Решение № 59 от 08.04.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр.Мадан, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100501 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. Б. против Изи Финанс ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 699.91 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че в края на 2022г. ищецът сключил Договор за предоставяне на кредит от разстояние № * с ответното дружество, по силата на който „Изи Финанс" ЕООД като Кредитодател му предоставило заем в размер на 1150,00 (хиляда сто и петдесет) лева. Не разполагал с екземпляр от договора и не можел да посочи конкретните параметри, записани като договорни условия в него. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон ЗПК. В изпълнение на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № * бил заплатил по сметка на ответника сумата от 1849.91 лева, за което представял разписки от „Изипей" АД както следва: На 13.12.2022г. с Разписка № 0400017382764389 - 269,03 лева, На 09.06.2023г. с Разписка № 0300018933426586 - 100,00 лева, На 13.07.2023г. с Разписка № 0300019231473692 - 50,00 лева, На 27.07.2023г. с Разписка №

0300019346936591 - 100,00 лева,

На 18.09.2023г. с Разписка №

0300019803524765 - 100,00 лева, На 05.10.2023г. с Разписка № 0300019969099974 - 100,00 лева, На 24.11.2023г. с Разписка № 0300020426291360 - 100,00 лева, На 22.12.2023г. с Разписка №

1

0300020698817132 - 100,00 лева, На 09.01.2024г. с Разписка № 0300020845988562 - 100,00 лева, На 05.03.2024г. с Разписка № 0400021380394942 - 100,00 лева, На 10.05.2024г. с Разписка №

0300022016029671 - 100,00 лева, На 11.06.2024г. с Разписка № 0400022319356549 - 100,00 лева, На 05.07.2024г. с Разписка № 0400022555380427 -117,79 лева,

На 08.08.2024г. с Разписка №

0400022878224054 - 100,00 лева, На 17.09.2024г. с Разписка № 0400023256339910 - 113,09 лева, На 12.11.2024г. с Разписка №0400023798735401 -100,00 лева, На 11.02.2025г. с Разписка № 0300024703378254 - 100,00 лева.

В исковата молба се сочи, че част от преведените суми са платени без основание, тъй като сумите са преведени по договор за кредит, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установявало, че при предоставен заем в размер на 1150,00 лева, срок за връщане 26 месеца, обща сума за връщане 1846,00 лева, ГЛП възлиза на 46,54%, а ГПР - на 57,87%. При това положение договорката за заплащане на законна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Поради недействителността на договора за заем за ищеца възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която бил получил по него - 1150,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1849,91 лева до дължимата от 1150,00 лева в размер на 699,91 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл.

1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспрва предявения иск като неоснователен. Признава съществуването на договор за кредит № * от 08.02.2022г., но оспорва всичко останало изложено от страна на ищеца, вкл. и за титуляра на договора. Оспорва извършването на всички плащания обективирани в представените разписки на Изи пей АД. На основание чл. 193 от ГПК оспорва автентичността на следните приложени разписки на „Изи пей“ АД: Разписка № 0400017382764389 от 13.12.2022г.;

Разписка № 0400021380394942 от 05.03.2024г.; Разписка № 0400022555380427 от 05.07.2024г.; Разписка № 0400022878224054 от 08.08.2024г.; Разписка № 0400023256339910 от 17.09.2024г.; Разписка № 0400023798735401 от 12.11.2024г. поради липса на подпис. Сочи, че в разписките не са вижда името 2 и подписа на платеца е пречка да се установи, дали плащанията са извършени от ищеца Б.. Оспорваме на основание чл. 193 от ГПК и следните разписки, поради следните причини: В Разписка № 0300019969099974 от 05.10.2023г. е отбелязано в горната част, на документа, че е била платена сума в размер на 708.09 лв., а в текста на самата разписката е видно, че платената сума е 100.00 лв.. Видимо не става ясно колко се твърди, че е плащането по тази разписка.

Доколкото не може и двете суми да са преведени, явно е преведена само едната. Нито пък защо има някаква сума като платена, която не кореспондира с текста на разписката. В Разписка № 0300020426291360 от 24.11.2023г. е отбелязано в горната част, на документа, че е била платена сума в размер на 252.87 лв., а в текста на самата разписката е видно, че платената сума е 100.00 лв. Видимо не става ясно колко се твърди, че е плащането по тази разписка.

Доколкото не може и двете суми да са преведени, явно е преведена само едната. Нито пък защо има някаква сума като платена, която не кореспондира с текста на разписката. В Разписка № 0300020845988562 от 09.01.2024г. е отбелязано в горната част, на документа, че е била платена сума в размер на 1312.93 лв., а в текста на самата разписката е видно, че платената сума е 100.00 лв.. Видимо не става ясно колко се твърди, че е плащането по тази разписка. В Разписка № 0300022016029671 от 10.05.2024г. е отбелязано в горната част, на документа, че е била платена сума в размер на 303.75 лв., а в текста на самата разписката е видно, че платената сума е 100.00 лв.. Видимо не става ясно колко се твърди, че е плащането по тази разписка. Доколкото не може и двете суми да са преведени, явно е преведена само едната. Оспорва плащанията обективирани в Разписка № 0300018933426586 от 09.06.2023г.;

