Определение № 2659 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 17.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002900883 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 47 от 28.01.2025 г. по в. т. д. № 813/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1128 от 09.08.2024 г., постановено по т. д. № 1253/ 2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI–7 състав, застрахователното дружество е осъдено да заплати на „Йот Ги Вал България“ ООД на основание чл. 394 КЗ сумата от общо 111 943 лв., от която 58 398.50 лв. – стойност на пчелен мед „Полифлора“, изразяваща се в част от разликата между цената, на която е придобит – 94 742.29 лв., и цената, на която е продаден след събитието – 12 956.40 лв., и сумата от 53 544.51 лв. – стойност на пчелен мед „Букет“, изразяваща се в част от разликата между цената, на която е придобит – 90 066 лв., и цената, на която е продаден след събитието – 15 075.30 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 22.03.2022 г., до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и се моли за неговата отмяна. Правят се оплаквания, че въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК е надхвърлил рамките на въззивната проверка – при липса на сочен във въззивната жалба порок на материалноправните изводи на съда относно упражнено потестативно право на отказ от страна на застрахователя съдът е приел, че не се установяват 1 основания за пълен или частичен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Според касатора въззивната инстанция в нарушение на чл. 20 ЗЗД и при неотчитане на изпълненото от застрахователя задължение по чл.

325а, ал. 1 КЗ неправилно е тълкувала сключения между страните договор и в резултат на това неправилно е приела, че преди сключване на застраховката застрахователят не е поставил на застрахования въпроси, свързани с вида на използваните вентилатори, тяхната възраст, устойчивост и изолационен материал, поради което тези въпроси за застрахователя не били съществени за риска (чл. 362 КЗ), договорът е сключен от страните за застрахованото имущество в това му конкретно състояние (т. е. при самоделен, технически непригоден и неподдържан индустриален вентилатор), с което те са дерогирали всички несъвместими с това състояние клаузи от ОУ, предвиждащи непокрити рискове (чл. 348, ал. 1, изр. четвърто КЗ). Излагат се доводи, че влошаването на показателите на качеството на меда в двете партиди не представлява покрит риск, като не е част от застрахователното правоотношение и естеството на претендираните вреди – финансови загуби от разликата в цената на суровината преди и след пожара. В тази връзка твърди, че по отношение на мед „Полифлора“ е налице и изрично изключен риск, тъй като по застраховката не се покриват увреждания върху имущества (материални запаси), подложени на топлинна обработка, а по отношение на мед „Букет“ твърди недоказаност при условията на пълно и главно доказване на обстоятелството, че същият е влошил качествените си характеристики.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Ограничена ли е въззивната инстанция от посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, релевантни към неговата неправилност?; 2.

Дължи ли застрахователят по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за непокрит с договора застрахователен риск?; 3. Възниква ли задължение за застрахователя по имуществена застраховка да заплати застрахователно обезщетение за събитие, което няма качеството „застрахователно“ и е извън обхвата на уговорените в застрахователния договор покрити рискове?; 4 . Дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие, или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ?; 5. Подлежи ли на тълкуване от съда уговорка от договор, която е ясна, пълна и точна?; 6. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от договора, като се изхожда от целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните?; 7. Има ли материален ефект върху 2 преддоговорния процес и върху възникналото впоследствие правоотношение стандартизираният информационен документ по чл. 325а КЗ, или същият единствено индицира изпълнение на едно административно задължение от страна на застрахователя? и 8. Следва ли съдържанието на стандартизирания информационен документ по чл. 325а КЗ да бъде съобразено при тълкуването по чл. 20 ЗЗД?

Наличието на допълнителния критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с позоваване на следните съдебни актове, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд: т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос № 1; т. 3 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г., решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50129 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, I т. о.

– по въпроси №№ 2 -4, вкл., и решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 105 от 30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 129 от 12.07.2013 г. по т. д. № 558/2012 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 5 и 6. По последните два въпроса (№ 7 и № 8) се сочи наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК.

Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, с оглед извършено от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл.

348, ал. 1, изр. четвърто КЗ contra legem.

В постъпил по делото в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор „Йот Ги Вал България“ ООД, чрез процесуален пълномощник, поддържа, че не е налице приложното поле на касационното обжалване; оспорва и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по иска с правно основание чл. 394 КЗ и да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел за безспорно следното:

На 09.08.2019 г. между страните е сключен договор – застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 0000862555/09.08.2019 г., с който ЗАД „Армеец“ АД е поело задължение да покрие посочените в полицата и ОУ към нея рискове за периода 12.08.2019 г. – 11.08.2020 г. по отношение на имуществото на ищеца, находящо се в с. Камбурово, общ. Омуртаг, ул. „Иван Христов“ № 2, за обща застрахователна стойност в размер на 1 146 000 лв., срещу премия в размер на 7 162.74 лв.; продукцията, материалите и суровините на ищеца са застраховани по клаузи А, Б, Д, В, З, К – т. 12 от полицата, като в описа към нея е пояснено, че материали, суровини и 3 продукция включват мед и добавки на стойност 1 146 000 лв. – т. 5 от описа; съгласно т. 7 от ОУ за застраховка „Индустриален пожар“ застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу следните рискове: клауза А – Пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или от падащи от тях части и предмети; клауза Д4 – Авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации; клауза Д5 – Късо съединение и токов удар; дефиниция на пожар е дадена в т.

72 от ОУ към полицата, съгласно която това е събитие, резултат от огън с поява на пламък, възникнал без съобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия; в същата клауза е посочено, че при възникването на такова събитие се покриват вредите, изразяващи се в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване или замърсяване от действието на вода, пяна или препарати при гасене на пожар; изключени от покритие са вреди върху имуществото на застрахования, в които протичат процеси с огън и топлина или технологично се подлагат на топлинна обработка – т. 72.1; съгласно т. 10 от ОУ изключени рискове по застраховката са и вредите, резултат от нарушени строително-технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение на строителните технологии, нарушение на инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации, вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития (т. 10.8 от ОУ); неспазване на утвърдените технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала (т. 10.10 от ОУ); със застраховката ищецът е поел и задължения да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин (т. 50.1), да спазва утвърдените изисквания и указания за съхранение, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество (т. 50.2); да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие (т. 50.3).

Безспорно между страните е и обстоятелството, че в срока на действие на застраховката – на 26.06.2020 г. след 08:00 часа, в машинното отделение към инсталацията за декристализация на биологичен пчелен мед се разпространява гъст пушек в топлинните камери и във всички зони на сградата, а в последствие и пожар, предизвикан от протичащ процес на термична деструкция на топлоизолацията, гасенето на който първоначално започват служителите на ищцовото дружество, а впоследствие и служителите на ПБЗН – гр. Омуртаг; за настъпилото застрахователно събитие застрахователят е надлежно уведомен, като с писмо от 29.01.2021 г. претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение е отхвърлена.

4

След анализ на заключенията на неоспорените от страните съдебна пожаро-техническа експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и на свидетелските показания, и като се е позовал на практика на ВКС, въззивният съдебен състав е посочил, че основанията за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения са императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно който застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само в следните случаи: 1/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и 4/. в други случаи, предвидени със закон, напр. при съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор – чл. 363 КЗ и чл. 364 КЗ или настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ. Съдът е посочил, че характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите или техният размер да бъде намален; доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, тя не се презумира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено друго, вкл. и че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението; установяване на такава причинна връзка е необходимо, както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението – арг. чл. 363, ал. 4, изр. второ КЗ и чл. 395, ал.