Присъда № 6 от 25.02.2026, Районен съд - Радомир

М съд.

О

Т

И

В

И към присъда № 6/25.02.2026 г. по НЧХД № 166/2025 г. по описа на Р.ския районен С тъжба по реда на чл. 81 и сл. от НПК тъжителката В. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „М.“, бл. 6, ет. 7, ап. 19, е повдигнала обвинение против М. В. К., роден на . г. в гр. П., българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. Р., ул. „Х. М.“ № ., с ЕГН: **********, за това, че:

- на 25.06.2025 г., около 11,00 ч., в гр. Р., ул. „Х. М.“ № ., е причинил на частната тъжителка В. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „М.“, бл. 6, ет. 7, ап. 19, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето вследствие нанесен побой, при който В. М. Г. е получила „кръвонасядания с лекостепенно изразен оток по долните ръбове на двете орбити (околоочни области); дребни точковидни кръвонасядания и болезнен мекотъканен оток по средата на челната област на главата; мекотъканен оток и охлузвания в областта на носната пирамида; кръвонасядане по дясна мишница; линейни охлузвания (драскотини) в дясна лакътна област“ – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК;

- на 25.06.2025 г., около 11,00 ч., в гр. Р., ул. „Х. М.“ № . нанесъл на частната тъжителка В. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „М.“, бл. 6, ет. 7, ап. 19, обида, казвайки думи унизителни за честта и достойнството ú, а именно: „ще ти еба мамицата“, както и наричайки я „курво долна“, „уруспия“, „проститутка“ - престъпление по чл. 146, ал.

1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 НК и

- на 25.06.2025 г., около 11,00 ч., в гр. Р., ул. „Х. М.“ № ., се заканил на частната тъжителка В. М. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж. к. „М.“, бл. 6, ет. 7, ап. 19, с престъпление против личността ú, изричайки думите: „ще те очистя“ и „ще те пребия“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.

Тъжителката е предявила против подсъдимия граждански иск за осъждането му да ú заплати сумата в общ размер на 5000,00 лева/2556,46 евро, от които 3000,00 лева/1533,88 евро, представляваща обезщетение за причинени ú неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, сумата от 1000,00 лева/511,29 евро, представляваща обезщетение за причинени ú неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК и сумата от 1000,00 лева/511,29 евро, представляваща обезщетение за причинени ú неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, вр. чл. 148, ал. 1, т.

1 НК, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 25.06.2025 г. до окончателното ù изплащане.

С протоколно определение от 08.10.2025 г. съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителката граждански иск.

Частната тъжителка, чрез повереника си адв. Т. П. от АК - П., поддържа обвинението, пледира за признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения, както и за уважаване на гражданския иск в пълния му размер и присъждането на направените по делото разноски.

Адвокат-защитникът на подсъдимия - адв. К. В. о т САК, пледира съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения, алтернативно, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен в извършването на някое от престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи наказание „глоба“ в минимален размер. Моли съда да отхвърли и предявения гражданск иск, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Частната тъжителка В. Г. и подсъдимият М. К. са майка и син. Същите от дълги години са във влошени взаимоотношения.

1

На 25.06.2025 г., около 11,00 ч., в гр. Р., служителите на Община Р. С. В. И. и М. Р. М. били на проверка по жалба на Ю. К. и частната тъжителка В. Г. за извършено незаконно строителство в недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. „Х. М.“ № ., който е съсобствен между Ди. С., Ю. К. и В. Г.. При започване на проверката в имота присъствал подсъдимият К., а впоследствие на място дошла и частната тъжителка В. Г.. На място имало и други присъстващи. Докато служителите на Община Р. съставяли констативен протокол за премахване на незаконен строеж в процесния недвижим имот, между тъжителката и подсъдимия възникнал скандал, при което последният ударил в лицето тъжителката, което довело до кръвотечение от носа ú. Свидетелката С. И. се обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента, след което на място пристигнали служителите на РУ – Р. К. К., Б. Б. и М. В., които съставили протоколи за предупреждение на тъжителката и подсъдимия.

На 27.06.2025 г. тъжителката посетила МБАЛ „Р. .“ АД, гр. П., където след извършен преглед от медицински специалист, на последната било издадено съдебномедицинско удостоверение № . г. В същото било отразено, че В. Г. е получила следните травматични увреждания:

В областта на долния ръб на десен очен ъгъл – мораво-синкаво кръвонасядане с овална форма и с лек оток и размери – 2/2 см, като подобно кръвонасядане е констатирно в същата анатомична област и към вътрешния десен очен ъгъл, на обща площ от 5/2 см в найшироката си част. В областта на челото срединно се установява лекостепенен болезнен оток с точковидни мораво-червеникави кръвонасядания, на площ от 5 см в диаметър. В областта на носната пирамида е констатиран лекостепенен болезнен оток, а по гърба на същата се установяват общо три кръгловати охлузвания, покрити с надигната тъмно-червеникава коричка, с размери под 0,5 мм. По задната повърхност на дясна мишница в средна трета личи мораво-синкаво кръвонасядане, напречно и леко косо разположено, с размери 12/3 см.

По външната повърхност на дясната лакътна област личат група дребни линейни охлузвания (драскотини), с дължина до 1 см, разположени на обща площ от 4 см в диаметър.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото и преценени по реда на чл. 14 от НПК доказателства: свидетелските показания, заключението на вещото лице д-р Ч. и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

По отношение на обвинението за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК:

На първо място следва да се посочи, че досежно развилите се събития по възникналия конфликт и по нанасянето на телесното увреждане се очертават две групи свидетели. В първата група са свидетелите С. И. и М. М., които твърдят, че на процесната дата са видели как е възникнал скандал между тъжителката и подсъдимия, които са били в непосредствена близост. Твърдят и че са видели, че тъжителката е с разкървавен нос, както и че скандалът между двамата се е пренесъл от процеасното дворно място, отвън на улицата.

На казаното от тях се противопоставят показанията на другата група свидетели – М.на Р., Ц.

Т. и А. А.. Така посочените свидетели твърдят, че в действителност на процесната дата между тъжителката и подсъдимия е имало конфликт, но същите не са видели М. К. да удря В. Г., както и последната да е била с разкървавен нос.

Именно показанията на първата група свидетели се кредитират от съда при изграждане изводите от фактическа страна. Заявеното от свидетелите М.на Р., Ц. Т. и А. А. за посочените по-горе факти не се възприема с доверие, тъй като е изолирано от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, кредитирана от съда. Съдът не кредитира показанията на тази група свидетели, тъй като същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, в т. ч. представеното съдебно-медицинско удостоверение, както и заключението на вещото лице д-р Ч.. Показанията на свидетелите М.

Р. и А. А. не се кредитират от съда и поради наличието на родствена връзка между свидетелите и подсъдимия и тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка следва да се посочи и че заявеното от свидетелклата Р. звучи и житейски нелогично, тъй като същата заявява, че не си спомня тъжителката да е била с разбит нос и да е имала кръв по носа, но въпреки това е видяла как тъжителката е извадила кърпичка, за да 2 си извебърше носа, което според свидетелклата било нормално, когато си ядосан.

В аспекта на изложеното дотук, следва да се посочи, че на показанията на свидетелите И. и М. се дава вяра изцяло, не само заради липсата на вътрешни противоречия помежду им, но и заради съответствието им с останалите писмени доказателства по делото, както и със заключението на вещото лице д-р Ч.. Същите, в качествеото им на служители на Община Р., присъставли на място в изпълнение на служебните си задължения, са незаинтересовани от изхода на делото, като от заявеното от тях може да се направи еднозначен извод, че на процесната дата подсъдимият е нанесъл удар в лицето на частната тъжителка, довел до посочените в заключението по изслушаната СМЕ травматични увреждания. Тук е мястото да се посочи, че всички свидетели по делото са категорични, че на процесната дата и място е възникнал скандал между тъжителката и подсъдимия, породен от подадения от тъжителката сигнал до Община Р. във вртъзка с извършено нвезаконно строителство от страна на подсъдимия в недвижимия имот, находящ се в гр. Р., ул. „Х. М.“ № .. Освен между тъжителката и подсъдимия, няма данни по делото, да е възниквал скандал между В. Г. и някое от другите лица, присъствали на място. Безспорно се установява и че тъжителката и подсъдимия са в дългогодишни влошения отношения. При това положение и предвид показанията на свидетелките И. и М., според които в хода на възникналия между подсъдимия и тъжителката конфликт, които са били в непосредствена близост един до друг, тъжителката се е оказала с разкървавен нос, съдът приема, че действително подсъдимият е причинил описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания на тъжителката. Действително, свидетелките И. и М. сочат, че не са видели подсъдимият да удря тъжителката, но от друга страна по делото няма доказателства същата да се е самонаранила по някакъв начин, например чрез подхлъзване и падане на земята.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствения възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда, затова, че на 25.06.2025 г. подсъдимият е извършил престъплендие по чл. 130, ал. 2 НК.

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият чрез своите действия е въздействал физически на частната тъжителка, като ú е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловена от нанесените ú удари, като причинените болка и страдание на тъжителката са в причинна връзка с поведението на подсъдимия.

Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вина, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Като причина за извършване на престъплението от подсъдимия следва да се отбележи ниското правно съзнание и несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Гореизложените обстоятелства по отношение на извършеното престъпление мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин:

За престъплението по чл. 130, ал. 2 НК законодателят e предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация”, или „глоба“ от сто до триста лева.

Видно от справката за съдимост, подсъдимият К. не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и от престъплението няма причинени имуществени вреди, от което следва, че са налице предпоставките на закона да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК.

При определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че подсъдимият не представлява голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК – „глоба“ в размер на минималния, предвиден от закона, действащ по време на извършване на деянието, а именно 1000,00 лева/511,29 евро.