Решение № 28 от 19.01.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Ямбол, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20212300500284 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Застрахователна компания "Уника" АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Тодор Александров" №18, представлявана от Д. Т. - изпълнителен директор, и Б. П. - главен изпълнителен директор, чрез юрк.Г. В.; и по въззивна жалба от ищеца П. К. К. от гр.*****, ЕГН **********, чрез адв.С. Г. от САК, срещу Решение № 260328/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 3203/2020 г. по описа на Районен съд - Ямбол.

С въззивната жалба от ответника Застрахователна компания "Уника" АД, ЕИК 040451865 се обжалва Решение № 260328/23.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3203/2020 г. по описа на Районен съд - Ямбол, в частта, с която ЯРС е осъдил ЗК "УНИКА"АД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 040451865, да заплати на П. К. К., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата над 8400лв. до 10 400,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, от ПТП настъпило на 21.05.2019г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. Въззивникът ЗК "Уника" АД счита постановеното първоинстанционно решение, с което ЗК „Уника" АД е осъдена да заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата 10 400 лева, съставляваща част от общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 16 000лв., определено след отчитане доброволно изплащане на застрахователно обезщетение от 5600лв., в частта за разликата над 8 400 лева до пълния уважен размер, за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и 1 задължителната съдебна практика. Въззивникът-ответник възразява и излага съображения, че при определяне на размера на застрахователните обезщетения, първоинстанционният съд в нарушение на закона и на задължителната съдебна практика /Постановление № 4 от 1968г. на Пленума на ВС/ не е взел предвид всички подлежащи на анализ конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението, и по-конкретно - икономическата конюнктура към датата на настъпване на застрахователното събитие. Счита, че по делото пред първоинстанционния съд се е доказало виновно поведение на ищеца, но немотивирано и неправилно ЯРС не го е отчел при изготвянето на съдебния акт като не е кредитирал заключението на вещото лице по ATE. Смята, че неправилно ЯРС е приел, че счупването на двата прешлена е резултат от процесното ПТП. По изложените в жалбата съображения моли ЯОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и постанови друго, с което да намали размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и присъди направените от застрахователя разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от П. К. К. чрез адв.С. Г., съдържащ становище за неоснователност на въззивната жалба с изложени аргументи за материалноправна и процесуална законосъобразност и обоснованост на решението на ЯРС в обжалваната му част. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба от П. К. К., чрез адв.С. Г. от САК се обжалва Решение № 260328/23.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3203/2020 г. по описа на ЯРС в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявеният иск за разликата над 10 400.00 лв. до пълния предявен размер от 23 105.26 лв. и иска за имуществени вреди за сумата от 76,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.06.2021 г. до окончателното му изплащане. Смята решението на ЯРС за неправилно в обжалваната отхвърлителна част.

Счита, че съдът е приложил формално разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като не е отчел в пълна степен релевантните факти - вида и характера на уврежданията - шест леки и една средна телесна повреда, претърпените интензивни болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота му като тези правнозначими факти са установени от приетата по делото СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел П. М.. Счита за неправилен извода на съда относно размера на справедливото обезщетение, предвид доказателствата по делото, установяващи вида на претърпените вреди, тяхната продължителност и интензитет. Смята, че законната лихва се дължи от датата на забавата, която при непозволеното увреждане настъпва и без покана, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. Счита, че тъй като датата на настъпване на 2 деликта предшества датата на заплащане на обезщетението, законна лихва се дължи и за времето, през което застрахователят добросъвестно е изпълнявал задължението си по чл.497, ал.1 КЗ, като принципите на отговорността не са променени и лихвата за забава по реда на чл.497 КЗ се дължи само в случаите на извънсъдебно уреждане на отношенията, каквото в случая не е налице. Моли ЯОС да отмени решението в обжалваната част и осъди ЗК„УНИКА" АД с ЕИК 040451865 да заплати на П. К. К., сумата до пълния предявен размер - 23 105, 26 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 21.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.06.2021 г. до окончателното и изплащане, и уважи иска за имуществени вреди за сумата от 76,93 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.06.2021 г. до окончателното му изплащане, както и да измени решението и в частта му за разноските, досежно адвокатското възнаграждение предвидено в Наредба № 1/ 09.07.2004 г., като на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата осъди ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца съответното възнаграждение.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от ЗК"УНИКА"АД, чрез юрк.Г. В.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна. В случай че представителят на другата страна по делото претендира възнаграждение, по-високо от минимално предвиденото в НМРАВ №1/2004г. прави възражение за прекомерност на възнаграждението му, а доколкото не са представени документи, удостоверяващи реалното му изплащане, моли да не се присъжда такова за насрещната страна.

