Решение № 483 от 10.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110202274 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. П. В. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез проц. представител адв.И. З., ВАК срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 5433082, издаден от ОД на МВР Варна, с който му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен изцяло, като се твърди, че е издаден при допуснато особено съществено процесуално нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон, липса на субективна и обективна страна на нарушението, липса на доказателства за авторството му. Посочва се, че към датата на установеното нарушение жалбоподателя се е пребивавал в Кеймбрич, Великобритания.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от проц. представител адв.И. З., ВАК, които поддържа жалбата на посочените в нея основания.Претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за 1 цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 5433082, издаден от ОД МВР Варна, с който на жалбоподателя С. П. В. с ЕГН ********** от гр.Варна, в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет ) лева. Същия е издаден затова, че на 15.11.2021 год. в 00:58 часа в гр.Варна , по бул.” Вл. Варненчик” до автобусна спирка „ Вамо” в посока бул.”Република” въззивникът управлявал собствения си лек автомобил „ ПЕЖО 406 ” с рег. № В 8987 НВ и е било извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ( CORDON-M2), като при разрешена скорост 50 км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 68 км/ч и превишението е 18 км/ч.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните гласни доказателства: показанията на свидетелите С. Д. и Стефка В.а, както и от писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство серия К, № 5433082, издаден от ОД МВР Варна, снимка с точни координати на нарушението, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 819р-31747/15.11.2021 год., ведно със снимка са позициониране на системата за контрол, справка за собственост от АИС КАТ регистрация на ППС и собствениците им, протокол от проверка № 7СИСИС/17.02.2021 год., писмо относно вписване в регистъра за одобрен тип средство за измерване АУ 000029 № 33913/09.07.2018 год., ръководство за работа на потребителите, докладна записка УРИ:819р-27442/28.09.2022 год. относно възражение от С. П. В., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Жалбата е подадена в срока на чл.59,ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и процесуално е допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

Съдът счита, че въпреки недопуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ, съгл. изискванията на чл.189,ал.4 от ЗДвП обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, не е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Видно от приложената справка за регистрация и собственост на МПС – л. а. действителност е собственост на жалбоподателя С. В., но не е било доказано, че на инкриминираната дата 2 именно той е управлявал автомобила. Видно от показанията на свид.Стефка В.а, чиито показания съдът кредитира като обективни, въпреки роднинската връзка която съществува между жалбоподателя и нея, на посочената дата в електронния фиш синът й се е намирал извън пределите на Р България, а именно в Кеймбрич, Великобритания.Въпреки, че наказаното лице В. не е представил доказателства за обстоятелството, че не е извършил нарушението, поради пребиваване на същата дата в друга държава, то такива са събрани от настоящия съдебен състав. Същият не се е възползвал от възможността по чл.189,ал.5 от ЗДвП, съгласно която при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.189,ал.6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Възражение от страна на В. е направено, но в него жалбоподателят не е посочил конкретен друг водач, защото именно поради отсъствието му от страната той не е знаел кой е управлявал автомобила на инкриминираната дата. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, Електронният фиш не е правилно и законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.

Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно установено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. В случая водачът е следвало да съобрази скоростта на движение с въведената максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта е била превишена от водача с 21 км/ч., като е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 68км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 18 км/час, тъй като установената скорост на движение е от 71 км/ч., но не е била правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, тъй като авторството му не е безспорно установено.

Предвид изложеното по-горе атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че не се установи жалбоподателя да е извършил вменените му нарушения. Посочените процесуални нарушения, установени от съда при разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш, като същия следва да бъде отменен.

С оглед направените искания от процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на 3 разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

От въззивника с въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, като е представил адвокатско пълномощно и доказателства, че е изплатено възнаграждение на упълномощения от въззивника да го представлява по настоящето дело адвокат И. З. с размер на 400.00 /четиристотин/ лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие, поради което съдът стига до извода, че в конкретния случай следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като са били представени доказателства на това.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 5433082, издаден от ОД на МВР Варна, с който на С. П. В. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на С. П. В. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5