тъй като не са участвали в кворума на общото събрание на етажните собственици. Предвид изложеното молят да се потвърди първоинстанционното решение в обжалвана част.

Претендират разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

В мотивите на Тълкувателно решение от 10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че „както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение”.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение не страда от някой от горепосочените от ВКС пороци, поради което същото е валидно.

В Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е 2 посочено следното: „В постоянната си практика Върховния касационен съд приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо”. Съгласно Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС „процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива”.

След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, което от своя страна да обуслови недопустимост на първоинстанционното решение.

Следователно обжалваната част от първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване.

За да се произнесе по доводите за неправилност, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивни искове по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици. За уважаване на такъв иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: 1/ че обжалващият има качеството етажен собственик в посочената в исковата молба сграда в режим на етажна собственост; 2/ че е взето решение от общото събрание на етажните собственици със съдържанието, изложено в исковата молба; 3/ че искът е предявен в 30-дневния срок от оповестяване на протокола с взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е пълно и главно да докажат, че решението е взето в съответствие с изискванията на закона.

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че Б. Л. има качеството етажен собственик в сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****.

Към исковата молба е представен Протокол № 19 от проведено общо събрание на етажните собственици на 03.11.2022 г. Заверен препис от протокола с идентично съдържание е представен от ответниците (настоящи въззиваеми) по реда на чл. 190 ГПК.

Съгласно протокола в общото събрание част от етажните собственици са участвали като представители на други етажни собственици, както следва:

- Етажният собственик от ап. 9 – М.Т., е била упълномощена да представлява етажния собственик от ап. 11 – М.Н.;

3

- Етажният собственик от ап. 1 – Г.И., е била упълномощена да представлява етажния собственик от ап. 20 – С.И., етажния собственик от ап. 19 – М. Г., както и етажния собственик от ап. 32 – А.А..

- Етажният собственик от ап. 4 – Р.Т., е била упълномощена да представлява етажния собственик от ап. 13 – М.С.а;

- Етажният собственик от ап. 16 – Б.И., е била упълномощена да представлява етажния собственик от ап. 17 – А.Х.;

- Етажният собственик от ап. 38 – К.С., е бил упълномощен да представлява етажния собственик от ап. 40 – И.И.;

В протокола е удостоверено, че в 19.00 часа не е бил налице кворум, за да се проведе общото събрание. В 19.30 часа кворумът е бил 38,221 % идеални части от общите частите, а в в 20.00 часа на общото събрание са били представени 44,105 % идеални части от общите части, поради което събранието е било открито от управителя Е.Б..

Съгласно представения протокол с единодушие от присъстващите етажни собственици са взети следните решения:

- По т. 1 от дневния ред: Освобождава се Г. Л. като член на комисията, която следва да ревизира управленски период 30.06.2020 г. – 30.06.2022 г., и се избира К.Д. за член на комисията;

- По т. 2 от дневния ред: Приема се оферта № 1 на „Асансьор МБ-97” ООД, което дружество да извърши ремонт (подмяна на въжета) на пътнически асансьор;

- По т. 3 от дневния ред: Приема се предложението да се учреди сдружение на етажните собствениците;

- По т. 4 от дневния ред: Предоставя се съгласие на сем. Д. за поставяне на соларни панели на покрива за лична употреба;

- По т. 5 от дневния ред: Предоставя се съгласие да се сключи нов договор за наем за стаичка (фризьорски салон) с наемателя за периода м. май 2023 г. – м. май 2024 г. при наемна цена от 50 лева;

- По т. 6 от дневния ред: Дава се разрешение за премахване на слива, намираща се от западната страна на блока.

По реда на чл. 190 ГПК ответниците (настоящи въззиваеми) са представили като приложение към протокола за проведено общо събрание заверен списък на етажните собственици, присъствали на събранието от 03.11.2022 г. От списъка се установява, че са участвали собствениците на ап. 1, ап. 4, ап. 7, ап. 8, ап. 9, ап. 10, ап. 11, ап. 13, ап. 16, ап. 17, ап. 19, ап. 20, ап. 24, ап. 30, ап. 32, ап. 33, ап. 38, ап. 40. В списъка са отразени притежаваните идеални части от общите части от всеки от присъствалите етажни собственици на общото събрание, като сборът на представените идеални части от общите части на гореизброените апартаменти е равен на 44,105 %, както е вписано и в представения по делото протокол за проведено общо събрание.

По реда на чл. 190 ГПК ответниците (настоящи въззиваеми) са представили като приложение към протокола за проведено общо събрание заверени преписи от пълномощни за участие в общо събрание на 03.11.2022 г., както следва: