Решение № 58 от 26.02.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Добрич, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Д. Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500843 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №19659/08.11.2023г. от „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, с ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ***, чрез адв.Д. К. –ШАК, срещу решение

№774/17.10.2023г. по гр.д.№2368/2022г.на ДРС, с което ОТХВЪРЛЯТ предявените от дружеството срещу Община Добрич, ЕИК 000852932, с адрес на управление: гр. Добрич, бул. „България“, положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415, т. 1 от ГПК вр. с чл. 33, ал.

2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор вр. с чл. 121 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 779/2022г.на Районен съд Добрич, а именно: за сумата от 9914, 71 лева, представляваща сбор от неплатени задължения за предоставени ВиК услуги, за периода от 06.03.2020г. до 18.11.2021 г., за обект в гр. Д. и за сумата от 1050, 27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.05.2020 г. до 17.03.2022 г.

Въззивникът намира решението за неправилно като несъобразено с 1 материалния закон в частност нормите на пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализациони системи, Общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите, съдебната практика по сходни казуси относно солидарната отговорност на собственика на имота и концесионера, както и разрешенията в ТР №2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№2/2017г.на ОСГК. Качество на потребител имал собственика на имота, който оставал страна по материалното правоотношение с ВиК оператора и при отдаване на водоснабдения имот на концесия. По аналогия следвало да намери приложение правилото на чл.8, ал.9 от Наредба №4 уреждащо задълженията на наемодателя когато наемателят не спазва задълженията съгласно Общите условия. Наемателите и концесионерите не били потребители на ВиК услуги и стойността на същите се дължала от собственика, който имал това качество. С разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 била предвидена само правна възможност задължението да бъде изпълнено от концесионера, но при липса на плащане от негова страна, претенцията на доставчика следвало да се насочи към потребителя. Концесионерът не бил носител на вещни права, а само държател на договорно основание, нямал качеството потребител. Изводът на съда за липса солидарност противоречал на разпоребите на ОУ, както и на чл.8, ал. от Нарадба №4. ОУ били годен източник на облигационни задължения между собственика на имота и водоснабдителното дружество на основание чл.20а от ЗЗД, при липсата на допълнително писмено споразумение за други специални условия в резултат на внесено заявление с несъгласие на потребителя с ОУ.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от Община Добрич с доводи за неоснователност на жалбата. В приложимата правна уредба липсвала уредена солидарност между собственика на имота и концесионера, не можело да се прилага по аналогия правилото на чл.8, т.9от Наредба №4 относно задълженията на наемодателя при неизпълнения на задължения от наемателя.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 30.10.2023г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 06.10.2023г., чрез изпращане по пощата на 06.10.2023г., от лице, с интерес от обжалването, 2 отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/след проведено производство по чл.262 от ГПК/.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№2368/2022г. на ДРС е образувано по искова молба вх.

№14069/12.08.2022г., уточнена с молба вх.№15579/12.09.2022г., от „Водоснабдяване и канализация-Добрич” АД с ЕИК 204219357 със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, *** , с която срещу „Би Ей Тур“ ЕООД, ЕИК 124715940, със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, ***, ет. 5 и Община Добрич, ЕИК 000852932, с адрес на управление: гр. Добрич, бул. „България“, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, предмет на издадени по ч.гр.д.№779/2022г. на ДРС заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №372/16.03.2022г. и №382/16.03.2022г., а именно: сумата от 9914.71лева, представляваща сбор от неплатени задължения за предоставени ВиК услуги, за периода от 06.03.2020 г. до 18.11.2021 г., за обект в гр. Добрич, Спортен клуб „Русалка“, Градски парк „Св. Георги“, ул.„Генерал Колев“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; сумата от 1050.27 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.05.2020 г. до 17.03.2022 г.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№779/2022г. на ДРС по описа на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения между страните по доставяне и ползване на ВиК-услуги, за посочените по-горе суми. Излага се от ищеца, че ответниците са страни по договор за концесия на водоснабден обект-Спортен комплекс „Русалка“ в гр.

