Определение № 281 от 19.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. София, 11.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902382 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу решение № 71 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 349/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260016 от 10.03.2021г. по т.д. № 32/2019г. на Окръжен съд – Габрово за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД (в несъстоятелност), по искове по чл. 135, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ на синдика на несъстоятелното дружество срещу дружеството, „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Ивент Про“ ЕООД, на сключените между „Амбасадор Мениджмънт“ ООД и „Българо-американска кредитна банка“ АД договор за встъпване в дълг от 18.03.2016г., с който „Амбасадор Мениджмънт“ ООД е встъпило в дълга на „Понс-Холдинг“ АД към „Българо-американска кредитна банка“ АД, произтичащ от договор за банков кредит № СБ-27 от 08.06.2007г. и анекси към него, анекс № 6 от 23.12.2016г. към договора за банков кредит, както и договор за особен залог на търговско предприятие от 18.03.2016г. за обезпечаване на вземанията на „Понс-Холдинг“ АД и съдлъжниците по договора за банков кредит, който залог е бил вписан в търговския регистър с № 20160325130127.

1

По делото са присъединени за разглеждане и решаване още частна касационна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД, инкорпорирана в касационната жалба на банката, и частна касационна жалба на синдика на „Амбасадор Менижмънт“ ООД (в несъстоятелност) срещу решение № 71 от 16.05.2022г. по в.т.д. № 349/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, в която е отменено определение № 260123 от 27.07.2021г. по т.д. № 32/2019г. на Окръжен съд – Габрово, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и банката, съответно несъстоятелното дружество са били осъдени да заплатят, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на Окръжен съд – Габрово) съответната част от държавната такса по предявените искове от 344 400. 18 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, при постановяване останалата част от сумите да бъдат платени от „Ивент Про“ ЕООД.

Оплакванията на касатора „Българо-американска кредитна банка“ АД в частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ са, че производството по тези искове е недопустимо. С първоначалната си искова молба ищецът е насочил исковете срещу несъстоятелния длъжник и „ИвентПро“ ЕООД в качеството на частен правоприемник на банката по договор за цесия от 27.09.2018г. Не е налице задължително другарство, при което исковете да не са били предявени срещу всички легитимирани страни и съдът не е можел да конституира служебно банката като ответник, както и исковете срещу банката са предявени извън установения преклузивен едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност по чл.

649, ал. 1 от ТЗ на „Амбасадор Менижмънт“ ООД. Така исковете срещу банката са били предявени едва с депозирана допълнителна искова молба от 17.12.2019г. При условия на евентуалност касаторът счита, че не е бил конституиран надлежен задължителен другар - „Понс-Холдинг“ АД, който е страна по атакувания договор – встъпване в дълг. Исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно каква е претенцията на синдика срещу „Ивент Про“ ЕООД – дали се атакува верига от сделки или само сделките със страна несъстоятелният длъжник и банката. В първия случай предпоставките за увреждането се преценяват с оглед последния приобретател. Същевременно 2 щом не е атакувана цесията в полза на „Ивент Про“ ЕООД, отпада правният интерес на синдика за атакуване на сделките, по които страни са несъстоятелният длъжник и банката. Обявяването на сделките за относително недействителни няма да доведе ipso jure до относителна недействителност на последващите разпоредителни сделки. Правата по цесията са придобити възмездно от „Ивент Про“ ЕООД преди вписване на исковата молба по делото. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него, но не само на първоначалната сделка, но и на последващите сделки, които го увреждат. В случая е изтекъл преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ за оспорване на договора за цесия. Липсата на предмет, от който кредиторът би могъл да се удовлетвори при уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД предпоставя и липсата на правен интерес от предявяването му (решение № 161 от 02.05.2018г. по т.д.

№ 1580/2016г. на ВКС, ТК, ІІ то.). В случая положителното решение по делото няма да доведе до попълване на масата на несъстоятелността. Не е била посочена цена на исковете, както и качеството синдик на ищеца.

