Определение № 166 от 11.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. София, 11.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Л. Т. Р. чрез защитника му адв.И. Ю. срещу определение от 19.11.2024г. постановено по н.ч.д. № 4160/2024 г.по описа на СГС,НО,4 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Р..Изтъква се,че същия многократно е демонстрирал ,че искрено съжалява за случилото се,спазва установения ред в мястото за лишаване от свобода,сътрудничи на администрацията,преосмислил е поведението си и е полагал труд на няколко длъжности.Има условия за успешна ресоциализация.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производството по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Л. Т. Р. ЕГН ********** е български гражданин,осъден за извършено престъпление по чл.196 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от три години,което изтърпява от 10.03.2023г.в затвора гр.***. Към 19.11.2024г.(датата на постановяване на определението на 1

СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 2 години,5 месеца и 3 дни,от които предварителен арест от 8 месеца и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 3 месеца и 24 дни.

Р. търпи наказанието си при строг режим,категория закрит тип,съгласно присъдата.Преди настоящата присъда,наказанието по която изтърпява е осъждан е общо три пъти,като за втори път е в пенитенциарна изолация.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 85 точки (висок риск) и е занижена до 76 точки/среден риск/.

По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода са констатирани нарушения на реда и дисциплината и същия е наказван дисциплинарно,като правно значение за настоящото производство има последното му наказание-наложено със заповед от 08.11.2024г.писмено предупреждение за притежаване на забранени вещи.Награждаван е веднъж с писмена похвала.Полагал е труд в мястото за лишаване от свобода,последователно в печатницата, в цех „Слънчеви системи“и в обслужващата комунално-битовата на затвора дейност и няма нарушения на трудовата дисциплина.Активно се включва в организираните от затворническата администрация мероприятия: турнир по белот,изработване на мартеница,писане на есе,футболни мачове,записан е в курса по народни танци.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо три- отношение към правонарушението ,образование и обучение и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се,че липсват трайни и категорични резултати от корекционната дейност с осъдения.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Р. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал 2 доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Р.,показват ,че той не е дал сериозни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не е коригиран в приемлива степен.Същият остава в средните стойности,което показва,че корекционната дейност действително не е постигнала необходимия резултат,въпреки,че Р. е изтърпял по-голямата част от наказанието си лишаване от свобода.

Не следва да се подценява и факта ,че немалка част от фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода е от предварителен арест,време,през което с осъдения не е осъществявана корекционна дейност.

В случаят,САС поставя акцент върху два факта-първият,че проблемните зони при осъдения са повече са три,видно от доклада на ИСДВР,като сред тях са отношение към правонарушението и умението за мислене.Това не е без значение,тъй като настоящото правонарушение за осъдения е поредно.Той е санкциониран и друг път на наказания със и без лишаване от свобода, а в настоящата процедура се преценява дали престоят в затвора и корекционната работа действително са поправили осъдения или пък той има само формално приемливо поведение заради защитената среда на пенитенциарното заведение, в което се намира.По отношение на Р. тази констатация трябва да бъде недвусмислено изведена,тъй като данните за всички негови осъждания,които в преобладаващата си част са все за престъпления против собствеността,индикират сериозен риск при излизане от затвора,той да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение.

На второ място,предходната съдимост на осъдения повишава изискванията към неговото поведение в мястото за лишаване от свобода.Необходимо е същия да покаже трайна положителна промяна в поведението си и да даде убедителни доказателства за поправянето си,за да се приеме,че корекционния процес е отбелязал значителен напредък.В конкретният случай от материалите в досието на осъдения не могат да се направят подобни изводи.Р. е награден веднъж за целия престой в мястото за лишаване от свобода,като в същото време е санкциониран и дисциплинарно.Т.е. поведението му ,освен,че не надхвърля обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, дори не се отличава с трайна положителна устойчивост,която да бъде отчетена и да бъде водеща при преценка на предпоставките по чл.439 а от НПК.

Подкрепящата семейна среда е фактор от значение в производството по Глава 35,тъй като наличието й подпомага процесите на ресоциализация извън пенитенциарното заведение, а влияе и върху корекционната работа в затвора,тъй като осъдения има допълнителен стимул за своето поправяне и превъзпитание.Въпреки това, семейния статус на осъдения няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на неговото поправяне,защото доказателствата по чл.439а от НПК,от които се ръководи съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване,касаят поведението на 3 осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му връзки.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения Р.,поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.11.2024г. постановено по н.ч.д. № 4160/2024 г.по описа на СГС,НО,4 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Л. Т. Р.

ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4