В о.с.з страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпила е молба с вх. № 153/12.01.22 г. от ЗК „Уника“ АД, подадена чрез пълномощника – юрисконсулт Г. В., в която е заявил, че поради служебна ангажираност не може да се яви в о.с.з., но не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на другата страна, няма доказателствени искания и е заявил доводи по същество.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 21.05.2019 г., около 15.30 ч.,в гр. Ямбол, на кръстовището на ул. „Бузлуджа" и „Александър Стамболийски" е възникнало ПТП между лек автомобил „Дачия Докер", с peг.

№ *******, управляван от Н. А. Ш., и велосипедиста П. К. К., в резултат на което на последния са причинени телесни увреждания. От извършена справка в „Гаранционен фонд“ се установява, че към датата на ПТП - 21.05.2019 г., между ответника и собственика на процесното МПС „Дачия Докер“ с рег.номер ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност".

От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установяват следните факти: Н. Ш. е с отрицателна проба за алкохол; пострадалият - П. К. е получил мозъчно сътресение, а в графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че участник 3

1 /водач на лекия автомобил/ не пропуска движещия се по път с предимство участник 3 / велосипедист/ и го удря, като така настъпва ПТП. От съдебномедицинско удостоверение № 274/2019 г. с вх. № 276/28.05.2019 г. се установява, че пострадалият от процесното ПТП е бил прегледан и освидетелстван от д-р Т. Ч. със специалности по съдебна медицина и обща клинична патология. Последния е дал заключение, че К. е получил автомобилна травма велосипедист блъснат от лекотоварен микробус, при което е паднал на пътното платно и за известно време нямал спомен. При извършените прегледи и изследвания са установени данни за сътресение на мозъка, кръвонасядане в областта на дясното рамо, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната лакътна става, кръвонасядане в областта на страничната повърхност на кръста, масивен хематом в дясната седалищна област, болки в опашната област и контузия на лявата колянна става с наличие на масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на коляното, болки и в областта на дясното бедро.

На 01.10.2020г. ответникът-застраховател е получил извънсъдебната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение от процесното ПТП в размер на 24,416.24 лв. за неимуществените вреди и обезщетение за имуществени вреди- разходи за закупуване на медицински консумативи, медикаменти и потребителски такси за посещение при медицински лица. Във връзка с тази претенция ответното дружество е изплатило на ищеца - К. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 600.00 лв. и 11.60 лв. за направени и доказани разходи за лечение.

От заключението на вещото лице инж. М. М. по изслушаната авто-техническа експертиза се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 21.05.2019 г., около 15.30 ч., при дневна светлина, суха асфалтова настилка и оптимални атмосферни и пътни условия, при регулирано кръстовище от знакова уредба, регламентираща, че ул. „Бузлуджа" е път с предимство за преминаване през кръстовището, лек автомобил „Дачия Докер" с peг.

№ ******* е подходил за навлизане в кръстовището на ул. „Бузлуджа" и ул. „Александър Стамболийски", от спряла позиция, идвайки от посока Градски парк", с тенденция направо.

По същото време, при същите оптимални атмосферни и пътни условия велосипедистът навлязъл в кръстовището, движейки се по ул. „Бузлуджа", която е път с предимство за преминаване през кръстовището, с тенденция движение направо. Сблъсъка между двете ППС настъпил в кръстовището, на пресечната точка на траекторията им на движение. За лекия автомобил „Дачия", ударът бил страничен отляво, обособен в равнината на преден ляв калник и част от прилежащата врата, като за велосипедистът, ударът бил челен. В резултат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на велосипедиста.

Според вещото лице, от техническа гладна точка, причините за настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „Дачия" в кръстовището, без да бъде съобразено пресичането на пътя с предимство ул. Бузлуджа", с наличието на приближаващо от ляво ППС-пострадалия велосипедист. Вещото лице изчислило, че скоростта на движение на лекия автомобил била 12,5 км./час, а скоростта на велосипедиста, осреднена като величина на движение, преди настъпване на ПТП била 10 км./час.

Вещото лице-автоексперт е посочило, че водачът на лекия автомобил би избегнал 4 произшествието ако е подходил за пресичане на кръстовището, едва след като велосипедистът бил преминал през него. Посоката на движение на автомобила /перпендикулярно на траекторията на движение на велосипедиста/ го е поставила като препятствие на движението на велосипеда, което определяло, че аварийното спиране не би предотвратило удара. Предвид характера на процесното кръстовище - водачът на л.а. Дачия не е имал ограничения на видимостта в посока наляво, което да го възпрепятства да възприеме наличието на велосипедиста, приближаващ от ляво, по ул. „Бузлуджа", т.е. имал е обективната възможност да възприеме приближаващия от ляво велосипедист. От друга страна в. л. посочва, че велосипедистът е имал обективна възможност да възприеме наличието на л.а. Дачия, който бил разположен в дясно, на ул. „Бузлуджа", но предвид обстоятелството, че се движил по път с предимство, е очаквал същото да му бъде дадено.

Разпечатката съдържа 27 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ee84958-7e1d-4352-b31b-dc66c3469c08