По същество касаторът излага, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Исковете са били уважени при липса на елементи от фактическия състав – не е било изследвано и обсъдено намерение за увреждане, а в случая сделките са сключени преди началната дата на неплатежоспособността на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД; не са били установени вземания на кредитори на несъстоятелността; не е доказано знание за увреждане от банката (атакуваните сделки не са безвъзмездни, както неправилно е приел въззивният съд, неприлагайки последиците от разпределението на доказателната тежест).

От „Понс-Холдинг“ АД е бил направен апорт в капитала в несъстоятелния длъжник, представляващ недвижими имоти, т.е. налице е икономически свързано и обуславящо сключването на обезпечителния договор правно отношение.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение 3 съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на

Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора „Българо-американска кредитна банка“ АД въпроси са:

1. Когато на основание чл. 649 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД се насочва иск срещу крайния приобретател по веригата от сделки в това му качество и се въвеждат твърдения за недобросъвестност на това лице по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, а се оспорва само първоначалната увреждаща сделка, налице ли е нередовност в исковата молба, изразяваща се в разминаване между основанието и петитума? Длъжен ли е в тези случаи съдът да даде указания по уточняване на искането на ищеца, ако констатира разминаване между изложените твърдения и петитума?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 98 от 16.04.2014г. по гр.д. № 5788/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 97 от 16.04.2014г. по гр.д. № 4814/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение № 18 от 19.02.2014г. по гр.д. № 3359/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

2. При предявен иск по чл. 135, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ обявяването на относителна недействителност на първата увреждаща сделка води ли до относителна недействителност на последваща сделка между контрагента на длъжника и трето лице, когато тази последваща сделка е възмездна и сключена преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността? Ако не, може ли съдът да се произнесе по недобросъвестността на третото лице по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, щом не е предявен иск за атакуване на сделката, по която третото лице е страна? Ако отговорът на тези два въпроса е отрицателен, налице ли е правен интерес на синдика да води иск по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД, ако положителният изход от спора няма да се отрази на масата на несъстоятелността, тъй като решението няма да бъде противопоставимо на правата на крайния приобретател и е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иск срещу него?

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГТК 4 на ВКС и решение № 161 от 02.05.2018г. по т.д. № 1580/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Когато атакуваните с иск по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД сделки са сключени преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността, следва ли да бъде доказано намерение за увреждането по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД? Следва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди наличието или липсата на тази предпоставка?

Касаторът твърди противоречие с решение № 60164 от 31.05.2022г. по т.д. № 1895/2020г. на ВКС.

4. Длъжен ли е съдът да приложи последиците от разпределението на доказателствената тежест, направено с доклада по делото, когато ищецът не е доказал главно и пълно твърдените от него факти, и да отхвърли иска?

Касаторът намира поставеният въпрос, във връзка с недоказаността на безвъзмездния характер на оспорените сделки, решен в противоречие с решение № 422 от 13.03.2013г. по гр.д. № 223/2012г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 254 от 10.03.2014г. по гр.д. № 1526/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 530/2010г. по гр.д. № 1560/2009г. на ВКС, ГК, І г.о.

5. Какъв е характерът (възмезден или безвъзмезден) на договора за стъпване в дълг на трето лице по сключен договор за банков кредит, както и обезпечаващия го договор за особен залог на търговско предприятие?

Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е безвъзмездна само защото има обезпечителен характер, без да се изследва икономическата й обвързаност с други сделки и уговорки между страните?

Касаторът намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 97 от 30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

6. Когато прави преценка за възмездност, респективно безвъзмездност на атакувана с иск по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 135 от ЗЗД сделка длъжен ли е съдът да прецени всички праворелевантни факти, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях установени, а други – за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, от съществено значение за делото?

Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с 5

Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и други посочени решения на състави на ВКС, съставляващи каузална практика, според които е възприето, че дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства и тяхната съвкупност и взаимовръзка.

7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните за спора факти в тяхната взаимовръзка?

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 8 от 19.01.2018г. по т.д. № 2435/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 134/2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 75 от 20.06.2016г. по т.д. № 1608/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 13.09.2016г. по т.д. № 3768/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 161 от 04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 25.01.2018г. по т.д. № 1826/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., от които следва, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи. Въпросът е във връзка с необсъденото от въззивния съд намерение за увреждане при сключване на оспорените сделки.