Решение № 50 от 20.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600533 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

Делото е било образувано във връзка с въззивни жалби, изготвени от адв. С. С. Ч. - повереник на частните обвинители Р. О. М., Д. С. С., А. С. С., А.

И. Т. и М. К. П., както и по жалба на адв. И. С. М. – повереник на частните обвинители С. Е. С. и Е. Е. Г. срещу присъда № 15 от 30.04.2024 г., постановена по НОХД № 233/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора.

С посочения съдебен акт подс. И. П. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е била наложена кумулативна санкция при условията на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК – две години и осем месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години, след влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за разноските по делото.

Във въззивната жалба, изготвена от адв. Ч., насочена срещу присъдата, в частта й относно размера на наложеното наказание, се сочи неправилно отчитане от страна на първия съд на всички отегчаващи отговорността на водача обстоятелства, на които частното обвинение се позовава. Релевира се, 1 че при определяне на наказанието, e следвало да се даде превес на генералната превенция и да се определи наказание, което е съобразено с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Частното обвинение счита, че в момента общественият интерес изисква налагането на по-високи по размер наказания за такива престъпления, поради увеличения в последните години брой на ПТП с тежък резултат, които се дължат на несъобразяване на водачите с правилата по ЗДвП и ППЗДвП. Сочи се, че присъдата, постановена от първия съд, създава у обществото и пострадалите чувство за безнаказаност и липса на справедливост и адекватно правораздаване и наказуемост на деянието, довело до тежкия престъпен резултат. Намират, че наказателното правораздаване следва да бъде насочено към постигане на релевантност в размерите на наказанията спрямо тежките инциденти по пътищата, а конкретното наказание следва да се увеличи и да се постанови неговото ефективно изтърпяване.

В жалбата, изготвена от повереника адв. И. М. се сочи, че присъдата е явно несправедлива, постановена при неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Така наложените наказания не са били съобразени с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, поради което не са в състояие да постигнат целите на специалната и генералната превенция. Претендира се, че увеличеният брой на пътните инциденти, свързани с нарушения на правилата да движение по пътищата, налагат необходимост да се постигне релевантност на размерите и на съответните наказания на водачите, които са ги реализирали. Считат, че в момента общественият интерес изисква налагането на по-високи по размер наказания за такива престъпления. От въззивния съд се иска да измени първоинстанционния съдебен акт, като увеличи наложеното на подсъдимия наказание, което следва да бъде около средния размер, за да могат да се постигнат целите по чл. 36 НК, поради което молят да се постанови ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание жалбите се поддържат по изложените в тях съображения, които се доразвиват в пледоариите. В хода на съдебните прения частните обвинители, чрез участващия в процедурата техен повереник адв. М., изразяват недоволството си от приетото с присъдата наличие на съпричиняване на престъпния резултат от страна на починалия техен наследодател. Намират, че същият се е движел по пътното платно в „нормалния коридор за движение на едно тяло“, защото мантинелата е била висока и пешеходецът не е имал възможност да се движи отстрани. Намират и отношението към подсъдимия при определяне размера на наложените му кумулативно наказания за необоснованото снизходително. С оглед тези оплаквания се правят искания - присъдата да се измени, като се увеличат наложените наказания лишаване от свобода и от правоуправление така, както се сочи във въззивната жалба и допълненията към същата – до средния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода, след редукцията, като се постанови ефективното му изтърпяване.

В съдебно заседание жалбите се поддържат по изложените в тях съображения, които се доразвиват в пледоариите.

Подсъдимият, в последната си дума, моли да се потвърди 2 първоинстанционната присъда.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност и на двете жалби, а присъдата, като правилна и законосъобразна във всичките й части, моли да бъде потвърдена.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, но разгледани по същество – са

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по делото е протекло по глава 27 от НПК, в алтернативата по т. 2 на чл. 371 НПК– направеното от подсъдимия самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е ползвал направеното от подс. К. самопризнание на изложените факти и подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена фактическата обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:

Подсъдимият И. П. К. бил правоспособен водач на моторно превозно средство - категории „А“, „В“ и „АМ“ с издадено от ОД на МВР – В. свидетелство № 282509527/08.09.2014 г., валидно до 08.09.2024 г.

На 28.12.2022 г., около 14:00 часа, К. управлявал лек автомобил марка „А.“, модел „**“, с регистрационен № ****** (собственост на Р. С., с която живеел на семейни начала), в посока от С. към С. З.. Около 18,00 часа се движел с автомобила по ПП I-6, ориентиран изток-запад (Подбалканския път), км 330+300, в северната пътна лента за движение на пътното платно, в посока от изток на запад в участъка между с. Д. и гр. М. (и двете населени места в общ. М., обл. С. З.). Максимално разрешената скорост в участъка била 90 км/час. Подсъдимият К. управлявал автомобила си при условия на намалена видимост (в тъмната част на денонощието), на изкуствена светлина - с включени автомобилни фарове на къси светлини със скорост от 90 км/час.

