Решение № 247 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5212/2023
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 11.04.2024
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 159б · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1, предложение 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1, предложение 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 87, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 247 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205212 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 722235-F719258/29.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Вернас 2604“ ЕООД с ЕИК 206228799 на основание чл. 179, ал. 1, предложение 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател чрез представителя си А. А. моли да се отмени обжалвания акт. В съдебно заседание аргументира становището си с липсата на настъпили вредоносни последици в резултат от забавянето. Допълва, че дружеството никога не е извършвало дейност. Не оспорва неподаването в срок на справката декларация по ЗДДС, но сочи като причина счетоводна грешка. Изтъква, че справките декларации са подадени, но е изпуснат срокът.
Въззиваемата страна, Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Божилова, в съдебно заседание моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай, тъй като и към датата на съдебното заседание, нарушението не е отстранено. Приема, че нарушението е доказано. Също така сочи, че не се касае за едно нарушение. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Вернас 2604“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС 1 лице.
На 15.06.2023 г. свидетелката Я. О. - ***** в ТД на НАП гр. Пловдив, извършила служебна проверка на дейността на дружеството жалбоподател. Проверката била инициирана след анализ на дружества с високорисков профил за трайно неподаване на справки декларации и отчетни регистри, като й била предадена за обработване. В хода на проверката било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справката декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.05.2023 г. - 15.05.2023 г. в законоустановения срок до 14.06.2023 г., включително, когато е извършена дерегистрация по ЗДДС.
Справката декларация по ЗДДС по смисъла на чл. 125 не била подадена в ТД на НАП – Пловдив и към датата на съставяне на АУАН.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F719258/03.08.2023 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Същият подал писмено възражение против съставения акт, в което сочи, че дружеството никога не е развивало дейност.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на АУАН, издал обжалваното постановление, с което на дружеството била наложена на основание чл. 179, ал. 1, предложение 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Я. О. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, служебно извършена справка от съдебноделоводна система – ЕИСС, възражение, оправомощителна заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП, справка от електронния регистър на НАП, опис на подадените справки декларации по ЗДДС за период от януари-септември 2023 г. на дружеството.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя, че проверката е започната след анализ на дружества с високорисков профил за трайно неподаване на справки декларации и отчетни регистри, като й била предадена за обработване. В деня на съставяне на АУАН установила, че има неподадени документи и за месеците април и март, както и месец май, въпреки дерегистрацията на дружеството. На предстваляващия дружеството, който се явил лично разяснила периодите, за които е трябвало да бъдат подадени заедно справка декларация и отчетни регистри. Също така обяснила, че при нулеви отчети, дружеството не дължи данък и подава само справка декларация и нулеви отчетни регистри, които по закон се подават заедно. Показанията на актосъставителката съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и становището на жалбоподателя затова, че действително дружеството не е развивало дейност, изразено във възражението срещу АУАН, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представител на дружеството жалбоподател, като последният е подал възражение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС чрез подаването на справка декларация в определения за това срок.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС. От обективна и субективна страна се установява реализирането на фактическия състав на вмененото нарушение.
С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица за всеки данъчен период да подават справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от ЗДДС до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото, включително от показанията на свидетелката, изцяло оценени с доверие от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно жалбоподателят е адресат на задължението за подаване на справката декларация и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Следва да се отбележи, че след изменението в ЗДДС с Държавен вестник бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. за наказуемо е предвидено поведението на лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, или декларацията по чл. 125, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове. Изключено от предвидената хипотеза е неподаването на отчетни регистри. В този смисъл и с оглед на действието на материалния закон за напред (ex nunc) нарушението включва неподаването, на който и да е от посочените документи – справка декларация и декларацията по чл. 125, ал. 2, в срок или въобще пропускането да бъдат подадени.
Следователно нарушението е при алтернативни форми на изпълнително деяние и неизпълнението, на което и да е от тях, е основание за ангажиране на отговорност.
Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.05.2023 г. – 15.05.2023 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада да е в 3 календарния месец. Срокът е нормативен предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.06.2023 г. била работен ден, поради което жалбоподателят е могъл правомерно да подаде справката декларация на същата дата, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението. В тази връзка датата на извършване на нарушението е 15.06.2023 г. Отделно от това, дерегистрацията впоследствие на жалбоподателя не го освобождава от административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до 14.06.2023 г., вкл., справката декларация за данъчен период – част от месец май 2023 г. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат. Евентуално настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване. Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на нарушението (неподаването изобщо на справката декларация) в достатъчна степен накърнява защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по ЗДДС лица и оправдава реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето като ответна мярка от страна на държавата.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС справката декларация се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. Видно от приложената по делото справка от електронния регистър на НАП - опис на подадените справки декларации по ЗДДС за период януари-септември 2023 г. на дружество „Вернас 2604“ЕООД, става ясно, че същата не е подадена въобще, дори към приключване на делото. Следователно правилен и обоснован е изводът на административнонаказващия орган, че справката декларация не била подадена в законоустановения срок.
Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.