Определение № 2343 от 27.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2343 гр. София, 27.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Частно касационно гражданско дело № 20238003100552 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от С. М. З. и Н. М. С., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 394/13.03.2023г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно, като са представени и доказателства за извършването им.

Ответниците Т. Н. В. и А. К. С., чрез адв. З., изразяват становище за неоснователност на молбата.

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С определение № 394/13.03.2023г., постановено по настоящето дело е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Т. В. и А. С. срещу определение № 2242 от 16.03.2022 г. по в.ч. гр.д. № 2290/2022 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 274, ал.1 , вр. чл. 248 ГПК.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл. 248 ГПК, разноски не се присъждат.

Извод, че производството по чл. 248 ГПК и това по обжалването му по чл.

272, ал. 2 ГПК, нямат самостоятелен характер, се налага и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, предвиждаща, че определението за разноските може да се 1 обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото.

Изложеното налага извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Определението, чието допълване се иска, не е приключващо такова по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което и не се присъждат отделно допълнителни разноски. Същото е постановено по постъпила частна касационна жалба против въззивно определение, постановено в производство по обжалване на определение, с което районният съд се е произнесъл по молба по чл. 248 ГПК. В същия смисъл са и определение № 114 от 11.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 880/2019 г., II г. о.; определение № 25 от 3.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1975/2020 г., II г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК, По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. З. и Н. М. С. за допълване на определение № 394/13.03.2023г., постановено по гр.д.№ 552/2023г. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2