Протокол № 1102 от 24.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1102 гр. Варна, 23.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500907 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:33 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА

ЗЕМЕДЕЛИЕТО, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна К. ХР. В., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът докладва пост Съдът докладва Молба вх. № 14640/20.06.2022 г., с която процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д. е заявила, че няма да се яви в с.з. и не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие. Изразява становище по жалбата и по същество.

Въззиваемата страна ЯН. В. ВЛ., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Д., срещу Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в частите, с които: 1.) е прието за установено в отношенията между ищеца ЯН. В. ВЛ. от една страна, и ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието от друга, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 873 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 2238 , при граници на реалната част : ПИ ***, ПИ *** и останалата част на имот ***, с площ 873 кв.м., която реална част е защрихована в зелен цвят и е ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; 2.) прието за установено в отношенията между К. ХР. В., от една страна, и ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието от друга, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 2238, при граници на реалната част : ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; 3.) жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебноделоводни разноски на ЯН. В. ВЛ. в размер на 1389,13 лева, както и на К. ХР. В. в размер на 50,00 лева.

Въззивникът изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за неговата необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и възражения на страните и не е изложил съображенията си по тях в мотивите на решението си. Държавата била собственик на имота, а по силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Министъра на земеделието упражнявал правата на собственика. Правото й на собственост произтичало от закона, поради което не било необходимо издаването на титул. Жалбоподателят сочи още, 2 че по силата на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния поземлен фонд се установяват от общинските служби по земеделие, като ирелевантен бил факта че от 2000 г. земята е загубила земеделския си характер. Последният бил установен с Решение № 725 от 26,07.2000 г. па Поземлена комисия-гр.Варна, което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието е признато за собственик на нива от 36.920 дка, пета категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Чиган" /Боровец юг/ на землище Галата гр.Варна, представляващ имоти е №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070 по плана па стари имотни граници, изготвен през 1996 г. С решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и селишно образувание „Боровец-юг“, като същото е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000 г. След влизането му в сила, територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана, но това не означавало, че правото на собственост, което е възникнало по силата на закона е отменено с обратна сила.

На следващо място въззивникът излага твърдения, че не може да бъде придобит по давност имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до издаването на заповед на кмета по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неправилно и необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил това негово възражение. Последният не е обсъдил и множество неизчерпателно изброени във въззивната жалба писмени доказателства. От същите се установявало че процесният имот е държавна собственост още от 40 - 60 години на миналия век. Той и други имоти в местността били отнети от частни лица за нуждите на отбраната и били предоставени на Министерство на отбраната за „Бреговата батарея". В него имало изграден бункер, което било и индиция, че нуждата от този имот не с отпаднала, както и че същият е държавна собственост. Във всички планове до сега той бил посочен като собствен на Министерство на земеделието. От заключението на СТЕ се потвърждавало становището, че имотът бил включен в баланса на ТКЗС и ДЗС, което налагало извод, че земята в която попадал той, разположена в м."Чиган" на сегашното СО „Боровец юг" е принадлежала на Държавата. На следващо място, жалбоподателят счита, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като първоинсганционният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, без да обсъди оспорването им, както и очевидното им противоречие с показанията на останалите свидетели. Разпитаните по искане на ищеца свидетели в не били безпристрастни, а от показанията им не се установявало, че последният е владял конкретния имот, индивидуализиран с неговата площ, повече от 10 години. Приложените по делото графичен и снимков материал, в това число и ЦОФК от годините назад сочат, че ищецът не е владял имота през процесния период от време. Това беше потвърдено и от показанията на свидетелите на главно встъпилата страна, както и от тези на ответника, за които счита, че се са интерпретирани превратно от първоинстанционния съд. Още веднъж потвърждава възражението си, че последният не е обсъдил доводите му, че не е текла придобивна давност в полза на ищеца и на главно встъпилата страна за претендираните от тях части на процесния имот, включително и поради уредения в § 1 от ЗД на ЗС, чл.24, ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и относно това, че от одобряването на ПНИ до влизането му в сила на 10.01.2011 г. давност не е текла. В 3 заключение оспорва процесуалната законосъобразност на допуснатото изменение на иска на ищеца, тъй като същият не е заявил дали оттегля или се отказва за частта от 6 кв.м., като счита, че е налице неяснота как това изменение в площта е обосновало недопустимост на претенцията на главно встъпилото лице. Въз основа на изложените доводи жалбоподателят отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените срещу него искове на двете страни с присъждане на извършените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор ЯН. В. ВЛ., чрез процесуален представител Д.П., с който по съображения, че съдът правилно е приел, че имотът представлява урбанизирана територия и не е държавна собственост, моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно и обосновано.

Подадена е още частна жалба от К. ХР. В., чрез адв. А.Д., срещу частта от Решение №262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател срещу ЯН. В. ВЛ. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 2238 , при граници на реалната част : ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят излага твърдения, че решението в посочената част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че няма интерес от провеждане на отрицателния установителен иск спрямо Яни Василев, който в съдебно заседание е предприел изменение на своя иск относно площта на имота от 879 кв.м. до 873 кв.м. реално обособени части от целия имот с идентификатор ***, уточнявайки, че претенцията му обхваща нови граници, защриховани в зелено в приложената скица към заключението на вещото лице. Счита, че определението, с което е допуснато изменението по отношение на новите граници е недопустимо, тъй като такова не е заявено от ищеца, а същият е посочил, че изявлението му представлява уточнение. Дори и така допуснато, същото не се отразявало на правния интерес на частния жалбоподател от предявения срещу В. отрицателен установителен иск. Доколкото ищецът не е посочил дали изменението е придружено с отказ или оттегляне на иска в частта, с която същият е намален, то за него в качеството главно встъпило лице съществувал правен интерес да установи, че последният не е собственик на процесните 200 кв.м. реални части от имота. По изложените съображения 4 моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЯН. В. ВЛ., чрез пълномощника си адв. Д. П., с който отправя искане частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като макар жалбоподателят първоначално да е имал интерес от главното встъпване, то същият е отпаднал с допуснатото изменение на иска.

Депозиран е още отговор Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, чрез юриск. Н. Д., който въпреки дадените указания от администриращият съд на основание чл. 101 от ГПК с Разпореждане № 261227/23.03.2022 г. е останал нередовен, тъй като страната не е формулирала надлежно искане към въззивния съд. По силата на чл. 101, ал. 3 от ГПК процесуалното действия, изразяващо се в подаване на отговора на частната жалба следва да се счита за неизвършено.