Решение № 61 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 791/2024
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 24.02.2025
- В сила
- 24.02.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Други актове по делото
- Разпореждане № 1195 от 22.11.2024 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 19 от 16.01.2025 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.6 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500791 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №229/24.06.2024г., постановено по гр.д.№60/2024г. по описа на РС- В. са отхвърлени предявените от „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, против С.
Я. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Б.“ №3, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, за признаване за установено, че същата дължи на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, сумата в общ размер на 2525,29лв., от които: главница- 1583,27лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 30.10.2023г.; договорно възнаграждение529,92лв. дължимо за периода от 26.03.2020г. до 02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост; законна лихва в размер на 412,10лв. дължима от 02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост до 30.10.2023г., за които суми има издадена Заповед №550/13.11.2023г., поправена с Разпореждане №773/09.04.2024г. по ч.гр.д.№1051/2023г. по описа на РС- В..
Отхвърлен е иска на „П.К. Б.” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, да бъде осъдена С. Я.
Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул.“Б.“ №3, да заплати сумата 1 от 1736,01лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и дължимата за него законна лихва за периода от 02.10.2020г. до 30.10.2023г. в размер на 338,55лв., ведно със законната лихва.
Осъден е „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.С. Й. М., личен №**********, със служебен адрес: гр.В., бул.„Х.А.“ №21, бл.Б, ет.1, ап.10, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗА, сумата от 800лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Против това решение, с което са отхвърлени предявените искове е постъпила въззивна жалба от „П.К. Б.“ ЕООД, чрез юриск.Г. С.-К..
Впоследствие в жалбата се визира, че се счита, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която Договор за потребителски кредит №3038952776 е обявен за нищожен и са отхвърлени претенциите на дружеството, относно главница /след прихващане на суми/ в размер на 754,52лв.; непогасено падежирало договорно възнаграждение- 529,92лв., дължимо за периода от 26.03.2020г. до 02.10.2020г.- дата на предсрочна изискуемост, на основание ДПК №3038952776 и законна лихва в размер на 412,10лв., дължима от 02.10.2020г.- дата на предсрочната изискуемост до 31.10.2023г.
Посочено е по отношение на отхвърлените суми, че се счита, че първоинстанционния съд в края на решението си- стр.8 е допуснал грешка в сметките по отношение на главницата. В тази насока си твърди, че ако се възприеме приетото от съда, че всичко е платено по договора- 2676,80лв. следва да се отнесе по главницата 2000лв. и по лихвите за просрочие за периода от 26.05.2019г. до 02.10.2020г. в размер на 235,58лв. и лихва за забава за периода 02.20.2020г.- 22.12.2021г.- 538,98лв., доколкото задължението за лихва противоречи на закона, поради което същото се дължи, то няма как главното задължение да е погасено изцяло.
Приема се, че при този подход на съда, бе следвало остатъчната главница да е в размер на 97,76лв.
Изразено е становище, че не се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите за 1736,01лв.- сума, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и дължимата за него законна лихва за периода от 02.10.2020г. до 30.10.2023г. в размер на 338,55лв.
2
Твърди се за неправилно заключението на съда, че договора за потребителски кредит е нищожен/недействителен, поради липса на индивидуално договорени клаузи.
Визира се, че още преди сключването на процесният договор, още при кандидатстването си за кредит, на ответника, съгласно чл.5, ал.2 от ЗПК е предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и допълнителна преддоговорна информация.
Кредитополучателят е попълнил и искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените от него параметри. Т.е. още преди встъпване в договорни отношения с ищеца, на ответника е предоставена цялата необходима за него информация, съдържаща всички параметри на продуктите, който дружеството предлага на своите потребители.
Твърди се, че параметрите на предложението, посочени в стандартния европейски формуляр са изготвени въз основа на конкретно искане на ответника. Ответницата е получила, попълнила и подписала общо 3 документа преди подписването на самия договор за кредит. Общите условия на дружеството, които съдържат отново информация досежно предлаганите от него продукти, също се намират във видно място във всеки офис на компанията. Тоест същата е получила цялата й необходима информация и се е възползвала от възможностите, които дружеството предлага. Подписала е и Анекс №1 на 07.02.2019г., което безспорно свидетелства за индивидуално договорени клаузи.
Сочи се, че неоснователни са твърденията на ответника, че Общите условия към договора за кредит не са уговорени индивидуално. В договорът за потребителски кредит отделно е посочен и общият размер на сумата, която следва да бъде платена от кредитополучателя по договора, в т.ч. с включеното възнаграждение за допълнителни услуги. Няма причина при това да се приеме, че в случай би могло да липсва индивидуално договаряне относно размера на всички клаузи и разходи, които ответницата ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Твърди се, че законодателят изрично е посочил, че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена замяна, 3 поради което параметрите на кредита, както и параметрите на допълнителните услуги не биха могли да се подлагат на преценка за неравноправност, съгласно правилото на чл.145, ал.2 от ЗЗП.
Счита се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подробно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент- арг. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент. В договорът, ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите се суми от длъжника.
В допълнение се сочи, че няма изискване в закона за договора за потребителски кредит да е посочено, как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи, общите условия към процесния договор препращат към Приложение №1 на ЗПК- чл.5.2. от Общите условия. Видно е, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.11, ал.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10 и следващите от ЗПК. В Договорът е посочен, съгласно изискванията на закона, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Счита се за неправилно заключението на съда, че е налице разминаване на посочения ГПР и действителния такъв /във връзка с констатацията на съда, че ако сумата на допълнителни услуги бъде включена в общите разходи по кредита, би бил равен на 145,11%. В тази насока се визира, че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условия за сключването на договора за кредит по аргумент от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Допълнителните услуги, описани в исковата молба са предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на потребителски кредит, поради което не следва да попадат в обхвата на понятието за общи разходи по кредита, съобразно легалната дефиниция по §1, 4 т.1 от ДР на ЗПК. Предвид на това се счита, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни условия не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Тоест дължимото по процесни допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, а това, че не са отразени в ГПР не съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не обуславя нищожност на договора за кредит.
Визира се, че обстоятелството, дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50% са недействителни.
Сочи се, че неоснователни са изводите на първоинстанционния съд, че уговореното възнаграждение по предоставени допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, като невключването му представлява нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и води до заблуждение на потребителя за действителния размер на ГПР.
Счита се, че следва да се направи преценка, дали неправилното посочване на годишния лихвен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител- кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и да се приложи последните предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит.
Приема се, че възнаграждението за посочените в договора допълнителни услуги, не е част от годишния процент на разходите в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент на разходите. Неправилното посочване на ГПР, дори такова и да е налице, а не е в конкретния случай, не може да се приравни на липса на ГПР, което до доведе до най- тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит.
Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, дори и да се 5 приеме за вярно, че размерът на ГПР е по- висок от законово допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал.4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит в съответствие със законодателната воля. Освен това, дори и да се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение се явява недействително, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно и чл.23 от ЗПК.
Счита се, че договорът се явява действителен, като е породил своите последици за страните. Съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да се предположи, че сделката е била сключена и без недействителни части.
По отношение размера на претендираните суми, предвид на прогласената недължимост на същите с исковата молба 1736,01лв.- сума представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и дължимата за него законна лихва за периода от 01.10.2020г. до 30.10.2023г. в размер на 338,55лв., което се сочи във въззивната жалба не се обжалва се приема, че следва да бъдат изплатени, неизплатените главница и договорно възнаграждение в размер на 412,10лв.
Разпечатката съдържа 36 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ee7a969-ba09-4163-8748-140955742a4e