Разписка № 0300019231473692 от 13.07.2023г.; Разписка № 0300019346936591 от 27.07.2023г.; Разписка № 0300019803524765 от 18.09.2023г.; Разписка № 0300019969099974 от 05.10.2023г.; Разписка № 0300020426291360 от 24.11.2023г.; Разписка № 0300020698817132 от 22.12.2023г.; Разписка № 0300020845988562 от 09.01.2024г.; Разписка № 0300022016029671 от 10.05.2024г.; Разписка № 0300024703378254 от 11.02.2025г.; Видно от основанието за направата им то те не били с основание процесния договор за кредит. Поради това намира, че те не са относими към делото. Оспорва иска и но размер. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото са приети представените от ищеца в оригинал платежни документи за преведени от страна на ищеца в полза на ответника чрез ИЗИ ПЕЙ АД суми както следва:

1. На 13.12.2022г. с Разписка № 0400017382764389 - 269,03 лева – с основание – плащане по вноска 1 от кредит *

2. На 09.06.2023г. с Разписка № 0300018933426586 - 100,00 лева – основание за плащане „внос“

3. На 13.07.2023г. с Разписка № 0300019231473692 - 50,00 лева, основание за плащане „превод“

4. На 27.07.2023г. с Разписка № 0300019346936591 - 100,00 лева, в основание за плащане са посочени трите имена и ЕГН на заявителя.

5. На 18.09.2023г. с Разписка № 0300019803524765 - 100,00 лева, основание 3 за плащане „превод.

6. На 05.10.2023г. с Разписка № 0300019969099974 - 100,00 лева, основание за плащане вноска

7. На 24.11.2023г. с Разписка № 0300020426291360 - 100,00 лева, основание за плащане превод

8. На 22.12.2023г. с Разписка № 0300020698817132 - 100,00 лева, основание за плащане вноска.

9. На 09.01.2024г. с Разписка № 0300020845988562 - 100,00 лева, основание за плащане вноска.

10. На 05.03.2024г. с Разписка № 0400021380394942 - 100,00 лева, основание за плащане – вноска 4 по кредит *

11. На 10.05.2024г. с Разписка № 0300022016029671 - 100,00 лева, основание за плащане вноска.

12. На 11.06.2024г. с Разписка № 0400022319356549 - 100,00 лева, основание за плащане вноска 5 по кредит *

13. На 05.07.2024г. с Разписка № 0400022555380427 -117,79 лева, основание за плащане вноска 5 от кредит *

14. На 08.08.2024г. с Разписка № 0400022878224054 - 100,00 лева, основание за плащане вноска 6 от кредит *

15. На 17.09.2024г. с Разписка № 0400023256339910 - 113,09 лева, основание за плащане вноска 6 от кредит *

16. На 12.11.2024г. с Разписка №0400023798735401 -100,00 лева, основание за плащане вноска 6 от кредит *

17. На 11.02.2025г. с Разписка № 0300024703378254 - 100,00 лева, основание за плащане Вноска, А. Б. Б..

Представено е заверено копие от електронна кореспонденция между ИЗИ ФИНАНС ООД касаеща сключен между страните Договор за заем от разстояние № *.

В ОИМ ответникът е признал съществуването на договор за кредит № * от 08.02.2022 г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която предоставена главница в заем на А. Стоянов Б. от „ИЗИ ФИНАНС”ООД по договор за заем от разстояние № * е 1150 лева . Информация за параметрите на сключения договор за заем -срок за връщане, брой погасителни вноски,размер на погасителна вноска, размер на ГЛП и ГПР, не е била предоставена от „ИЗИ ФИНАНС”ООД ,затова вещото лице не може да даде отговор на този въпрос. А. Стоянов Б. е заплатил по договор за заем от разстояние № * сумата от 1899,91 лева, с които са погасени следните задължения : главница - 1150,00 лева -лихва - 132,72 лева -неустойка- 446,46 лева -такса за просрочие- 30,00 лева -такса събиране- 140,73 лева.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ Рег.№ 431 / 06.11.2025 ответникът е задължен на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК в срок до първото по делото о.с.з. да представи заверен препис от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *, като е предупреден че при неизпълнение на задължението му за представяне на описания по-горе документ на осн. чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната 4 е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

С протоколно определение от 15.01.2026 ответникът повторно е задължен да представи процесния договор за кредит в срок до следващото съдебно заседание, като му са указани последиците по чл. 161 от ГПК. До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил заверено копие от процесния договор за кредит.

Според Решение на СЕС от 12 октомври 2023 г. по дело С-326/22 член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че потребител по смисъла на член 3, буква а) от Директивата може да изисква от кредитора копие от този договор, както и цялата информация относно погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима, от една страна, за да се провери изчисляването на дължимата от кредитора сума поради намаляването на общите разходи по кредита вследствие на предсрочното му погасяване и от друга страна, за да се предостави възможност на потребителя евентуално да предяви иск за събиране на тази сума. Аналогично е правното положение в настоящия случай, като доколкото ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП процесният договор е изискан именно от ответника, като неизпълнението на задължението му по чл. 190, ал. 1 от ГПК влече неблагоприятните за него последици, описани в чл. 161 от ГПК.

Разпечатката съдържа 47 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ee7ed39-7594-4074-a908-aeeb58a6e799