Добрич, Спортен клуб „Русалка“, Градски парк „Св. Георги“, ул. „Генерал 3

Колев“; че ответникът „Би Ей Тур“ ЕООД е потребител на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с открита индивидуална партида с кл. № 46172 по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора; че ищецът е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имот; че „Би Ей Тур“ ООД е ползвател на имота в периода 25.01.2010 г. -11.11.2021 г.; че ищецът ежемесечно е извършвал отчет и определял стойността на потребените ВиК услуги. Твърди се, че за периода от 06.03.2020 г. до 18.11.2021 г.общата стойност на потребените ВиК услуги възлиза на 9914.71лева/задълженията формирали исковата сума от 9914.71лева са описани в таблично изложение по 18бр.фактури/, а мораторната лихва възлиза на общо

1050.27лева за периода

29.05.2020г.17.03.2021г./задълженията формирали исковата сума от 1050.27лева са описани в табличен вид/. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителят е длъжен да заплати дължимите суми за ползвани ВиК услуги в тридесетдневен срок от датата на фактурирането им. Ответниците не са заплатили получените от тях ВиК услуги. Натрупаните задължения можело да се търсят и от двете страни по договора за концесия съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в която е прието, че наемодателят на един имот отговаря за задълженията към водоснабдителното дружество, когато наемателят не ги изпълнява, и на чл.2, ал.2 от ОУ, в която е прието, че когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник/според уточнителната молба вх.№15579/12.09.2022г./.

В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК ответникът Община град Добрич е оспорил исковете по основание и размер с доводи за нередовност на исковата молба в частта на претендираното обезщетение за забава, заявяване на обезщетение за забава върху главници , които не се предмет на настоящото производство, липсата на основание за отговорност на Общината за процесните вземания- нямала качеството на потребител , ищецът не и е предоставил твърдените услуги, не е изпълнявал задължението си да отчита в срок потребеното количество вода и да издава съответните документи. Оспорва цените на услугите. Заявява възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Конкретно 4 излага и, че нямало доказателства за валидно възникнала облигационна връзка между водоснабдителното дружество и Общината. Не са представени доказателства за публикуване на одобрените Общи условия в един централен и един местен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Нямало твърдения кой точно тип потребител била Общината и кой тип другият ответник. Партидата на процесния имот в гр. Добрич, Спортен клуб „Русалка“, Градски парк „Св.

Георги“, ул. „Генерал Колев“ не била записана на Община Добрич, а на концесионера „Би Ей Тур“ ООД, който бил единствен потребител на ВиКуслуги. Нямало нормативен текст или уговорка между страните –кредитор, собственик и концесионер, която да обосновава солидарната отговорност. Тя не следвала от сключения между общината и „Би Ей Тур“ ЕООД договор за концесия. Неприложима била разпоредбата на чл.8, ал.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. При постигнато съгласие между ищеца и концесионера с откриването на индивидуална партида с кл.№46172, цената за предоставените ВиК-услуги се дължали от концесионера. Общината не била получавала ежемесечни фактури.

С Определение №394/13.02.2023г. по гр.д.№2368/2022г.на ДРС производството по делото в частта на предявените искове срещу „Би Ей Тур“ ЕООД е прекратено, респ. разгледани са по същество само претенциите срещу Община Добрич. По тази причина и в предмета на въззивното производство са само претенциите срещу Община Добрич- за установяване, че дължи на ищеца солидарно с „Би Ей Тур“ ООД процесните суми.

Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от Закона за водите, и чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за стойността на предоставени ВиК-услуги.

Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с 5 рег.№4323/15.03.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за главно парично вземане в размер на сумата от общо 9914.71лева, представляваща стойността на ползвани и неплатени ВиК-услуги за периода от 06.03.2020 г. до 18.11.2021 г., за обект в гр. Добрич, Спортен клуб „Русалка“ и за сумата от 1050.27лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.05.2020 г. до 17.03.2022 г., по което е образувано ч.гр.д.№779/2022г.на ДРС.

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.411 ал.3 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК №372/16.03.2022г., с която е разпоредено длъжникът „Би Ей Тур“ ЕООД гр.Добрич да заплати на кредитора ”Водоснабдяване и канализация Добрич” АД процесните суми, както и сторените съдебно-деловодни разноски:

219.30лева заплатена държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение, както и заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК №382/16.03.2022г., с която е разпоредено длъжникът Община Добрич да заплати солидарно с длъжника „Би Ей Тур“ ЕООД на кредитора ”Водоснабдяване и канализация Добрич” АД същите суми.