Решение № 41 от 07.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000673 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №358/19.ІХ.2023год. постановено по т.д.

№378/2021год. Провдивският окръжен съд е осъдил З.д. "Е." АД гр.С., ЕИК *** да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, представляван от своята майка и законна представителка Г. Е. А., ЕГН **********, с адрес с.С., община Р., област П., ул."Л." №*, сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, дължимо по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №***, със срок на покритие от 21.VІІ.2019год. до 21.VІІ.2020год., които вреди са резултат от настъпило на 24.І.2020год. в с. С. ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП №***год. и е образувано ДП№31/2020год. по описа на РУ-Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.ІІ.2020год. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил иска по чл.432ал.1 КЗ за разликата над 15 000лв. до претендираните 60 000лв., като неоснователен.

1

Осъдил е З.Д "Е." АД гр.С., ЕИК *** да заплати на адв. Р. И. М., с личен № ***, на основание чл.38ал.2 ЗА, сумата 2 750лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

Осъдил е З.Д "Е." АД гр.С., ЕИК *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт и сметката на Пловдивски окръжен съд, ДТ в размер на 600лв. и 441.25лв. разноски, изплатени от бюджета на съдебната власт.

Осъдил е М. Б. М., ЕГН **********, представляван от своята майка и законна представителка Г. Е. А., ЕГН ********** да заплати на З.Д "Е." АД гр.С., ЕИК ***, на основание чл.78ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 528.75лв..

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от

З.Д "Е." АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц.Ц. и Р. Г. Б., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Г., против решение№358/19.ІХ.2023год. по т.д.№378/2021год. на Пловдивски окръжен съд изцяло, тъй като намира съдебният акт за несъобразен с материалния закон и необоснован. Съществен порок на решението е правния извод на решаващият състав, че за водачът на МПС е съществувало задължение при приближаване към място, където в близост до него се намират деца, да намали скоростта и при необходимост да спре. Счита, че този извод не може да бъде споделен, дотолкова, доколкото за водачът на едно МПС възниква задължение да съобрази поведението си с дадена опасност на пътя, една когато тя е възникнала и е могла да бъде възприета като такава. В конкретният случай пострадалият към момента, в който е бил видим от водача на МПС, е бил с гръб към пътното платно. По време на последвалата маневра, видимостта за водача е била ограничена, заради паркирали наблизо автомобили. И именно в този момент, по неотносими за производството причини, пострадалият ищец се обръща и тичайки предприема пресичане на улицата, като след като възприема движещият се автомобил, преустановява пресичането, но не успява да запази равновесие, пада с изпънати крака напред и удря странично десния крак в долния праг на автомобила. Последвалите травматични увреждания са пряка последица именно от това падане и нямат никакво отношение към противоправно поведение от страна на застрахования 2 водач. Ето защо жалбоподателят не споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото са доказави всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като липсва противоправно поведение на застрахования водач и законовата презумпция по чл.45ал.2 ЗЗД е оборена, като е доказано, че не застрахованият водач е блъснал пешеходеца, а последният се е блъснал в застрахования автомобил. Решението е и необосновано, тъй като първоинстанционният съд приема, че в конкретният случай, след като е имал възможност да забележи пешеходеца, водачът на автомобила е следвало да спре незабавно и то екстремно. Приетото от първоинстанционният съд влиза в колизия с установеното в чл.24 от ЗДвП задължение за водача на МПС да не предприема рязко спиране, освен ако не трябва да се предотврати ПТП, с оглед установената по делото фактическа обстановка на механизма на настъпилото ПТП. В условие на евентуалност жалбоподателят прави възражение, че дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на пострадалия от процесното ПТП, е завишен и прекомерен. Обжалва и отчетеният от първоинстанционния съд принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП, като занижен и некореспондиращ на установената по делото фактическа обстановка. Оспорва началният момент от който е присъдена лихва за забавено изплащане на застрахователното обезщетение, като незаконосъобразен с нормата на чл.429ал.3 КЗ във връзка с чл.497 КЗ. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС- Пловдив и постанови ново решение по същество, с което отхвърли предявеният иск по чл.432ал.1 КЗ, като неоснователен и недоказан.