Участъкът от пътя бил прав, сух, със запазена асфалтова настилка, без дупки и/или неравности. Пътното платно, ориентирано с посока изток-запад, било с ширина 7,7 метра, с две пътни ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия, тип МЗ. Северната пътна лента (за движение от изток на запад) била с ширина 3,95 метра, а южната (за движение от запад на изток ) 3,75 метра. Всяка от двете ленти била ограничена респективно от север и от юг от единична плътна хоризонтална маркировка - единична непрекъсната линия - М1. След края на пътното платно от двете страни се намирали затревени площи, които не били очертани като банкети. В северната пътна лента на пътното платно на първокласен път ПП 1-6, км. 330+300 в посока от 3 изток на запад, пред управлявания от подсъдимия К. лек автомобил се движел пешеходецът С. Е. С. на около 00,80 - 1,00 метра навътре от дясната граница на платното за движение в същата посока на движение като процесния автомобил. Пострадалият С. бил с ръст от около 168 см, облечен с тъмни дрехи. Не носел светлоотразителна жилетка. Лекият автомобил, управляван от подсъдимия К., застигнал пешеходеца С. около 18,00 часа. На разстояние от 75 метра от пешеходеца, подсъдимият възприел С. като препятствие на пътното платно, защото между управлявания от К. автомобила и пешеходеца нямало други прегради или препятствия. От момента на възприемане на пострадалия, подсъдимият К. нямал необходимото време да реагира и да спре управлявания от него лек автомобил, тъй като разстоянието, на което се намирал пострадалият от автомобила, било по-късо от спирачния път на автомобила, който при движение на л. а. „А.“ със скорост от 90 км/ч. бил равен на 89,91 м.

С оглед изложеното, както и поради обстоятелството, че пешеходецът С. С. се движел на разстояние от около 00,80-1,00 метра от дясната граница на платното за движение, бил застигнат и ударен от автомобила, управляван от подсъдимия. Мястото на сблъсъка между лекия автомобил „А.“ и С. било на 115,60 метра източно от ориентира по дължина на пътното платно и на около 0,80-1,00 метра южно от ориентир 2, като съгласно протокол за оглед от 28.12.2022 г. за ориентир бил приет източният край на северния парапет над железопътната линия, свързваща град К. с град С., находяща се северно от ПП 1—6, км 330+300, а за ориентир 2 - проекцията на ориентира на северния край на асфалтовия път. Първият контакт при настъпилия удар се осъществил между предната броня на автомобила в дясната й част и долната част на тялото на пострадалия. При удара С. С. бил обърнат с лице в посока на запад и с гръб към автомобила, като тялото му се възкачило на преден десен калник на автомобила и било носено на разстояние по посоката на движение на лекия автомобил, оттласнато и отхвърлено напред и вдясно по посоката на движение (изток-запад), след което паднало и се позиционирало на 74,30 метра, източно от ориентира и на 3,40 метра, северно от ориентир 2.

Вследствие на удара С. С. получил множество травми, от които починал. След удара, К. задействал спирачната система на управлявания автомобил и спрял на отбивка след мястото на удара, в северната лента за движение в положението, отразено в протокола за оглед на местопроизшествието.

Съобщил за възникналото ПТП на национален телефон 112, след което излязъл от купето и видял, че има повреди и деформации по предната дясна част на управляваното от него МПС. Минути по-късно на мястото на произшествието пристигнал полицейски екипи от Полицейски участък - М. и РУ - К. при ОД на МВР - С. З.. К. бил изпробван с технически средства, които не отчели наличие на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества от водача. На място пристигнал и екип на ЦСМП - К., който констатирал смъртта на С. Е. С..

Видно от назначената на подготвителната фаза съдебномедицинска експертиза на труп № 227/29.12.2022 г., в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият С. Е. С. получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма-разкъсно-контузна рана на 4 главата, многофрагментно счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка; вдишана кръв в белите дробове; гръдна травма - охлузвания на гръдната кост, счупвания на ребра двустранно, контузии на белите дробове, набиране на кръв в лявата плеврална кухина; счупване на дясна лопатка; счупване на лявата ключица; счупване на лявата подбедрица; счупване на бодлестите израстъци на четвърти и пети гръдни прешлени; кръвонасядания на бъбречните капсули; охлузвания по тялото и крайниците. Смъртта на С. Е. С. настъпила в резултат на тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма.

Съгласно заключението на извършеното и приложено по досъдебното производство химическо лабораторно изследване на кръвни проби, взети от трупа на пострадалия (протокол за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № А 14 от 13.01.2022 г. на БНТЛ при ОД на МВР - С. З.) в кръвта на С. Е. С. имало съдържание на етилов алкохол - 3,155 промила.