Претендира за съдебните разноски по делото, като представя списък по чл.80 ГПК.

ВЪЗЗИВАЕМИЯ М. Б. М., ЕГН **********, представляван от своята майка и законна представителка Г. Е. А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. М. подава отговор вх.№***год., с който оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно, като му присъди съдебните разноски по водене на делото пред въззивната съдебна инстанция.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

3

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца М. Б. М., ЕГН

**********, представляван от своята майка и законна представителка Г. Е. А., ЕГН **********, иск с правна основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника З.Д "Е." АД гр.С., ЕИК ***, да му заплати обезщетение в размер на 60 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на получените при ПТП на 24.І.2020год. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.ІІ.2020год.- датата на уведомлението на ответника, до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

С оглед изложеното във въззивната жалба на З.Д "Е." АД гр.С., че обжалва решението изцяло, спорно по делото е противоправното и виновно поведение на водачът Н.Г.В. на застрахования лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№*** при настъпване на процесното ПТП на 24.І.2020год. в с. С., община Р., област П., приносът на пострадалия М. Б. М. за настъпване на процесното ПТП и причинените му телесни увреждания при това ПТП, както и дължимият размер на застрахователното обезщетение за 4 претърпените неимуществени вреди от телесните увреждания, причинени на пострадалия при процесното ПТП.

Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№***, управляван от деликвента Н.Г.В. към датата на настъпване на процесното ПТП- 24.І.2020год., при ответното застрахователно дружество З.Д "Е." АД гр.С., ЕИК *** по застрахователна полица №***, валидна от 21.VІІ.2019год. до 21.VІІ.2020год.. В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът М. Б. М., ЕГН **********, представляван от своята майка и законна представителка Г. Е. А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. М., е предявил застрахователна претенция с молба вх.№***год., по която в ответното застрахователно дружество е образувана щета№***год.. На 2.ІІІ.2020год. с уведомително писмо изх.№*** З.Д "Е." АД гр.С. е указал на молителят М. М., чрез неговата майка и законна представителка Г. Е. А., че не е представил всички необходими доказателства по застрахователната претенция, за да се определи обезщетение по основание и размер, както и че не е посочена банкова сметка за изплащане на обезщетението, с титуляр пострадалото лице. Ето защо за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, настъпило на 24.І.2020год..

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

От представеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***, съставен от длъжностно лице при РУ-Р. се 5 установява, че на 24.І.2020год., около 10.30часа в с. С., община Р., област П., на ул. „Х.Б.“, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** , управляван от Н.Г.В., ЕГН **********, е ударил ищеца М. Б. М..

Впоследствие е образувано ДП №31/2020год. по описа на РУ- Р., к оето е приложено като доказателство по делото. Образуваното във връзка с него АНД №2188/2022год. по описа на РС - Пловдив е прекратено на основание чл.343ал.2т.2 НК във връзка с ал.1, б.“б“ НК по искане на пострадалия.

От свидетелските показания на водача на автомобила Н.В., се установява, ч е той се е движел с автомобила по главния път преминаващ през с. С., след което предприел ляв завой в посока към с.С.. Преди да започне да завива, докато изчаквал автомобилите, движещи се в насрещната лента, свидетелят видял две деца, едно до друго, които стояли на тротоара на ул. „Х.Б.“, по която предстояло да завие. След като завършил маневрата и продължил движението, чул удар от дясната страна на автомобила и веднага предприел спиране. След като спрял, отбил в страни и слязъл от автомобила, видял двете деца да стоят на тротоара, като едното държало другото. На около 3-4 метра от тях имало възрастен човек, който заявил, че чака автобус и е видял всичко. Свидетелят твърди, че едно от децата е било момиче, а другото момче и когато отишъл при тях те му казали, че е блъснал момчето. Вълков разбрал, че момчето не може да ходи и решил да се обади на тел. 112, но то се разпищяло, че майка му ще го убие, ако разбере за случилото се . Тъй като детето продължавало да пищи, свидетелят решил, че е неправилно да се обажда на тел.112. След това двете деца напуснали мястото на произшествието, като сестрата носела по- малкото дете. Тогава свидетелят продължил пътя си и откарал намиращия се на мястото възрастен човек до съседното село.